Новина на БГНЕС от 29.03.2022 г.: „Киев се отказва от стремежа си да си върне Крим и Донбас по военен път, заяви ръководителят на руската делегация Владимир Медински след приключване на мирните преговори в Истанбул. Той съобщи още, че Киев обещава да се откаже от влизане в каквито и да е военни съюзи. Според президентския съветник „предложенията на Украйна са конструктивна стъпка към постигане на компромис“ „Предложенията на Киев предполагат обявяването на Украйна за трайно неутрална държава с международно признати гаранции“, добави Медински. Украйна настоява окончателното парафиране на договора с Русия да бъде оформено на среща на държавните глави на двете държави, каза той. „Предложенията на Украйна водят до решението на Русия да не възразява срещу присъединяването на страната към ЕС“, каза още Медински.

„Уолстрийт джърнъл“ на 1.03. 2024 г.:  „Според подписания проектодоговор за мир с Русия в Истанбул Украйна трябва да се превърне в „трайно неутрална държава“, на която е забранено да укрепва армията си с помощта на Запада, а Крим трябва да остане „де факто под руски контрол“. 

Мирното споразумение между Москва и Киев, което беше обсъдено от делегации на двете страни на преговорите в Истанбул през март 2022 г., отново попадна в заглавията на водещи западни издания след обръщението на руския президент Владимир Путин към Федералното събрание. Вестник Wall Street Journal (WSJ) публикува в петък откъси от него:

Подписаният от украинската мирна делегация договор забранява на Украйна да се присъединява към военни съюзи като НАТО, но „позволява на Киев да се присъедини към ЕС“. Украйна трябва да се превърне в „постоянно неутрална държава“, на която е забранено да укрепва и финансира въоръжените си сили с помощта на Запада, и трябва да остави Крим „де факто под руски контрол“. В същото време съдбата на Донецка и Луганска области трябваше да бъде решена в двустранни преговори между президентите на Русия и Украйна; тяхното бъдеще не беше определено в проектодокумента.

Предлагаше се Обединеното кралство, Китай, Русия, Съединените щати и Франция да станат гаранти на споразумението. Твърди се, че Москва е настоявала в списъка на страните – посредници да влезе и Беларус, докато Киев е настоявал в него да бъде включена Турция. Тези държави трябвало да „поемат отговорността за гарантиране на неутралния статут на Украйна“ в случай на нарушаване на условията на споразумението. В същото време те трябваше и да „прекратят всички международни договори, несъвместими с трайно неутралния статут на Украйна“, включително обещанията за двустранна военна помощ между Украйна и други държави. Твърди се, че тази разпоредба не засяга Крим и Севастопол.

Американският вестник разяснява още, че документът забранява на Киев да притежава западни оръжия, „включително ракетни оръжия от всякакъв тип“, както и да се разполагат чуждестранни „въоръжени сили и формирования“ на украинска територия. В същото време броят на украинските войски е трябвало да бъде намален до 85 000, броят на танковете – до 342, а на артилерийските установки – до 519. Проектоспоразумението съдържаше и ограничение на обсега на украинските ракети – не повече от 40 км. На свой ред Украйна, според вестника, е настоявала въоръжените ѝ сили да се състоят от 250 000 военнослужещи, броят на танковете да достигне 800, а на артилерийските оръдия – 1900.

Според WSJ Украйна възнамерява да затвори въздушното си пространство в случай на нападение срещу страната, а държавите-гаранти на неутралния статут, според нейните планове, ще осигурят зона, забранена за полети, в случай на потенциална ескалация. Според вестника Русия не е одобрила тези предложения и е предложила държавите-гаранти да се споразумеят за ответни мерки срещу агресор, който наруши условията на мирното споразумение.

Руският президент Владимир Путин, който прие в Константиновския дворец в Стрелна представители на седем африкански държави, дошли да представят мирната си инициатива за Украйна през юни миналата година, говори за договора, парафиран през март 2022 г. между Москва и Киев. Президентът показа на африканските лидери самия документ, който включва 18 члена и приложения. В него имаше разпоредби относно неутралитета и гаранциите за сигурност. Те се отнасяха до въоръжените сили и други неща, уточни тогава Путин, като добави, че в документа е разписано всичко – до единици военна техника и личен състав.

В интервю за американския журналист Тъкър Карлсън през февруари руският лидер добави, че Русия никога не се е отказвала от диалога за Украйна, но няма да направи първата стъпка след провала на преговорите в Истанбул. Според него трябва да се обсъдят условията за уреждане на конфликта, включително запазването на ситуацията такава, каквато е в момента. В същото време той отбеляза, че „Украйна в известен смисъл е изкуствена държава, създадена по волята на Сталин“, включително от унгарски, полски и румънски територии. Руският лидер подчерта значението на целта за денацификация на бившата съветска република. Необходимо е Украйна повече да не прави национални герои от тези, които са сътрудничили на Хитлер, добави Путин, като подчерта, че е възможно да се постигне съгласие по този въпрос в Истанбул.

През ноември 2023 г. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, заяви в интервю за телевизионния канал 1+1 в отговор на въпрос защо Киев се е отказал от мирните преговори с Москва през 2022 г. буквално в последния момент преди да влязат в сила, че когато украинската делегация се е върнала от Истанбул, тогавашният британски премиер Борис Джонсън е дошъл в Киев и е казал „Не подписвайте нищо с тях“ и „Просто продължавайте да се биете“.

Източници: „Уолстрийт джърнъл“, ТАСС, БГНЕС

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: