Автор: Пино Арлаки, Il Fatto Quotidiano.
Пино Арлаки е социолог и бивш евродепутат. Голям приятел на италианските магистрати – борци срещу италианската мафия Джовани Фалконе и Паоло Борселино и смятан за архитект на италианската стратегия за унищожаване на мафията през 80-те и 90-те години на миналия век.

Беден и несигурен – приключението на Доналд Тръмп ще завърши като това на европейските му предшественици, защото политиката му е калпав и измамен отговор на негодуванието на един измъчен и деморализиран народ – американския.
Встъпителната реч на Тръмп и първите му изпълнителни заповеди са типичният дебют на популистки лидер, който обещава да спаси хората от мъките, в които са изпаднали, и да ги поведе по пътя на възраждането.
Колко пъти сме виждали този долнопробен спектакъл – от Мусолини през Хитлер до Берлускони, до днешните ксенофобски европейски шефове в Брюксел? Колко лидери са обещавали да възстановят националното величие и просперитет по силата на личната си харизма, за да се сринат позорно, а понякога и трагично, пред лицето на икономически кризи, войни и отвращението на самите икономически и финансови олигархии, които са ги избрали и издигнали на този пост?
Вярно е, че Тръмп дойде на власт чрез демократични избори, но неговата история само потвърждава основния аргумент срещу изборната демокрация. Платон беше този, който пръв повдигна този въпрос срещу атинската агора, т. нар. народно събрание, което е паднало жертва на демагозите, които са на каишката на единия процент най-богати в онази антична епоха (към който, впрочем, е принадлежал и самият Платон).

СН: Авторът Пино Арлаки – социолог и архитект на италианската стратегия за унищожаване на италианската мафия през 80-те и 90-те години на миналия век заедно с приятелите си – прокурорите Джовани Фалконе и Паоло Борселино
Избирателните процеси са жертва на ирационални сили, защото предполагат явно несъществуващ капацитет у избирателите да оценяват кандидати и програми. Теза, потвърдена от известната шега на Чърчил, че най-големият аргумент срещу демокрацията е петминутен разговор със средностатистическия избирател. И компенсирано от също толкова известната шега, че демокрацията е лошо нещо, но все още никой не е измислил нещо по-добро.
Демократичните форми на управление са уязвими за манипулация от страна на олигархии, които използват ниското политическо участие и възможността за широко разпространяване на дезинформация в своя полза. Всичко това обаче стига само до тук, защото именно последните катастрофи на популистките политики карат избирателите да се замислят. След като са платили цената обаче.
Едно от най-повърхностните тълкувания на успеха на Тръмп е да го припишем на реакцията на американския избирател срещу неконтролираната имиграция и woke-културата, сякаш това не са изтърканите изкупителни жертви на изтъркана демагогска и фашизоидна традиция.
Най-безсмислените пропагандисти стигат толкова далеч, че обясняват обръщането на технологичните магнати на страната на Тръмп, въпреки че същите до вчера бяха демократи, с умението им да уловят анти-гей, анти-мигрантския и анти-системен бунт в сърцето на Америка, а не с класическото присламчване към победителя, което сме виждали безброй пъти.
Защо приключението на Тръмп ще завърши като това на печалните му европейски предшественици Мусолини, Хитлер и пр.? Тъй като политическата му формула е калпав и измамен отговор на негодуванието на масите хора, които са обезпокоени и деморализирани от трудности: обедняването на средната класа и работническата класа, влошаването на качеството на живот, несигурност за бъдещето, чувство за застрашени или загубени основни права като здраве, работа, лично достойнство.
Тръмп обещава нов златен век на американското население, чиято психофизическа деградация е обезпокоителна. Сред италианските „мъдреци“, които пишат за Съединените щати, има хора, които към днешна дата говорят за американско общество, което не съществува от петдесет години. Проучвания, проведени от най-престижните университети в Съединените щати, се опитват да обяснят защо една от най-дълголетните, най-здрави и най-оптимистични популации на планетата – тази на Съединените щати до 70-те години на миналия век – се е превърнала в болница, където продължителността на живота намалява от година на година, вместо да се увеличава, както в останалия свят: Днес американците живеят с 6 години и половина по-малко от хората в Италия (76,4 срещу 82,9) и с 3,7 години по-малко от тези в Европа (80,1).
Американците днес живеят почти две години и половина по-малко, отколкото през 2010 г., защото живеят по-бедно. Тяхното физическо и психическо здраве е разклатено поради нарастващата бедност, легализираните твърди наркотици (фентанил и други подобни), увеличилите се самоубийства, алкохолизъм, затлъстяване и посттравматично стресово разстройство (психични разстройства, дължащи се най-вече на последиците от войната).
Предозирането с опиати се е превърнало във водеща причина за смъртта на американците под петдесет години, с над 100 000 смъртни случая годишно (срещу едва седем хиляди в Европа), което се равнява на две загубени войни във Виетнам всяка година. Самоубийствата са с 45% повече от средното за Европа и се увеличават на фона на намаляваща глобална тенденция. Убийствата в САЩ, макар и намалели, все още са 5 пъти повече от тези в Европа и 10 пъти повече от тези в Италия, да не говорим за процента на домашно насилие. Има 16 милиона души, страдащи от тежък стрес или 5% от населението: дар от десетилетията на милитаризъм и агресия. В „най-богатата страна на планетата“ детската смъртност се увеличава, вместо да намалява от 2019 г. насам, а през 2023 г. ще бъде почти три пъти по-висока, сравнена с тази в Северна Италия (1,9 срещу 5,4 живородени на хиляда). Бездомните наброяват 6 милиона, а в Калифорния положението е почти извън контрол.
Данните за височината на населението отразяват точно данните за доходите и здравето му. Те документират как високият, слаб, енергичен американец от холивудските филми от 50-те години вече съществува само в сънищата на някой италиански журналист, нуждаещ се от спешна психиатрична помощ. Средният ръст на американските мъже сега е с 3-8 сантиметра по-нисък от този на европейците, след като са спрели да растат през 70-те години на миналия век заедно с благосъстоянието, здравето и всичко останало. Днешните граждани на САЩ са по-дребни, по-дебели и по-болни от своите европейски колеги.
Тези данни не идват от американската радикална левица, а от проучванията на Робърт Пътнам (Харвард), Ангъс Дийтън (Принстън) и множество демографи, историци, социолози, икономисти, игнорирани от мейнстрийм медиите. Тези учени подчертават, че деградацията в САЩ на човешката и естествена същност на обществото е придружена от деградация на икономиката, която днес е в ръцете на финансовия капитал и липсва необходимата инфраструктура за възобновяването й, от влошаването на околната среда и колапс на основното социално сближаване, тоест на жизнената сила на една цивилизация.
Сега възстановяването на такава разбита система ще отнеме поне две десетилетия, огромни ресурси и сложни и широкообхватни политически проекти. Америка със сигурност не страда от недостиг на ресурси. Тя е и ще остане още дълго време голяма сила, разполагаща с достатъчно природни и технически ресурси, за да се възроди икономически и цивилизационни. Въпреки, че това ще й коства много време.
Липсват обаче проектите. За да се възродят Съединените щати, ще трябват всеобхватни стратегии, надеждни визии за бъдещето, подобни на тези, които спасиха американския капитализъм през Голямата депресия от 1920 – 1930 година, и подобни на тези, които го възстановиха след 1945 г., под прикритието на световно правителство. Имперски стратегии и визии, разбира се. Но адекватни на предизвикателствата на терена (Конкуренцията на Китай, Индия, Русия и скоростно развиващия се икономически Глобален Юг), ефективни и носещи просперитет, дори за сметка на другите.
Не мисля, че четирите удара на Тръмп срещу имигрантите, търговските конкуренти Китай, Канада, ЕС и Мексико, срещу възобновяемата енергия и уокистките политики на разнообразието са дори близо до стратегия за излизане на САЩ от упадъка. Но параноичният и дълбоко повърхностен стил на американската политика е проблем на народа на тази страна.
А за нас е важно единствено да разберем дали популизмът на Тръмп ще има кървав или мирен край извън границите на Съединените щати.
Автор: Пино Арлаки, Il Fatto Quotidiano.
Туй италиано малко се е объркало галиба …
В коя своя теза се е объркал, по-точно? И …що за омаловажаване на учен, доказал се пред света с работата си….Вие кой сте?