Автор: Тиери Мейсан
Сн: Владимир Путин нареди масовото производство на новите хиперзвукови ракети – чудо „Орешник“.
Русия е изпратила хиляди севернокорейски войници за да защити с тяхна помощ своята област Курск, нападната през август от украински интегрални националисти.
Вашингтон смята присъствието на севернокорейски войници в Курска област за факт, въпреки, че до момента не е предоставил за това никакви доказателства. Но го счита за продължение на войната, която води от 1950 г., въпреки прекратяването на огъня, срещу севернокорейските и китайските комунисти. За Вашингтон битката с тях е по-важна от войната, която води чрез украинските си проксита срещу Русия от 2022 г. Това е американската формална причина на 19 ноември САЩ да насочат и изстрелят срещу Русия шест ракети АТАКМС (Army TACtical Missile System), които бяха предоставили на Киев. Ракетите бяха насочени не само срещу Курска, но и срещу Брянска област, където не успяха да ударят склад за боеприпаси, преждевременно свалени от руските ПВО. Два дни по-късно, на 21 ноември и Лондон реши да насочи и изстреля свои ракети Storm Shadow, които предварително беше дал на Киев. И тези ракети бяха унищожени по време на полета им от руската противовъздушна отбрана.
Авторът: Тиери Мейсан е френски журналист и политически активист. Основател и президент е на френското дружество „Русо/Волтер“, автор на десетки книги за геополитика, история и съвременни идеологии
Москва разглежда нападението срещу Курск като продължение на тайната война на ЦРУ в Украйна и като тази, организирана през 50-те години на ХХ век срещу СССР, и двете с подкрепата на украинските интегрални националисти на Степан Бандера.
Западът не разбира тези събития, защото е забравил подкрепата на Пекин за Пхенян в Корейската война, заради пословичното си невежество смята, че Курск и Брянск са в Украйна, и пренебрегва тайната война през 50-те години срещу СССР, по време на която англосаксонците наливат огромно количество пари и оръжия на последните оцелели нацисти в Европа – украинските бандеровци (което означава, че Западът не разбира и целта на руската специална военна операция в Украйна).
Ракетите ATACMS могат да се изстрелват от мобилни пускови установки HIMARS. Последните модели имат обсег на действие 300 километра. Последните версии на ракетите Storm Shadow пък имат обсег на действие от около 400 километра. Следователно нито една от тях не може да достигне дълбоко в Русия.
Русия обаче разполага с широк спектър от възможности за отговор на съюзнически атаки и може да подкрепи противниците на англосаксонците на друг театър на военните действия (ТВД). Така постъпи по време на бомбардировката на един от газопроводите ѝ от Киев, насочвайки йеменска ракета на 15 септември, която унищожи израелски петролопровод – голямо събитие, което беше отразено в Израел, въпреки действащата там брутална военна цензура, но беше напълно заглушено на Запад. На 19 ноември Русия промени ядрената си доктрина, оставяйки отворена възможността за бърз ядрен отговор. И накрая Русия показа на Запада, че има смазващо военно-технологично превъзходство срещу него, от което може да се възползва. Украйна обяви, че на 20 ноември Москва е изстреляла балистична ракета с голям обсег (т.е. способна да достигне САЩ от Русия) РС-26 „Рубеж“. Сега вече знаем, че става дума за нещо друго – хиперзвукова ракета със среден обсег на име „Орешник“.
Очаквано бойните полета на Украйна и Близкия изток вече се събират в едно, тъй като американските неоконсерватори (страусианците), израелските „ревизионисти-ционисти“ и украинските „интегрални националисти“ отново се съюзиха, както през Втората световна война. Тези три групи, исторически свързани с Тристранната ос около Хитлерова Германия, са за „окончателно решение“ на „руския въпрос“ и последващо поробване на света. И по-скоро ще умрат за този свой „идеал“, отколкото да се откажат. В тази весела компания засега липсват единствено японските милитаристи на новия министър-председател Шигеру Ишиба.
Непосредствено след изстрелването на американските ракети ATACMS и преди това на британските Storm Shadows руският президент Владимир Путин подписа указ, с който обнародва новата ядрена доктрина на страната си, обявена от него на 24 септември[1]. Тя разрешава използването на ядрени оръжия в пет нови случая:
1) ако бъде получена надеждна информация за изстрелване на балистични ракети, насочени към територията на Русия или нейните съюзници.
2) ако ядрени оръжия или други ОМУ ударят територията на Русия или нейни съюзници или бъдат използвани за нанасяне на удари по руски военни части или обекти в чужбина.
3) ако въздействието на противника върху руското правителство или военни обекти е от критично значение, което може да подкопае способността за ответен ядрен удар.
4) ако агресията срещу Русия или Беларус с конвенционални оръжия представлява сериозна заплаха за техния суверенитет и териториална цялост.
5) ако бъде получена надеждна информация за излитане или изстрелване на стратегически и тактически самолети, крилати ракети, безпилотни летателни апарати, хиперзвукови апарати или други летателни апарати и за пресичане на руската граница от тях.
На 21 ноември, т.е. след британските изстрелвания, руският президент Владимир Путин направи телевизионно обръщение, в което разкри, че руските войски са унищожили украински военно-промишлен център, но не са използвали конвенционална балистична ракета РС-26 „Рубеж“, както обявиха украинците, а са тествали ново поколение хиперзвукови оръжия, в случая балистична ракета „Орешник“ с ядрен обсег, но в случая заредена с намален конвенционален заряд.
Тази ракета беше изстреляна от Астрахан (Каспийско море) от завод за сателити в Днепър. Скоростта ѝ, по-голяма от 10 Маха, в момента не позволява на нито една армия в света да я прихване. Тя съчетава възможностите на старите ракети „Искандер“ и новите ракети „Кинжал“ с още по-голяма скорост и маневреност.
Президентът Путин припомни, че Русия, без да е задължена да го прави, продължава да спазва Договора за ликвидиране на ракетите с малък обсег (INF), от който Съединените щати се оттеглиха през 2019 г. Пентагонът, който е много изостанал във военно-технологично отношение, занесе морално остарелите си ракети със среден обсег на действие в Европа и Азиатско-тихоокеанския регион, както по времето на кризата с евроракетите, докато Русия произвежда хипер-иновативни такива, но не ги разполага. След това Владимир Путин заплаши Запада с директни хиперзвукови удари и внесе частично успокоение сред гражданите на тези страни, като каза, че предварително ще известява цивилните граждани да напуснат районите, предвидени за поразяване с ракетите „Орешник“… които могат да носят и ядрен заряд.
Не е задължително след тази реч на Путин действително да последват ракетни нападения. Основната й цел беше да покаже руското военно превъзходство над Запада. Търсенето на руско военно оборудване на световния пазар скача главоломно за сметка на западното.
Във всеки случай светът никога не е бил толкова близо до ядрена война, тъй като никога не е имало няколко ядрени сили, една от които очевидно е технически по-напред от всички останали.
На 22 ноември президентът Путин събра разработчици на ракетни системи и ръководители на оръжейната индустрия. Той ги поздрави за успеха на „Орешник“ и нареди руският ВПК да започне масово производство на въпросната ракетна система.
[1] http://static.kremlin.ru/media/events/files/ru/KrzVeeTCkT05CCvgIoY03xuvIdkVslkx.pdf; http://en.kremlin.ru/acts/news/75598
Източник – Voltaire Network
Коментирай първи