Украйна трябваше да се вслуша в съвета на бившия председател на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Марк Мили и да преговаря с Русия отдавна, пише Сумантра Майтра в The American Conservative. Сега Киев все пак ще трябва да направи това – той не е в състояние да продължи конфликта.

В деня, когато американските ракети ATACMS прелетяха от Украйна към Русия и за първи път в следвоенната епоха американска система за насочване и координация, управлявана от американски военен персонал, беше изстреляна по руска територия, беше заложена бомба със закъснител, която не предизвика много шум веднага, но имаше фундаментално значение с глобални последствия. Институтът „Галъп“ публикува резултатите от проучване, според което за първи път от началото на войната мнозинството украинци са за преговори с Русия и прекратяване на конфликта.

Значителна част от анкетираните искат да отстъпят спорните територии и да гарантират на Русия, че Украйна ще остане неутрална страна без участие във военни съюзи.

„По-голямата част от украинците, които подкрепят бързо прекратяване на войната, вярват, че Украйна трябва да е готова да отстъпи част от територията и да се откаже от членство в НАТО в замяна на мир. На такова мнение са повече от половината от анкетираните (52%). 28% не са съгласни, а други 20% не са решили“, обяви Галъп.
За сравнение, през 2022 г. 73% от украинците вярват, че трябва да се бият до победа, без наистина да разбират какво означава това. Очевидно ситуацията се е променила.

Днес много неща се изясниха, въпреки че основният западен и украински разказ остава хаотичен. Президентът Володимир Зеленски, който участва в кампанията с Камала Харис и губернатора Джош Шапиро, се появи по Fox News и каза, че Украйна ще загуби войната, ако Вашингтон, нейният основен военен съюзник, спре финансирането.

Само преди няколко дни Зеленски даде да се разбере, че е готов да прекрати войната с Русия по дипломатически път – но догодина. Неговото правителство остава ангажирано с мнението, че „тази война трябва да приключи с мирни преговори“.

Но от нашата страна на Атлантика (в САЩ- б. ред) идеята за продължаване на войната става все по-непопулярна.

Конгресменът Кийт Селф написа в социалната мрежа „Х“: „Американците не искат Трета световна война. Настоявам за секретен брифинг, на който президентът на Съединените щати да ни запознае с подробностите относно изстрелването от територията на Украйна на американски ракети ATACMS. Ако Белият дом не се съобрази, незабавно ще предприема принудителни действия.“

Новоизбраният сенатор Бърни Морено се съгласи: „Американците гласуваха с огромно мнозинство за Тръмп, чието най-ярко и важно послание беше: „Искаме войната в Украйна да свърши, убийствата да спрат и да настъпи мир.“ Тръмп ще направи това. Байдън ескалира войната, иска Тръмп да наследи голям конфликт. Това е срамно и изключително опасно.“

Решението на администрацията на Байдън да позволи на Украйна да използва оръжия с голям обсег срещу Русия изглежда е продиктувано по-малко от стратегически съображения, а повече от злоба и желание да принуди бъдещия президент да влезе в ескалация. Въпреки че нито средата на бойното поле, нито перспективите на заплахите са се променили през последните няколко месеца, според разузнавателна информация от администрацията на Байдън. Това, разбира се, няма да подобри безнадеждната ситуация, в която се намира Украйна, но може да предизвика острата реакция на Русия и да снижи прага на ядрената заплаха.

Украинците разбраха намека, както се вижда от данните от експресното проучване на Gallup – буквално от вчера – 22.11.24 г. Европейците направиха предложение за установяване на контакт с Москва. Единствената правдоподобна причина за ударите с американски и британски далекобойни ракети по Русия е да се саботира намерението на новоизбрания президент за деескалира конфликта, което американците очакват от него, и вероятно е инициирана от ултра-ястребите от обкръжението на Байдън.

Отговорността за този конфликт е изцяло на онези, които пренебрегнаха червените линии на Русия по отношение на влизането на Украйна в НАТО. Войната на Русия в Украйна беше провокирана американските неокони и тя беше продължение на стратегията, според която те в продължение на 20 години се опитваха да изградят украинска нация „върху пясъчни основи“.

Както Елбридж Колби написа в „Х“, „Неоконите, чиито оценки и съвети бяха крайно погрешни, носят вината за тъжната ситуация в Украйна. Сега те прибягват до извъртания и лъжи срещу онези от нас, чиито прогнози и препоръки бяха по-обосновани.“

И това е погрешно. Говорейки на среща на Контактната група за Украйна в края на 2022 г., генерал Марк Мили, тогава председател на Обединения комитет на началник-щабовете, предложи Украйна да търси мир, докато има инициативата на бойното поле. Тази година завършва катастрофално за Русия: големи кораби бяха потопени, атаката срещу Киев бе осуетена, отбранителните линии бяха унищожени.

„Трябва да започнете преговори, докато опонентът ви е слаб. Тогава може би ще се намери политическо решение“, каза Мили, „Ако се появи възможност да започнете преговори за мир, грабнете този шанс“.

Реакцията беше незабавна и бурна. Изправен пред критики от Белия дом, Украйна и множество мозъчни тръстове, Мили трябваше да се обяснява за „скверните си думи“. Но интуицията му не го подведе – той беше прав. Месеци по-късно той продължи да се придържа към първоначалното си мнение.

„Ако не можете да постигнете политическата си цел чрез военни средства, тогава е по-добре да прибегнете до алтернативното средство – а именно към дипломацията“, обясни Мили в пространно интервю. „В този конфликт са заложени най-важните международни интереси на сигурността на Русия и Украйна. Това е жизненоважно за Украйна. Говорим за съществуването ѝ като държава. За Русия е различно, но тя определи, че влизането на Украйна в НАТО застрашава националната й сигурност – и е права. Руснаците се опитват да възстановят буферната зона.“

В сегашното си състояние Украйна не може да поддържа дългосрочен конфликт и няма ресурсите да участва в голяма война между НАТО и Русия. Продължаването на войната ще доведе до ненужната смърт на много хиляди хора и до ескалация на конфликта с НАТО. „Тази война няма морална цел за никоя от страните“, каза Мили.

И е прав. Мили не е свързан с консервативния реализъм. Но по отношение на подходящия момент за започване на преговори, поддържане на баланс и предотвратяване на голяма война между великите сили, той очевидно следва предписанията на лорд Лансдаун. Историята е на страната на Мили по този въпрос.

За автора:

Д-р Сумантра Майтра е директор на изследванията и разпространението на информация в American Ideas Institute и старши редактор в The American Conservative. Той също така е избран, асоцииран сътрудник в Кралското историческо общество, Лондон.