Асен Златев е сред най-талантливите български щангисти за всички времена. Това, което му липсва, за да събере голяма колекция от олимпийски медали, е късметът. Спортната му кариера се развива в сложни политически времена и по независещи от него причини той оставя във витрината на българския спорт само един златен олимпийски медал от игрите в Москва през 1980 година. Иначе качествата му със сигурност стигат за поне три първи места на олимпиада.

Роденият през 1960 г. в пловдивското село Царимир остава без баща едва на 10 години. Притисната от недостиг на пари, майка му го праща да учи в спортното училище в Пловдив, където са осигурени храна и пансион. Там талантът му е забелязан и развит по блестящ начин от треньора Ганчо Карушков. Звездата на Асен Златев изгрява на световната спортна сцена през 1980 година.

Малко преди игрите в Москва той печели първата си световна титла и дава силна заявка, че ще е сред фаворитите за олимпийското злато. Така се и случва. Решен да спечели първата си олимпийска титла, Златев тренира между 5 и 8 часа на ден до пълно изтощение. Игрите в Москва са бойкотирани от западните държави, но това не означава, че конкуренция в щангите липсва. Основният претендент за титлата е представителят на СССР Александър Первий. Още в началото на състезанието става ясно, че битката ще е между здравия руснак и българина. За да се излъчи шампион, двамата на няколко пъти подобряват световния рекорд. Преди московската олимпиада върховият резултат в изтласкването е 198 килограма. По време на състезанието, при втория си опит, Златев слага на щангата 200 килограма и успява да ги закове над главата си. Руснакът прави същото и при третия си опит иска 205 килограма, защото българинът го води с 2,5 килограма при изхвърлянето и е с по-малко лично тегло. Третият опит на Александър Первий е неуспешен и с това българският му съперник практически печели златото. С това обаче битката между двамата свършва. Первий иска четвърти опит, който не влиза в класирането, а е предназначен, за да покаже на публиката, че загубата му е плод на случайност. Той излиза на подиума и вдига 205 килограма. След него Златев му отговаря, вдигайки 205,5 килограма, с което показва, че титлата му е съвсем заслужена. По този начин българският щангист запазва за себе си и олимпийското злато, и световния рекорд.

През 1981 г. Златев печели сребро на европейското първенство, а година по-късно покорява и европейския връх. Прави го още два пъти – през 1984 и 1985 г. Подготвя се блестящо за олимпиадата през 1984 година, но политическата конюнктура на Студената война не му позволява да извоюва второто си злато. След бойкота на западните държави на олимпиадата в Москва, през 1984 г. социалистическите страни бойкотират игрите в Лос Анджелис. През 1986 г. Асен Златев

Печели втората си световна титла след като през 1983 и 1985 г. е взел сребърни медали. После започва подготовката си за игрите в Сеул. Там отново е сред фаворитите за титлата, но часове преди да излезе на подиума, избухва допинг скандал с двама от българските щангисти, които спечели шампионски титли. Решението на Олимпийския комитет е категорично – целият български отбор по щанги трябва да бъде изваден от олимпиадата. Така Асен Златев не успява да се състезава и на тези игри. Години след това той казва: „Сеул беше като детска игра за мен. Чувствах се като машина, като програмиран компютър. Усещах невероятен мускулен синхрон, бях изключително добре подготвен, необходим ми беше само един опит в двете движения, вдигах 30 килограма повече от победителя“.

В края на кариерата си се готви за игрите в Барселона през 1992 година. Преди квалификациите от умора се разболява и вдига висока температура. Това го принуждава да се откаже.

Асен Златев прекратява активната си спортна кариера като играещ треньор в германската Бундеслига. Той се разделя със спорта, след като е бил 11 години капитан на националния отбор по щанги и в продължение на 13, години не е допуснал да загуби на подиума. Оставя 20 световни рекорда и е удостоен с престижния приз „Златен килограм“. Уникален го прави и фактът, че по време на състезателната си кариера не се контузва нито веднъж. След като спира да се състезава, започва бизнес с производство на млечни продукти в родното си село Царимир. През 2000 година е обявен за Почетен гражданин на Пловдив.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

http://youtu.be/lvEkLM5ohPI

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: