Те са навсякъде. Обществено признати и издигнати от историческата флуктуация на колониализма и модерността едновременно. В простонародните среди са дефинирани чудесно като “пэедерсатка мафия”. Но те не са точно и само това. Те са политика на разграждане на ценности и създаване на влияния, както и осигуряване на собствения си приоритет, статут и бъдеще.
В общественото и официозното говорене са неназован фактор. Но те са тези, за които не се говори, но дърпат конците във всички сфери на съвременния живот. От църквата до политиката през медиите. От академичността до аграрния сектор. Но най вече в образованието и културните институции, които им осигуриха спокойствие и гръб. Просто те вече не са само симпатичните фризьори и моделиери.
Те разрушиха три от старите стълбове на консервативното общество. Това бяха религията, семейство и училище. Първо ги превърнаха в неприоритетни. После през “добри практики” ги направиха нефункционални и неясни като цел. Медийно подиграха традицията и конфузно я компрометират.
Но преди всичко бяха мода в образованието. Те са Престиж. Както казват в един американски сериал – потта им беше бърбан и пърдяха стодоларови банкноти. Станаха част от толерантността и добрите обноски до такава степен, че родителите сами не просто търпяха дейстивята им, а ги търсеха като специалисти в човешките отношения и възпитанието. Докато не се стигна до днешния абсурд – родители са плащали колосални суми за “облагодетелстване” и “облагородяване” на децата си. Част от тези процеси са били обикновена организирана педофилия, за която никой не пожела да говори. Част от нея може и наистина да са били духовни практики. Но на кой бог точно?
Това се случи не само заради огромното участие на участващи в процеса спонсори. Това се случи след 2020-та година – обществото беше заето със самоограниченията от фалшивата ковид пандемия, когато тази прослойка утвърди политическата си власт в лицето на ПП и остатъците от Костовите демократи ДБ. Неслучайно думата “секта” се промъква в педофилската сага – това е същата политическа секта от фини и възпитани мъже, които имат своите фанатични ( голяма част хетеросексуални и модерни жени) последователи.
Съвременните партии- всяка а една от тях нямат само политически и олигархически профил. Те вече имат и психосексуален профил, където старите традиционалистки партии са хетеросексуални като послания, а новите променкаджийско-прозападни партии са с ясно хомосексуално послание, прикрито като толерантно и свръхмодерно, послание от бъдещето.
Всичко започна с идеята, че някои мъже предпочитат сол. Или пипер. Но някои предпочитат само мъже. А някои млади мъже. А някои – момчета и деца. Така предпочитанията за сол и пипер узакониха всички останали по веригата. Последната част от веригата започна с обикновена толерантност и стигна до това майки да дават пари, за да бъдат възпитавани децата им през съмнително “източни” влияния. И всичко това в омертата на прослойка, която се самопровъзгласи за елит.
Без този елит вие не може да работите в медии, да сте фактор в един голям спектър на политиката, да сте част от културния живот, да сте във висшата администрация на страната, дипломацията и дори манастирите. Вие сте прокажен и канселиран, обявен за простак и ненадежден. Затова и майките и родителите се обръщат към “престижа” на тези влиятелни хора, които сменят фините божествени настройки на децата.
Всичко това се случи в отрицание на православната традиция. Само тя може да върне децата при Него, по негова заръка. Но такива реплики са непрестижни и се обявяват за талибански.
Педофилията проникна в нас, това искам да кажа. Изгоненият баща, патриарх и мъж беше наритан в ъгъла и сменен с гей радар, които открива престижен път за децата – логично в тази нова обществена среда.
Всеки, които се противопостави на тези процеси бива подигран заради нормалността си и канселиран като “хетеросексуален”. Което е парадокс, но това е прост парадокс на сатанинското извержение.
Такива текстове заради настройките на алгоритъма не стигат до много хора. Но падането на това временно царство вече се очертава на хоризонта. Неговите инфернални ценности са незащитими публично. Те могат да са само тих преврат в обществото. Да, дяволът е тук и вярва е теб. Въпрос на време и медии беше да стане модерен и нужен за да му подарим децата си. Това няма как да е масово, но опитите ще продължават.
Децата питат – “тате, нали няма проблем да не съм гей?” И бащите вече не са сигирни какво да отговорят. Ако обаче се върнат към традицията на хетеросексуалност и към всяка една свещена книга – отговорът е прост и сияещ – кои сме ние и какво сме? Ние сме хетеро и сме канселрани от един малоброен и поддържан от сатаниския запад (който далеч всичкия не е такъв, да се отбележи!) елит на който трябва да дадем отпор. Отпор политически, отпор ортодоксален и отпор най вече там, където растат деца. И това е отпорът в образованието. Гответе се. Този отпор може и да е война.
Коментирай първи