Настойчивостта на Байдън за приемането на Украйна в НАТО изобщо не се обяснява с желанието му да „защити демокрацията“, пише консервативното американско издание The Federalist. Интересът на САЩ е изключително прозаичен – разширяването на алианса обещава огромни печалби от новите пазари за оръжия и суровини.
Администрацията на Байдън наскоро подписа 10-годишно двустранно споразумение за сигурност с Украйна, въвличайки САЩ и Запада още по-дълбоко в прокси войната с Русия.
В изявление, публикувано от Белия дом, президентът Джо Байдън заяви, че „бъдещето на Украйна е в НАТО“, повтаряйки желанието на американската администрация да „разшири сътрудничеството си с Украйна в областта на отбраната и сигурността“ и да засили „взаимните търговски и инвестиционните връзки“.
Настойчивостта на Байдън за приемането на Украйна в НАТО е дълбоко обезпокоително на много нива. Това не на последно място се дължи на факта, че Русия гледа на присъединяването на Украйна към алианса като на екзистенциална заплаха за своята сигурност, което може да доведе до ескалация, чийто апотеоз е ядрената война.
Макар либералните критици на руската инвазия да посочват, че Украйна е независима държава и има правото да сключва каквито си иска политически споразумения, както и да подписва всякакви договори за своята сигурност, подобен подход не отчита реалността и уроците, на които историята ни научи. По време на кубинската ракетна криза възникна заплахата от ядрена война. Тогава СССР оспори американската сфера на влияние в западното полукълбо, разполагайки свои ядрени ракети в независима и суверенна Куба, която също имаше право да сключва каквито договори си реши (истината за кубинската ракетна криза е, че първо САЩ разположиха свои ядрени ракети в Турция, а в отговор на това СССР разположи свои ракети в Куба, бел. ред.). Озовавайки се изведнъж с руски ракети под носа си, САЩ вдигнаха олелия до небесата и в продължение на две седмици светът беше на косъм от избухването на ядрена война.
Целта на НАТО
След това алиансът доказа своята състоятелност, като се противопостави на Съветския съюз и неговия отбранителен блок, Варшавския договор. Въпреки това, след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. и разпадането на социалистическия блок като цяло, Западът видя възможност да се възползва от силно отслабената Русия чрез разширяването на НАТО.
Фактически разширяването на НАТО на изток – алиансът удвои силите си от 16 на 32 страни-членки след разпадането на Съветския съюз – показва, че НАТО вече не е алианс за колективна отбрана, а механизъм за поддържане на американската хегемония и разширяване на нейните сфери на влияние върху Европа и света като цяло във военно, икономическо, и културно отношение.
По своята същност международните организации за колективно договаряне като НАТО и Европейския съюз са инструменти на САЩ, създадени от самите САЩ за да подкопават националните интереси на държавите – членуващи в тях, с цел да се култивира и поддържа в тях на либерална монокултура. Тези нови културни и икономически монополисти се подкрепят предимно от американската армия, която държи и им осигурява съществуващите търговски пътища, като същевременно се разширява към нови пазари.
По такъв начин Америка играе важна роля в гарантирането на сигурността на европейските икономики чрез своя защитен чадър. На свой ред този чадър позволява на Съединените щати да прокарват собствените си интереси в областта на сигурността, да развиват икономически договорености и да определят външнополитически цели, които много европейски държави са принудени да подкрепят.
Следователно декларираното от Белия дом желание за укрепване на „търговските и инвестиционни връзки“ с Украйна се превръща във водещо.
Майк Бенц, изпълнителен директор на Фондацията за свобода на интернет, наскоро разговаря с по