„Войната на Голямата стрела“ (както е известна основната западна стратегия във Втората опиумна война от 1859-1860) дава добра представа за случващото се в Украйна днес. Всички онези, които са объркани или чистят парадните си униформи за парада на победата на Украйна в Киев, във връзка с новините за „стратегическа промяна“ в поведението на Русия, би следвало отново да се запознаят с основните военни тактики.

За начало нека започнем с „маневрената война“. Ще припомня, че Русия стартира своята „специална военна операция“ при наличието на остър дефицит от жива сила – 200 хиляди атакуващи руски военни, срещу 600 хиляди (или повече) отбраняващи се украинци. При това положение, класическият конфликт на изтощаване беше невъзможен. Тоест, за да постигне победа, Русия трябваше да маневрира.

Маневрената война е в по-голяма степен психологическа, отколкото физическа и е концентрирана предимно на оперативно, а не на тактическо ниво. Маневрирането е релационно движение – тоест, как разполагате и местите своите сили спрямо силите на противника. Руският маньовър в първата фаза на операцията го потвърждава.

Руснаците трябваше да преформатират бойното поле в своя полза. За целта се налагаше да контролират използването на числено превъзхождащите ги сили от страна на Украйна, като паралелно с това разпределят собствените си по-малочислени бойни сили за оптималното постигане на така поставената цел.

В стратегически план, за да улесни възможността за маневриране между южния, централния и северния фронтове, Русия трябваше да си осигури сухопътен мост между своята континентална част и Крим. Овладяването на крайбрежния град Мариупол беше от решаващо значение за реализацията на тези усилия. И руснаците изпълниха успешно тази задача.

Докато се осъществяваше тази сложна операция, Русия не трябваше да позволява на Украйна да маневрира със своите числено превъзхождащи сили така че да провали операцията в Мариупол. Това доведе до използването на няколко стратегически операции за поддръжка: лъжливи движения, операции за укрепване на позициите и атака в дълбочина.

Концепцията на лъжливите движения е проста – военните сили или симулират атака в определена точка, или действително провеждат такава атака с цел да заблудят противника, принуждавайки го да отдели ресурси в отговор на предполагаемите или фактически действия.

Ще припомня, че навремето симулацията изигра важна роля в хода на операция „Пустинна буря”, когато силите на американската морска пехота заплашваха крайбрежието на Кувейт, принуждавайки иракчаните да се подготвят за защита от атака, която така  и не последва, докато Първа кавалерийски дивизия на САЩ наистина атакува Уади ал-Батин, за да блокира елитната иракска Републиканска гвардия.

На свой ред, руснаците също широко използаха симулацията в Украйна: техните амфибийни сили край Одеса приковаха украинските части, а мащабната симулативна атака по посока на Киев принуди Украйна да изпрати подкрепления на своите сили в Киевския регион. В резултат от това обаче, украинците така и не успяха да укрепят силите си на изток.

Фиксиращите операции също изиграха критично важна роля. Както е известно, Украйна концентрира между 60 и 100 хиляди души на изток, срещу Донбас. В отговор, Русия осъществи мащабна фиксираща атака, целяща да ангажира всички тези украински сили, така че те да не могат да бъдат използвани срещу другите руски операции.

Ще припомня, че по време на операцията „Пустинна буря” две дивизии на американската морска пехота получиха заповед да осъществят аналогични фиксиращи атаки срещу иракские сили, разположени по протежение на кувейтско-саудитската граница, ангажирайки значително количество иракски военни и въоръжения, които не можаха да бъдат използвани за противодействие на основната атака на САЩ в западна посока.

Руската фиксираща атака ограничи основната концентрация на украинските сили на изток и ги отхвърли от Мариупол, който беше овладян и прочистен. На свой ред, поддържащите операции от Крим срещу Херсон разшириха руския „сухопътен мост”. Тази фаза вече приключи.

Освен това Русия осъществи стратегическа атака в дълбочина, целяща нарушаването и унищожаването на украинската логистика, командване и управление, както и на въздушната мощ и огневата поддръжка с голям обсег. В момента Украйна почти е изчерпала запасите си от гориво и боеприпаси, не може да координира маневрите на своите части и не разполага със значими военно-въздушни сили.

Русия прехвърля някои от най-добрите си подразделения от досегашните им зони на действие северно от Киев, там, където ще могат да подкрепят следващата фаза от военната операция, а именно освобождаването на Донбас и унищожаването на основните украински сили на изток.

Това е класическа маневрена война. Сега руснаците ще сдържат украинските части на север и юг, докато основните им сили, подсилени с прехвърлените от север подразделения, морски пехотинци и частите, освободили се след превземането на Мариупол, ще се се опитат да обкръжат и унищожат 60-хилядната украинска армия на изток.

Тоест, свидетели сме на „Война на Голямата стрела” в най-чистия и вид – стратегия, която американците познаваха много добре преди, но я „забравиха” в пустините и планините на Афганистан и Ирак. Което обяснява и как 200 хиляди руснаци успяха да се справят с 600-хилядната украинска армия. Ето така изглежда руският вариант на маневрената война.

* Scott Ritter – Американски военен анализатор. Бил е инспектор на ООН по въоръженията в Ирак в периода 1991-1998. Оригиналът на статията, виж тук: https://twitter.com/RealScottRitter/status/1508813631311466496

Превод Нако Минчев

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: