Автор: полк., д-р Гергин Гергинов
Предполагам, че САЩ са впечатлени от разработеното ново китайско въоръжение, от подготовката и духа на китайските бойци, от внушителното присъствие на чуждестранни делегации и особено от стоящите редом на парада трима държавни ръководители на Китай, Русия и КНДР. Наблюдавайки парада, във Вашингтон не могат да не направят извода, че изостават както в създаване на ново въоръжение, така и в бойната подготовка на войските. Оттук и бързите и решителни действия на президента Тръмп. Същевременно, по икономически причини, той предприема действия за намаляване участието на САЩ в несъществените за САЩ конфликти. За него такъв е украинският и затова бавно, но последователно се отдалечава от него, но така, че да не загуби авторитет, т.е. да не го направи както в Афганистан. Впрочем днес те съжаляват за бягството си, разбират какво са загубили и затова водят преговори отново да се върнат на бившата съветска авиобаза „Баграм“. Президентът Тръмп действително, стъпка след стъпка, намалява ангажираността на САЩ в Украйна, обсъжда икономически проекти с нея и прехвърля финансирането на войната на Европа. Какво друго може да изразява предложението му „ако искате купувайте от нас оръжие и воювайте“. Европа обаче не може да се справи без тях и затова рано или късно ще се окаже виновна за загубата на Запада в този конфликт.
На 3 септември в китайската столица Пекин се проведе военен парад по случай 80 години от поражението на Япония във Втората световна война. Той показа постиженията на военнопромишления комплекс (ВПК), използването им във въоръжените сили и демонстрира сила и решимост пред вероятните противници. Въоръжените сили на Китай бяха убедителни не само при традиционните оръжия, но и при редица нови секретни образци.
Китай показа определено предимство пред САЩ и като доказателство ще приведа само няколко примера.
Демонстрирани бяха хиперзвукови противокорабни ракети, които са страшилище за самолетоносачите; маневрираща крилата ракета с далечина на полета около 5000 км и скорост 2.2 км/сек, способна да ги преодолее за 38 мин, а приблизително такова е разстоянието до базата на САЩ на о-в Гуам; бойни лазерни установки и микровълнови оръжия; три нови междуконтинентални балистични ракети с обхват 12000 км и носители на по десет ядрени бойни блока с индивидуално насочване – една от тях е способна да порази цел на която и да е точка на планетата.
Перлата в ракетното въоръжение на китайските въоръжени сили е противоракетният и противоспътников мобилен ракетен комплекс,
способен да прехваща междуконтинентални балистични ракети и спътници на ниски околоземни орбити. Постижение на ВПК е авиационният комплекс, съставен от балистична ракета и стратегически бомбардировач, подобен на руския „Кинжал“, но като елемент от стратегическата триада, както и новата балистична ракета за китайските ракетоносни подводници. Показаните бойни лазерни установки за противоракетна отбрана са без аналог, както и широката гама безпилотни апарати както подводни, така и летателни. Показан беше безекипажен подводен апарат, подобен на руската подводна ядрена система „Посейкон“, наречен „Привет на Америка“. Демонстрирани бяха и няколко роботизирани платформи за превозване на товари и монтиране на оръжия върху тях, които очертават тенденция за роботизиране на сухопътните войски. Китай отстъпва само по броя на ядрените заряди и носители за тях, но вече има достатъчно, за да нанесе неприемливи загуби на който и да е противник.
Наскоро след парада Китай обяви, че разработва „Велика цифрова стена“ за защита от ракети и безпилотни летателни апарати (БЛА). Тя представлява система от средства за откриване, разпознаване и прехващане, която ще се управлява от център, функциониращ на основата на изкуствен интелект. За отбрана се формират няколко рубежа, комплектувани със средства за РЕБ, микровълново оръжие, лазерни установки и хиперзвукови ракети с голям обсег. Впрочем такава система замисля и ЕС, наречена неправилно „стена от дронове“, която на пръв поглед внушава мисълта за изграждане на реална стена с тях, а в същност идеята е за създаване на „стена“ за защита от дронове, т.е. на система за откриване, разпознаване и прехващане, която вероятно ще обхване страните, граничещи с Русия. В бъдеще тя може да се допълни с ударни оръжия и да стане нападателна. На проведената извънредната среща на ЕС в Копенхаген наименованието, предназначението и начина на финансиране станаха причина за спорове. Те показаха, че действията на ЕС в това отношение, пък и не само в него, прилича на удар с разперени пръсти, поради което не е ясно как и кога ще се постигне съгласие по замислената система.
