Трудно е на съвременния човек да повярва, че вампирите не са митологични създания, а реални същества. Но в това са готови да се закълнат стотици учени из целия свят. Професори по медицина, психолози и антрополози твърдят, че вампирите са сред нас. И според изследване на Калифорнийския държавен университет 27 процента от американците са убедени, че вампирите наистина съществуват. Много случаи на вампиризъм и борба с вампири са регистрирани през годините в официални полицейски рапорти.

През 1730-та г. в доклад на австрийските военни власти е описано в детайли обезвреждането на вампир чрез забиване на дървен кол в сърцето му. Споменава се и за цяла епидемия от вампиризъм сред обитателите на някакво селище. Американката Трейси Уиджинтън смучела кръвта на своя любовник Едуард Клайд по време на сексуалните актове. А през 1989-та г. го убила за да изпие кръвта му. През 1992 г. бразилецът Марсело Коста де Андраре погубил 14 момчета и изпил кръвта им. Вярвал, че това ще го направи по-мъжествен. През юли, 1996 г. журналистката Сюзън Уоли изчезнала докато събирала сведения за вампирска секта от Ню Йорк. Членовете й били с клинообразни зъби и пиели човешка кръв. Съществува ли наистина зловещото безсмъртно същество. И има ли медицинско обяснение за вампиризма?! Днес медицината познава много болести, чиито симптоми силно напомнят за вампиризъм. Една от тях е бясът. Според някои учени поведението на вампирите и болните от бяс хора си приличат удивително много. Епидемия, предизвикана от това заболяване се е разразила в Унгария през 1721 г. Именно там и именно по това време се появяват и първите легенди за вампири. Приблизително 25 процента от страдащите от бяс хапят други хора. Освен това, ако болния от бяс подуши силна миризма, на чесън например, може да получи силни спазми в гърлото и лицевите мускули. В резултат на това, твърдят невролозите, болният може да започне да издава хрипливи звуци, да оголва зъбите си, а по венците му избиват кървави петна. Повечето вампири са мъже, а заболяването бяс при тях се среща 7 пъти по-често отколкото при жените. Вампирите, както е известно, не издържат на дневна светлина, а страдащите от бяс често бродят нощем. Учените обясняват и свръхсексуалността на митичните вампири. Тя се наблюдава и при болните от бяс. Заболяването засяга мозъчен център, контролиращ емоциите, което засилва сексуалността им. И накрая- при хората починали от бяс се наблюдава кръвотечение от устата, което продължава дълго време след смъртта им. Нека припомним, че за вампири били смятани мъртви, от чиито усти с дни наред течала кръв. Изводите са ясни- поради невежество, хората през средните векове са считали болните от бяс за вампири.

Корените на митовете за върколаци и вампири могат да се търсят и в други, днес познати на медицината болести. При едно рядко генетично заболяване кучешките зъби придобиват конична форма и силно израстват. При някои кожни болести по тялото се появяват следи като от ухапване. А синдрома на Сезари прави кожата свръхчувствителна към светлината. Ефекти на мускулна контракция пък обясняват растежа на ноктите на мъртвите. Все белези и симптоми, които са карали предците ни да обявяват някой за вампир.

Психолози и антрополози пък обясняват защо образа на вампира се е запечатал така силно в народната памет. Преди 200 години причинителите на повечето болести били забулени в мистерия. И причините за внезапната смърт на здрави хора били приписвани на свръхестествени феномени. Най-популярното обяснение било: Вампир е изпил живота на нещастника, за да захрани собственото си безсмъртие! От страх да не се превърне и мъртвеца във вампир, обитателите на селото изравяли трупа и търсели знаците на предполагаемия вампиризъм: регенерация на кожата, израстване на косата и ноктите, червендалест вид, кървене от естествените отвори на тялото, издаване на стонове и пр. Днес процесът на разлагане е добре известен на науката, но в миналото онова, което се е случвало с човешкото тяло след погребването му, е било обвито в неяснота. Затова ловците на вампири интерпретирали типичните процеси при разлагането като явни доказателства за вампиризъм. Когато един труп се разлага, във вътрешността му се произвеждат газове, които причиняват подпухване. Раздуват се нежните тъкани, при мъжете членът достига значителни размери. Мъртвецът може да изглежда по-охранен, отколкото е бил приживе, а изправеният му член навява мисли за продължаваща сексуална активност. След като покойникът официално е бил обявен за вампир, се правело необходимото за окончателния покой на духа му. Най-разпространеният метод бил да се забие заострен дървен кол в сърцето на вампира. В хода на подобна „операция“ е възможно експлозивно освобождаване на телесен газ, при което изглеждало, че трупът стене. В народните предания за вампирите, кръвопийците са бледи здрави същества с дълги нокти и зъби. От носа и устата им се прецежда „прясна“ кръв. Наблюдението на феномените е било точно, но интерпретацията им – погрешна. Науката отрича вампирите. Вампири няма! И все пак, нека си припомним народното поверие, че вампир се открива, ако ликът му не се отразява в огледало, прогонва се с кръст и светена вода, убива се със заострен кол в сърцето. А ако напълним устата на убития вампир с чесън, той ще остане завинаги в отвъдното.

КЪРВАВИТЕ ВАМПИРИ:

Зад т.нар. кървави вампири учените виждат множество заболявания на кръвта, които стават причина пострадалите да търсят здрави донори, осигуряващи тяхното оцеляване. Болните от порфирия и хепатит в древността са набавяли необходимите си вещества чрез консумиране на прясна човешка кръв. А болните от анемия или каталепсия в миналото били оприличавани на демони заради жълтеникавия си цвят и смъртните си припадъци. Много пъти точно такива хора, които са изпаднали в каталептичен шок, когато чуват и виждат всичко, но не могат да реагират по никакъв начин, били обявявани за мъртъвци и погребвани живи.  Скоро след това те излизали от паралитичната тръпка. Още преди да ги споходи действителната смърт в ковчега, болните проявявали свирепо усилие да се освободят от гробния затвор и да се завърнат при своите близки. Разбира се, това рядко било възможно и най-често те били доубивани от роднините си по познатия в ритуалите начин- чрез пробождане или насичане, разстрелване или изгаряне. Това обяснява защо вампирите посещавали само свои близки, с които били в кръвна или любовна връзка, и защо изпитвали отмъстителен гняв към тях. Когато все пак съживените демони успявали да се домогнат до виновниците за преждевременната си смърт, те безмилостно ги нападали, ранявали ги… И отново бягали преди следващия си смъртоносен припадък. Хранели се от възпоменателни трапези и можели да заменят кървавия елексир само с мляко, което е другата животворна човешка течност, равностойна на кръвта. Красноречив пример за това е ужасната сцена от филма на Ан Райс “Интервю с вампир”, където нюорлеанският демон Лестад захапва до кръв изпълнената гръд на проститутката.

ИСТОРИЯ НА ВАМПИРИЗМА

Легендите за вампири възникват в Източна Европа. След 1720 г. циганските племена разнасят тези митове из цяла Европа и по света. Така скритите демони от поверията на заробените християнски народи в европейския Изток влизат във фолклора на гали, келти и готи. А от там оживяват в романтическата литература на писатели като Гьоте, Колридж, Теофил Готие, Александър Дюма и много други. Вампирската истерия, обхванала Западна Европа през ХVІІІ в., достига своя връх в бестселъра на Брам Стокър “Дракула” от 1897 г., както и в едноименния филм на Тод Браунинг “ от 1931 г.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: