Александър Балкански (64 г.) е легенда на родния цирк. 53 години уникалния акробат шашка планетата с уникални номера и триксове. На 12 метра височина стои на главата си върху дървена пръчка и чупи стойки без предпазни въжета. Той е единствения нашенец, обирал аплодисментите на Папата и кралица Елизабет Втора. През 78-ма година обаче е наклеветен от приятеля си Орфи, че е прибрал 200 хиляди долара от Ватикана. И 12 месеца е следствен. Само за „Скандално” наследникът на италианската циркова фамилия Малеволти склони да даде интервю. Ето го:

– Как стана цирков артист?

– По майчина линия съм наследник на италианската фамилия Малеволти, която от 180 години се занимава с цирк. Моят пра-пра дядо Джозеф Джонтини е основател на първия акробатичен цирк във Флоренция. През 1820 г. цялата фамилия се преселва в Русия. Но революцията ги прогонва и през 1920-та г. идват в България, понеже царицата била италианка. След 9-ти септември обаче частния цирк на родителите ми „Европа“ бил национализиран и прекръстен на „България“, а мама и тате от собственици станали редови държавни артисти. Аз съм шесто поколение циркаджия. Родил съм се под шапитото след едно представление на майка ми. По случайност в Плевен, понеже цирка бил отседнал там. На шест годинки започнах активни репетиции, а на 8 изнесох първото си представление пред публика. За 53 години преминах през всички циркови жанрове, без дресура. Бил съм еквилибрист, клоун, занимавал съм се с конна гимнастика и баланс… Но най-големи успехи пожънах във въздушния и акробатичния жанр.

– Има ли в репертоара ти уникални номера?

– Автор съм на няколко трикса, които никой в света още не е повторил. „Еквилибристика върху перш“ е номера, с който в Монте Карло грабнахме специалната награда „Сребърен клоун“- за принос към световния цирк. Номера се състои в следното: Държа на челото си 7-метрова тръба, на чийто връх се е покачила съпругата ми. Друга гимнастичка се изстрелва от трамплин и с тройно салто каца върху раменете на жена ми, на върха на перша. Другия трикс, с който взривявахме публиката и за който ни връчиха сребърното отличие на световния шампионат в Лондон, е „Трапец на глава“. Стоя на глава върху трапец на 12 метра от земята. Трапецът се върти и люлее във всички посоки, а аз балансирам на челна стойка без предпазни въжета.

– Кога беше най-страшно?

– Аз съм единствения цирков артист в света, който е оцелял след падане от 27 метрова височина. Случи се на едно представление в софийския стационарен цирк, на фаталната дата- 07.07.77 г. Изпълнявах коронния си номер – баланс върху трапец на глава, на 12 метра от земята. На един от триксовете се залюлях твърде силно. Летях от единия до другия край на шапитото и амплитудата на трапеца достигна до височина 27 метра. Точно в този момент изгубих равновесие и политнах надолу. Публиката дотолкова беше свикнала да ме вижда горе, че сметнала падането ми за поредния маймунджилък. И почнала да аплодира. Летял съм не повече от 2-3 секунди, но целия ми живот мина през главата ми като на филмова лента. От съвсем малко момченце, през изявите ми в цирка, приятелите и роднините, до раждането на децата ми… За мой късмет, паднах върху една паянтова дъсчена ложа. Пробих я и така омекотих удара със земята. Изпаднах в кома и се свестих чак след три часа в „Пирогов“. После научих, че докато съм бил в безсъзнание, съм претърпял още една катастрофа. Тъй като линейяката не дошла навреме, човек от публиката тръгнал да ме кара към болницата със собствената си кола. Но толкова се притеснил, че малко преди клиниката натресъл возилото в крайпътно дърво. Лекарите установиха, че съм строшил 8 ребра и два гръбначни прешлена. Отделно, цялото ми лице беше обезобразено и се наложи да ми правят пластична операция. Всички лекари бяха категорични, че след такова падане съм оцелял по чудо.

– Бързо ли се възстанови след инцидента?

– Още на третия ден се разписах и излязох от болницата. И както бях опасан в хирургически конци и шини, отидох в цирка. Исках да проверя какво е психологическото ми състояние след инцидента. Метнах се на трапеца и целия потрошен си направих репетицията. Успокоих се, като установих, че сакатлъка не ме е уплашел.

– Пред кои известни личности си играл?

– Пред шведската, холандската и английската кралица. За цялото представление в Лондон- 83 г., Елизабет Втора изръкопляска само два пъти- на изпълнението на Лучано Павароти и на нашия номер. Играл съм още пред Ануар Садад, Пол Макартни и президентът Никсън, с който даже се ръкувах. Но най-много се гордея с трите си участия във Ватикана, където лично ме е аплодирал Йоан Павел Втори. Защото премиери и президенти- с лопата да ги ринеш, но Папата е един. Най-впечатляваща беше срещата ни с него през 86 г. Защото в деня, в който играхме- 6 януари, 2006 г., започна и процеса срещу Сергей Антонов. Играхме в най-голямата зала на Ватикана „Нерви“, където Светия отец прави публичните си аудиенции след всяка Нова година. Посланикът ни в Рим Райко Николов, като научи за предстоящата ни среща с Йоан Павел, дойде и ми заръча: Намери начин да стигнеш до Папата. Кажи му, че си от България- родината на Сергей Антонов, и помоли да го помилва. Представлението мина с огромен успех. Залата не спря да аплодира и ни изпрати на крака.. Като свършихме, Папата стана от ложата си и слезе при нас. Пратих едно 10-годишно момиченце от нашата трупа да му поднесе обща снимка на артистите и да му каже посланието ни. Папата прие подаръка и я помилва по главичката, което ми се стори, че е добър знак. Не казвам, че с тоя жест сме спасили Антонов, но определено допринесохме за подобряване имиджа на България в тоя тежък за външната ни политика момент.

– Кога ти беше най-трудно?

– След завръщането ми от Ватикана последваха най-трудните 12 месеца в живота ми. Тогавашния директор на „Български циркове“ Васил Никоилаев- Орфи написа срещу мен донос, с който ме хвърли на следствените служби в Софийския затвор. Обвини ме, че за участието си при Папата съм взел пари от Ватикана и така съм ощетил държавата с над 200 хиляди долара. 12 месеца ме размотаваха по следствия и разпити. Отнеха ми задграничния паспорт, поискаха 10 хил. лева гаранция и ме караха всяка сутрин да се обаждам на следователя Господинов в Софийския централен затвор. Но не се дадох. Алармирах Културното министерство, Комитета за държавен и партиен контрол и още сто институции… И в крайна сметка ме оправдаха. Даже ми се извиниха с писмо. После заминах с цялата трупа за Франция. Всички бяха убедени, че след това унижение, на което ме подложиха, няма да се върна. Но малко преди 10-ти ноември си дойдох. Защото аз системата мразех, но страната си обичах.

– Имаш ли обяснение защо Орфи те е наклеветил?

– Нямам идея. Но постъпката му беше много подла и брутална. Даже не ме предупреди, че ще подаде сигнал в полицията. А сме израснали заедно. Двамата сме набори, родени 42 г. Като малък, той често идваше в нашия цирк да си играем. После, като войници, пак заедно служихме в спортна рота, участвахме в армейската естрада. И до смъртта си не ми се извини. Той е един от гробокопачите на българския цирк. Щом го направиха директор, рушветчийството сред артистите стана масово явление. И вместо да си гледат работата, почнаха да бутат на разните му циркови шефове подкупи от по 2-3 хиляди долара, за да ги пратят на работа в чужбина. Орфи съсипа и закри цели циркови жанрове с мотива, че не са доходни и не носят печалба на цирка.

– Само Орфи ли е виновен за краха на родния цирк?

– Главните виновници са той и екс-културната министърка Елка Константинова, но принос за днешното плачевно състояние на цирка имат и самите циркови артисти. В средата на 80-те години нашата дирекция сключи 25-годишен договор с американския цирк „Бели циркус“. И тоя цирк се превърна в ябълката на раздора. Всички артисти се превърнахме в глутница кучета, която се бори да захапе големия кокал. Всеки искаше да работи в тоя цирк, защото заплащането беше десеторно по-голямо. Наченаха се едни сплеттни и интриги, подкупи и удари под кръста, не ти е работа. Благодарение на това много стари приятели се изпокараха и не се поглеждат до ден-днешен. Най-големите некадърници бяха толерирани от властта и избирани за проф.председатели и партийни секретари. Никой от тия артисти не направи кариера нито у нас, нито в чужбина. Родното шапито го досъбори така наречената циркова мафия. Шестима заслужили артисти окупираха цирка. Със своите многочислени фамилии и трупи заеха стратегическите управленски постове в цирковата йерархия и почнаха да дерибействат. Това бяха фамилиите Пиронкови, Панови, Бойчанови, Божилови… Основен виновник да нямаме днес в България добри жонгльори, например, е Ангел Божилов. С бюрократични спънки той разгонваше всички кадърни жонгльори. Предпочиташе да бягат в чужбина, но да не го конкурират. За краха на родната клоунада пък е виновен Тошко Козаров. Като видеше някои по-добри клоуни, взимаше ги уж под свое крило, да ги учи и режисира. А сетне такива интриги им пускаше, че ги разбиваше като трупа, разгонваше ги и край! Правеше всичко възможно да ги ликвидира като артисти, за да блещука само неговата звезда под купола.

– Суетен човек ли беше Козарев?

– Не бих казал суетен. Той беше жесток. Не даваше път на младите. А беше един добър клоун и не му отиваше да се държи така. Защото с неговия майсторлък, той беше почти недостижим. За да стигне неговото можене, на един клоун са му нужни поне 30-40 години. Той тоя опит го имаше вече зад гърба си и нямаше кой да го засенчи. Но и него, като повечето ни големи циркаджии, го гонеше параноята.

– Твърдиш, че големите фамилии са съсипали родния цирк. Но самия ти си представител на една от най-многолюдните циркови фамилии.

– Трупа „Балкански“ винаги е стояла далече от големите циркови родове. Не ни тачеха, защото сме наполовина италианци. А след войната по тая линия ни обявиха и за фашисти. Къде са сега обаче ония „заслужили“ циркови родове?! Няма ги. А аз в момента съм собственик на най-големия български цирк- „Балкански“. Големият ми син- Александър, е технически директор на американския цирк „Тарзан зервин“, а малкия- Николай е най добрия изпълнител на опасния номер „Колелото на смъртта“ и работи при мен. Нашите хора никога не са членували в партия. Винаги съм казвал, че няма демократическо салто , няма социалистическа стойка или пък безенесарски еквилибър. Политиката и цирка са несъвместими. В момента фамилия Балкански наброява над 40 души. Част от членовете й играят в различни световни циркове. Ако се съберем накуп, можем да стъкмим програма за чудо и приказ.

– Лично си се познавал с Тодор Живков. Кой е най-яркия ти спомен от него?

– Веднъж Тато дойде в Стационарния цирк, който изгоря. Случи се на едно от представленията по време на Втория национален цирков фестивал. Тато доведе със себе си и Леонид Брежнев, който му гостуваше. След официалната част на посещението Живков попитал: Ще ходим ли на театър? А съветския лидер отговорил: Не, театъра ми е скучен, има ли цирка представление? Брежнев особено тачеше цирка, защото дъщеря му е омъжена за народния артист на СССР Милаев. И по тая причина Брежнев често казваше: От всички изкуства за нас най-важен е цирка! Никой не ни предупреди, че ще ни гостуват такива знатни хора. Минути преди началото на спектакъла под шапитото нахлу орда охранители, които завардиха входовете. Едва тогава някой от артистите забеляза двамата лидери в централната ложа. И всички наляхме гипса. По време на първия антракт няколко по-изявени артисти ни поканиха на среща в ложата им. И там Брежнев каза на Тато: Вие имате много добри артисти, нали гледам програмата! Но ти, Тодоре, много малко даваш за цирка. Трябва да си отпуснеш кесията, да бръкнеш по-надълбоко и да дадеш това, което се полага за такива знаменити артисти. А Живков само мълчи и мига на парцали. Но само няколко месеца по-късно държавата отпустна пари и построихме цирковата база в Илиенци. Веднага след това се обособиха циркови площадки в над 20 големи града. Отпуснаха се и други средства, така че цирка тръгна нагоре.