Интересен момент от срещата в Копенхаген е демонстрираното унищожаване на БЛА от украински специалисти – пред част от участниците те успешно прехващат БЛА с различни оръжия. Излиза, че ЕС е финансирал с 90 млрд. долара от февруари 2022 до средата на 2025 г. (общо със САЩ 160 милиарда), за да създаде въоръжени сили на Украйна, чийто опит не само ще използва, но и ще се опита да ги интегрира в бъдещата система.
САЩ много бързо реагираха на военните постижения на Китай.
Още на 6 септември президентът Тръмп преименува Министерството на отбраната в Министерство на войната. По негово указание, вече министър на войната, Пийт Хегсет заповяда провеждане на съвещание на 30 октомври с участието на около 800 старши офицери от всички бази на планетата със звание бригаден генерал/адмирал и нагоре. Ще се обсъжда намаляване на командния състав с 20%, подготовка на въоръжените сили за война, включително и разрешаване на проблема с недостатъчната физическа подготовка на генералско-адмиралския състав. Същевременно в Пентагона се извършва сериозна чистка – уволнени са всички нелоялни към президента, жените офицери, свързаните с джендър идеологията, както и няколко високопоставени армейски началници. Чистка има в ЦРУ и ФБР.
Според бившия командващ американските войски в Европа Бен Ходжес ще се обсъжда и въпроса за преориентиране на „военните усилия“ от Европа в Западното полукълбо и в Азиатско-тихоокеанския регион. Според него думите на президента Тръмп, че „Русия е книжен тигър“ могат да се тълкуват и така – „след като Русия е книжен тигър, то в Европа не са необходими войски на САЩ“. Изказват се предположения, че на срещата в Аляска двамата президенти са постигнали съгласие, че причините за украинския конфликт трябва да се премахнат, за да се нормализират отношенията между тях. Твърде е възможно изтеглянето на САЩ от Европа, макар и непълно, да е следствие от това съгласие.
След срещата си с украинския президент и председателката на ЕК в кулоарите на ООН той пише в своята платформа Truth Social „Украйна, с подкрепата на ЕС, може да се бори и да спечели връщане на цялата си територия в първоначалния си вид. С време, търпение и финансовата подкрепа на Европа и по-специално на НАТО, възстановяването на първоначалните граници, от които започна тази война, е напълно възможна опция“, т.е. след като Русия е „книжен тигър“ вие можете да я победите и без САЩ, но ако купувате оръжие от нас. След думите му в Европа настана сериозно смущение, а върховният представител по външната политика на ЕС Кая Калас унило констатира „Без САЩ това е невъзможно“.
Всъщност САЩ вероятно нямат нищо против една война между Русия и Европа,
преди края на която ще се присъединят и ще получат доминиране над изтощените воюващи страни, т.е. ще могат да направят отново това, което направиха в миналите две световни войни. Изразената противоречива позиция, в сравнение с предишните, дава основание на неолибералните глобалисти от неправителствените организации, финансирани от фондация „Отворено общество“ на Джордж Сорос, да твърдят, че президентът Тръмп не знае какво прави и няма ясна външнополитическа стратегия. Това изобщо не е така. Целта му е ясна – „да направи Америка отново велика“, и всичко, което прави във вътрешната и външна политика, е насочено именно към постигане на тази цел. В тактическо отношение може да има непоследователност и известна противоречивост, но тя налага на противника да търси реалния смисъл на действията му и го поставя в неопределена обстановка. Пример за това е и нашумялата доставка на крилати ракети „Томахоук“ за Украйна. Наскоро президентът Тръмп заяви, че е почти готов с решение за „Томахоук“, без да посочва какво е то. По-късно отбеляза, че „не се стреми към ескалация на конфликта“. От политическа гледна точка, това поведение е типично за него – отначало увеличава напрежението, но в зависимост от реакцията на противника, прави примирително изказване.
Всъщност могат ли САЩ да предоставят „Томахоук“ на Украйна, след като през 1987 г. ги унищожиха?
През 1983 г. те приеха на въоръжение ракетен комплекс BGM-109A „Грифон“ с ракета „Томахоук“. По същото време СССР създаде аналогичен комплекс РК-55 „Релеф“. През 1987 г., съгласно сключения договор, двете страни унищожиха тези комплекси – САЩ 128 пускови установки и 569 ракети, а СССР – 80, т.е. първата произведена партия. На въоръжение остана само „Томахоук“ с морско базиране.
След като през 2019 г. САЩ излязоха от Договора за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег те създадоха ракетен комплекс със средна далекобойност „Тайфун“. Една от неговите крилати ракети стана „Томахоук“, преработена от морски за земен носител. Следователно САЩ могат да доставят на Украйна тази ракета, но се съмнявам, че ще го направят по две причини. Първо, засега те имат само две ракетни батареи с по 4 ПУ, дислоцирани в Европа и Филипините за участие в учения и едва ли ще си позволят да отделят дори една ПУ и един команден пункт за Украйна и, второ, рискуват още на ранен етап да компрометират новия си ракетен комплекс „Тайфун“.
„Томахоук“ лети с дозвукова скорост (около 300 м/сек) и не е проблем за руските зенитно-ракетни комплекси. Свалянето ѝ ще бъде позор за САЩ. За информация – при удара по Кримския мост с 12 британски „Storm Shadow“, също дозвукови крилати ракети, бяха унищожени всички. Ако все пак доставят комплекса, то пряката им намеса в конфликта ще бъде факт, защото заданието за полет на ракетите могат да подготвят само те и никой друг. Това означава, че конфликтът ще се превърне от „война на Байдън“ във „война на Тръмп“ и ще сложи край на крехките опити за нормализиране на отношенията с Русия. Ненапразно зам.-министър Рябков наскоро заяви, че с тази идея САЩ се отдалечават от договореното в Аляска и рискуват отношенията си с Русия. Във Вашингтон обсъждат и косвен вариант – да предадат „Томахоук“ на Холандия и тя да реши какво да прави с тях. Ако това стане, разполагането на комплекс „Тайфун“ в Европа ще се осъществи, дори част от ракетите да се предоставят на Украйна, и тогава над континента отново ще има ракетно противопоставяне – Русия ще отговори с хиперзвуков комплекс „Орешник“. В тази обстановка стратегическото сътрудничество на Русия с Китай и КНДР ще се задълбочи, както и с редица други страни. Днес обаче шумът около „Томахоук“ е, първо, опит за натиск върху Русия да приеме преговори при условията на САЩ и, второ, демонстрация на твърда позиция пред политическите противници в страната.
Предполагам, че САЩ са впечатлени от разработеното ново китайско въоръжение, от подготовката и духа на китайските бойци, от внушителното присъствие на чуждестранни делегации и особено от стоящите редом на парада трима държавни ръководители на Китай, Русия и КНДР. Наблюдавайки парада, във Вашингтон не могат да не направят извода, че изостават както в създаване на ново въоръжение, така и в бойната подготовка на войските. Оттук и бързите и решителни действия на президента Тръмп.
Една от причините за това е разбирането, че САЩ вече не могат да доминират над планетата, без да предприемат важни преобразувания във външната и вътрешна политика. Обществото им е силно разделено и, според ерудирани познавачи на проблема, единственият начин да се преодолее до приемлива степен е създаването на някаква форма на авторитарен режим. На пръв поглед това е немислимо и дори нелепо. Но защо тогава президентът Тръмп, без особена обосновка, изпраща националната гвардия в градове, контролирани от Демократическата партия, и нарича последвалите протести „въстание“? Ако официално ги обяви за такива, той ще получи извънредни правомощия, което ще бъде стъпка към установяване на такъв режим. Без него, при ожесточеното противопоставяне в обществото, САЩ нямат шанс в схватката с Китай. Същевременно, по икономически причини, той предприема действия за намаляване участието на САЩ в несъществените за САЩ конфликти. За него такъв е украинският и затова бавно, но последователно се отдалечава от него, но така, че да не загуби авторитет, т.е. да не го направи както в Афганистан. Впрочем днес те съжаляват за бягството си, разбират какво са загубили и затова водят преговори отново да се върнат на бившата съветска авиобаза „Баграм“. Президентът Тръмп действително, стъпка след стъпка, намалява ангажираността на САЩ в Украйна, обсъжда икономически проекти с нея и прехвърля финансирането на войната на Европа. Какво друго може да изразява предложението му „ако искате купувайте от нас оръжие и воювайте“. Европа обаче не може да се справи без тях и затова рано или късно ще се окаже виновна за загубата на Запада в този конфликт.
Автор: полк., д-р Гергин Гергинов
Коментирай първи