Нова мода в черномагьосничеството върлува из страната. Лоши хора, нелоялни бизнес партньори, жени, влюбени в един и същи мъж се избиват да ходят по манастири и църкви не от любов към Бог, а за да мъстят. Най-често се поръчва смърт на конкурента. Изпълнението на ритуала било доста лесно – запалена свещ, трябвало да изгори почти до край, а после да се зарови в пясъка.

Топ класацията за „чародейство“ държали хората от Видинско. Всеки втори се правел на свръхнабожен, за да може да „мъсти“ на ближния си. Магията в храм със свещи се реализирала до дни, защото угасването на пламъка способствало по-бързо да се стигне до желания край. За да стане ударно – до броени дни, някои злосторници връзвали червен конец на свещта. Служителите във видинския храм „Свети Димитър“ постоянно намирали разни парчета от дрехи, също заровени в пясъчника за покойници. Първоначално се чудели какво е това, но бързо им просветнало с помощта на местна етнографка, която разяснила какви били традициите по тези краища на България.

„Във влашката култура е изключително важно, когато човек умре, да има запалена свещ, за да не се лута душата му. Смятам, че с тези действия в църквата се проклина именно свещта, светлината в отвъдното.

„Да нямаш светлина на оня свят“ и „Дробовете ти да станат на кол“ – така се проклина за много тежък грях. Тези две клетви са изключително популярни“, обобщила местната етнографка, според която червеният конец в подобен случай се използвал не за здраве и просперитет, а за ускорено разваляне на отношенията или настъпване на физически край.

Жената, пожелала анонимност, за да не навлече гнева на съгражданите си, които привидно се правели на скромни и смирени пред Господ. Тя направила собствено проучване и установила, че в България като цяло проклятията били забравени за един дълъг период от време, започващ след Първата световна война и завършващ в края на Втората световна. Очевидно покрай големия глад битката за оцеляване и ангажираността на мъжете по фронта не оставало време на населението да се занимава с бабини деветини.

Национализацията обаче отключила любовта на българите към езотериката. Когато се наложило нивите на селяните да бъдат национализирани, както и добитъкът им прибран в социалистическите ТКЗС-та, направени по идея на съветските колхози, клетвите и магиите преживели своя ренесанс.

Клетвите били кратки, но цветни и съдържателни, което ги правело лесни за запомняне. Така успели да се предават и съхраняват от поколение на поколение.

Силата на видинските клетви идвала от факта, че комшиите сърби – известни с псувните си, също умеели да проклинат перфектно и предавали своя опит на нашенци. Сръбско-българските клетви били изключително смъртоносни и стигала до девето коляно.

Архимандрит Поликарп, който е завършил Московската духовна академия и редовно изнася богослужения в храма „Свети Димитър“, също е на мнение, че църквата отдавна се е превърнала в арена на магьосничество.

Постоянно идвали миряни, които го молели да им чете Киприяновите молитви, защото чувствали душевен дискомфорт, боледували и с месеци не могли да си намерят работа.

Той не връщал никого и изпълнявал желанията им, но възстановяването на поразения от лошата енергия индивид става бавно.

„Няма да намерите човек в областта, който да ви каже, че се занимава с магии. Въпреки това злото вилнее и взима жертви, защото се ползва със закрилата на Сатаната. Черномагьосниците ще познаете по поведението, което имат. Обикновено застават на кръстопът и мърморят нещо под носа си. Кръстят се, когато бие църковната камбана, гледайки към слънцето, обичат да връзват възли на кърпите и шаловете, които носят – смятат, че по този начин връзват в „кърпа“ съдбата на човека, от когото се изисква да им се подчинява!

Има и такива, които занасят камък под круша, проклинат някого и после се прибират по живо, по здраво. Някои заравят ябълка в земята с пожеланието както тя изгнива. така и за изчезне еди-кой си – казва се името на нарочения“, разказва жена от храма, запозната с местните обичаи.

Тя е убедена, че кризата тотално е озлобила българина. Делбата на имоти, на наследствени пари ни била превърнала в създания, които са по-жестоки от вълците в гората. Стигнало се до там роднини да си въртят номера дори когато в семейството има смъртник. Хорицата възродили старите традиции – клане на петли, кокошки, когато има покойник и хвърлянето им в гроба.

Нещастие носело поставянето на паричка на челото на покойника, както и слагането на железни монети на очите му. Смята се, че след това тези парички могат да попаднат в джоба на нищо неподозиращ човек и да навредят на здравето му. Подхвърлянето на стотинки по време на траурно шествие – вещаело прокоба за някой от присъстващите.

Свещениците били на път да вдигнат ръце от псевдовярващите християни които изричайки божието име, правели магии.

„Една от най-страшните черни магии се прави в храмовете. Появява се жена, която приплаква на рамото на отчето, че страда по свой починал роднина. Поръчва му заупокойна молитва. Казва името на клетника. Свещеникът, естествено, изпълнява желанието й. Случвало се да опяват живи хора, чиито роднини са ги нарочили. Тези попове нямат никаква вина, защото никой от тях не предполагал, че може да бъде подведен“, разправят храмови служители.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: