Лицата на еврономенклатурата са толкова по-ухилени, колкото по-тежка е деградацията на Европа. Според немски медии свиването на индустриалното производство на ФРГ в такива мащаби не е виждано от 1951 година. За Франция и Италия въобще не си заслужава да се говори. Днес и най-бързо растящите европейски икономики растат два или три пъти по-малко от руската икономика, която се намира в състояние на война, да не говорим за Китай, Виетнам, Индонезия или богатите арабски страни.
Европа, благодарение на американските си партньори и сервилността на либералните си политици, се лиши от евтините руски ресурси (които бяха едно от двете важни неща за икономическия растеж на експортно ориентирани страни като Германия), а вероятно в перспектива ще се лиши и от китайските редкоземни ресурси. За африканските ресурси вече е ясно – там играят Китай, Русия и САЩ.
Или за да сумираме, Европа:
– остава без руски газ и петрол;
– остава без руски метали, дървесина и торове;
– остава без африкански ресурси;
– ще остане без китайските редки минерали;
– не може да задоволи нуждите си от газ само с внос от САЩ, Алжир, Азербайджан и Катар.
Всъщност, говорейки за това, трябва да отбележим, че днес почти всички големи притежатели на ресурси са в БРИКС, изключая, разбира се, САЩ. И Саудитска Арабия и Азербайджан, на които обаче също им предстои скоро да влязат в БРИКС.
В същото време Тръмп иска да прехвърли бремето по възстановяването на остатъчна Украйна на европейците. Това означава, че ЕС ще трябва да похарчи между 600 и 900 милиарда евро, за да възстанови държавата 404. И тук говорим само за възстановяване на градове, села, инфраструктура, а не за социалната система и другите аспекти на нормалния живот. При това, всеки разумен човек разбира, че в Украйна тепърва предстоят големи бедствия, дори и да се подпише скорошен мир. Стотици хиляди мъже ще се приберат от фронта при гладуващите си семейства, бесни, че са страдали и са гинали за нищо. Над един милион жертви и в крайна сметка се оказва, че е можело да има доста по-лек мир още март 2022 година, но британското прокси Зеленски, изпълнявайки заповедите на Борис Джонсън, го е провалил.
И на фона на тези стотици милиарди, които ЕС ще хвърли за възстановяването на невъзстановяемата Украйна, Тръмп иска европейските страни да харчат по 5 % от БВП за отбрана. При все по-намаляващ военен ангажимент на САЩ към Стария континент и въпреки че очевидно целокупният ВПК на Европа, изостава 3 до 4 пъти зад този на Русия, както се видя (самият Марк Рюте призна: това, което Русия произвежда за 3 месеца, отнема една година на целокупното НАТО). Тук дори няма да коментирам факта, че след 80 години либерална индоктринация и самодоволно егоистично-нихилистично буржоазно битие, повечето европейци не биха защитавали родните си страни, нежели да участват във войни другаде.
Сега, помислете си какво ще стане с тази Европа, чието производство и търговия се свиват, енергетиката е почти на смъртния си одър, а достъпът до евтини природни ресурси е фактически ограничен, когато тя хвърли 600 до 900 милиарда евро за Украйна и увеличи военните разходи на 5 % от БВП? И то в същия момент, когато последната богата на ресурси територия под контрола на ЕС, Гренландия, бъде анексирана от САЩ!
Ни повече, ни по-малко говорим за пълен икономически, обществен и политически крах! Честно казано, няма да жаля за ЕС, който може и да е чудесен като идея, но се превърна в абсолютно зло за европейските народи. Какво получихме от него:
– Либералната война срещу културата, идентичностите, ценностите и дори децата на европейските народи.
– Безумни „зелени“ политики, енергийна криза и смърт на европейската индустрия (съжалявам, но нито BASF ще се върне в Германия, нито Volkswagen ще отворят наново затворените си заводи).
– Десубективизация на европейските страни на международната сцена, включително на някога силни и велики държави като ФРанция, Германия и Италия.
– Подмяна на коренното население в големите европейски градове с полу-диви орди от Азия и Африка, които никога няма да възприемат европейската култура и начин на живот.
– Демографски колапс и застаряване в почти всяка европейска страна, стимулирани активно от безумните политики на ЕС за „джендърно разнообразие“, радикален феминизъм, анти-натализъм, поощряване на рентиерството за сметка на демографията, убиване на малките населени места и съответната втора или трета вълна на европейска урбанизация и др. политики, които убиват демографските показатели.
– Инфлация, безработица и умиране на социалните системи в ЕВропа, които са градени още от 19 век.
– Появата и утвърждаването на една паразитна политико-чиновническа класа, която няма никакви качества, никакво достойнство, нито чувство за националните или общоевропейските интереси, а само сервилност пред хегемона и глобалистките корпоративни елити.
Тъй че няма да жаля за този Европейски съюз, който Тръмп довършва. В новата система на международните отношения, САЩ ще градят връзките си на национално и двустранно ниво с политици като Виктор Орбан, Робърт Фицо или Фрау Вайдел, на която предстои да се опита да спаси Германия от бездната, в която либералите я водят. Либералният планктон има само един път и той е към бунището на историята. Лошото е, че Европа никога няма да има този блясък, мощ, красота и сила, които достигна през 19 и първата половина на 20 век. Хубавото е, че за страни като България ще се отвори шанс отново да бъдат национални държави, да преследват националните си интереси и да съхраняват своята културна и цивилизационна същност. С всички произтичащи от това последствия и отговорности, обаче!
Автор: Симеон Миланов
Коментирай първи