Германският вестник „Велт“ публикува мирния договора, който можеше да сложи край на войната в Украйна. Проектодокументът бе подписан от руска и украинска страна в Истанбул през април 2022 г., но след натиск от Великобритания и САЩ и личната намеса на тогавашния британски премиер Борис Джонсън Зеленски се отказа от споразумението и накара украинската делегация да стане от масата за преговори точно преди полагането на подписите на двете страни в окончателния документ, а още на следващия ден член на преговарящия екип на Украйна бе застрелян в Киев от украинските служби за сигурност.

ПЪРВАТА СТРАНИЦА ОТ ПРОЕКТО-ДОГОВОРА ЗА МИР МЕЖДУ УКРАЙНА И РУСИЯ – ИСТАНБУЛ, 15.04.2022 г.:

През април 2022 г. Украйна се отказа от мирните преговори с Русия, като украинската мирна делегация стана от масата за преговори буквално в последния момент преди подписването на окончателния договор. Той буквално повтаряше сключения предния ден и подписан и от двете делегации проекто-договор за мир. Формалната причина, изтъкната от украинската делегация, за напускането на преговорите е била точка от договора, според която руският трябва да върне статута си на втори национален език в украинските региони, в които рускоговорящите са над 30 % от населението. Това пише германският вестник Die Welt, позовавайки се на проектоспоразумението, което публикува.

Според публикацията Москва и Киев са били близо до подписването на окончателното мирно споразумение, докато, както твърдят от вестника, в един момент украинската делегация не се е отказала от първоначалното си съгласие да върне руския като втори държавен език в рускоговорящите региони на Украйна. Делегацията на Киев е отказала и да отмени двустранните санкции, да анулира съдебни дела в международни съдилища, както и да забрани нацизма със закон.

В проекто договора Киев се е подписал, че съгласява да поддържа постоянен неутралитет, което означава да се откаже от стремежа си да се присъедини към НАТО. Обещава да не произвежда или придобива ядрени оръжия и да не позволява на войски на други държави да използват военната инфраструктура на Украйна, както и да провеждат международни учения на нейна територия.

В същото време Москва се съгласява Украйна да получи „всеобхватни гаранции за своята военна сигурност“ едновременно от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – Великобритания, Китай, САЩ, Франция и самата Русия. Тоест, ако Украйна бъде нападната – петте държави са длъжни да я защитят военно.

Интересът към намиране на решение през пролетта на 2022 г. беше голям, казват пред вестника няколко дипломати, участвали в преговорите. 

„Това беше най-добрата сделка, която можехме да сключим“, призна член на украинската преговаряща делегация.
Ситуацията сега, през 24 година, е такава, че от няколко месеца Украйна е в отбрана, губи територии, а армията й търпи големи загуби, пише Die Welt. „Поглеждайки назад, можем да кажем, че тогава Украйна беше в по-силна преговорна позиция, отколкото сега“, смята авторът на материала.

Изданието разяснява още, че според проектодоговора сред условията за мир е било и това – от всички заети от руската армия територии, под безусловен контрол на Русия да остане само Крим, а бъдещето на ЛНР и ДНР трябвало да се определи при допълнителни лични преговори между Путин и Владимир Зеленски.

От проектодоговора следва мирно решение, за което двете враждуващи страни са постигнали съгласие до 15 април 2022 г. Остават отворени само няколко точки. Те е трябвало да бъдат обсъдени лично от Путин и Зеленски на среща, която след оттеглянето на украинската делегация, разбира се, така и не се състоя.

Според документа Украйна беше длъжна да:

– да спазва „постоянен неутралитет“, т.е. да се откаже от членство в каквито и да е военни съюзи, включително и от НАТО;

– да се откаже от намерението си да произведе или да се сдобие с ядрени оръжия, да не допуска чужди войски в страната и да не пропуска оръжия през.

– да не предоставя инфраструктурата си, включително летища и морски пристанища, на други държави;

– да се въздържа от провеждане на военни учения с чуждестранно участие и от участие в каквито и да било военни конфликти;

– да забрани „фашизма, нацизма и агресивния национализъм“ със закон.

– Русия се ангажира да не напада Украйна;

– в случай на нападение петте страни-гаранти САЩ, Франция, Великобритания, Китай и Русия се задължават да подкрепят Украйна в рамките на 3 дни;

– части от Донецка и Луганска област ще получат автономен статут в рамките на Украйна. Крим и пристанището Севастопол са изключени от гаранциите за сигурност, което на практика означава, че полуострова остава във владение на Руската федерация.

По време на преговорите Русия е заявила, че е готова да изтегли войските си от Украйна, но не и от Крим и части от Донбас. Предвиждало се е на допълнителна среща държавните глави на Русия и Украйна да обсъдят директно подробностите по изтеглянето.

Въпросът за бъдещата численост на ВСУ също остава нерешен до срещата на двамата президент.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: