Снимки и видеозаписи от операция „Поток“ на руските въоръжени сили за навлизане в тила на въоръжените сили на Украйна в Суджа публикува агенция ТАСС.
Както вече е известно, бойци от сборния щурмови отряд, сформиран от военнослужещи от 11-та гвардейска десантно-щурмова бригада на ВДВ, 30-ти полк от 72-ра мотострелкова дивизия, отряда на специалните сили „Ахмат“, както и доброволци от десантно-щурмова бригада „Ветерани“ – общо 800 войници, изминаха около 16 км вътре в газов тръбопровод, и неочаквано за врага излязоха в тила му непосредствено до град Суджа, дълбоко зад отбранителните линии на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).
Само през последното денонощие руските войски освободиха 12 населени места в Курска област, съобщи руското министерство на отбраната. Ефективните настъпателни действия на групировката войски „Север“ в голяма степен се дължат на успеха на проведената тайна операция в тила на противника с кодово име „Поток“, наричана в медиите и „Тръба“, при която щурмови отряд от 800 души измина около 16 км в подземен газопровод и внезапно за противника излезе на повърхността край град Суджа дълбоко зад отбраната на ВСУ. Благодарение на дръзката операция на бойците от щурмовия отряд беше нарушена системата за управление на отбраната на ВСУ по цялата линия на бойно съприкосновение в Курска област, което позволи освобождаването на десетки селища за няколко дни, добавя ТАСС.
„Едно подробно описание на легендарния процес:
„Възможно е да няма връзка за известно време. Може да сме на еднопосочно пътуване в момента. Отряд самоубийци…“
„Момчетата знаеха, че отиват на смърт. Но отидоха. Сами, доброволно…“
„Това е луд план, но нямаме друг… Трябва да работи.“
Те вървяха, знаейки, че могат да умрат по пътя. И ако не, тогава веднага след това. В тайна. Без възможност да кажат на близките си, да се сбогуват, да обяснят нещо.
Без да обясняват нищо, без да дешифрират, съобщенията просто летяха по обикновен начин. За три години умниците отзад бяха забравили как да задават въпроси по принцип. Просто като даденост. Така че, така трябва да бъде.
От откъслечни сведения от съвсем различни хора – приятели, роднини – парче по парче се сглобява страшен пъзел. “
Ъндърграунд“, за да стигнете до Суджа (и кой знае защо за миг нямаше съмнение, че говорим само за многострадалния руски град) има само един път. Когато картината се сглоби напълно, вътре се настаниха ужас и празнота. Наистина изглеждаше като гарантиран еднопосочен билет.
Да вървиш, да пълзиш почти 16 километра през тесен мръсен тунел с диаметър 1,45 метра с изпарения от остатъците от втечнен газ, да седиш в тръба в очакване на командата да щурмуваш още няколко дни. Да дишаме метанови изпарения, екскременти, повръщано на тези, които са били първите отровени и вече няма възможност да изпратим за евакуация от тази точка, когато врагът е по-близо от нашия. Когато водата и храната са почти изчезнали. Когато чакането се проточи. Да не полудея. Да не умреш от пристъп на клаустрофобия, да не получиш паник атака… не, не, не… стотици „не“, които направиха тези момчета истински супермени в очите на целия свят. Това не е границата на човешките възможности, то е далеч отвъд тях. Воинът влиза във всяка битка, готов да умре. Но номерът беше да отидеш, готов да умреш, не в битка, а в пътуването.
Подвигът с главна буква на обикновените руски войници е написан тези дни и ще влезе в учебниците по история, военно изкуство, ще се снимат филми и ще се пишат книги. Те няма да могат да предадат само едно нещо: смразяващия ужас на онези, които останаха в тила само да гадаят, без да знаят със сигурност. Но пътят е такъв.
И не съм сигурен, че някой може да разбере какво са почувствали тези момчета, солта на земята, чиято вечна слава ще пребъде, докато са живи тези, които помнят и могат да предадат спомена за техния подвиг на други поколения:
Група Аида Спецназ „Ахмат“
30-ти полк
11-та бригада
ОДШРБ „Ветерани“
ДШБР „Восток“
Морска пехота 106-та бригада
Вие сте ГЕРОИТЕ на РУСИЯ
Вечна памет на загиналите. Вечна слава на всички участници в операцията.
Ние сме горди, че живеем с вас по едно и също време.“
Не може да са вървяли шест дена, както се писа, един километър се извървява за около 10 минути(без бързане), един час се състои от 60 минути, пресметнете сега за колко време се изминават 16 километра! Няма дори половин(една четвърт денонощие) ден!
И освен това, защо да вървят пеша, след като са можели да импровизират някакво превозно средство, комбинирано на батерии и бензин, което да ги тегли? Ако искат безшумно, на превозно средство и батерии с ток, могат за много кратко време да изминат това разстояние и с бутилки кислород!
Как се върви приведен на 1.45м височина.
Пробвай анонимнико.
Браво, момчета! Вие сте герои! В тоя случай се сещам за песента на Шаман: „Я руский! Я иду до конца!“ Дерзайте! Българския народ е с вас!!!