Версиите, свързани с отвличането на сина на Венци Стефанов – Димитър, са десетки, но арестът на Ивайло Симеонов – Богьовеца може да хвърли нова светлина върху случилото се на 6 април 2004 г. Според най-новата хипотеза след отвличането младежът е бил закаран във вила край София и държан в плен няколко дни.

През това време хора на Костинброския се „грижели за душевния му комфорт“, като му носели храна и вода. Телевизор в стаята, в която бил държан Димитър, нямало. Никой не коментирал пред него какво се случва, нито го информирал дали влиятелният му баща е приготвил парите за откупа. Повечето момчета се стараели да не разговарят с него или пък ограничавали отговорите на въпросите му с „да“ и „не“.

Ако се вярва на мълвата, същата къща била използвана за настаняване на похитени мъже многократно, защото имала добра шумоизолация, била на закътано място и хора рядко преминавали край нея.

Гафът настанал една вечер в която момчетата на Йоско си организирали лек купон. Надрусан до козирката, Богьовеца се вмъкнал в стаята, за да съблюдава престоя на Стефанов. Забравил обаче да нахлузи на лицето си маска. Когато аверите му го попитали, така ли е влязъл при младежа, оня се сетил, че е сгафил. Притеснил се, че като пуснат младежа, той може да заведе дело и да го разпознае. Очаквал и отмъщение от страна на Венцеслав Стефанов, пред чиято слава мнозина силоваци треперели.

Ивайло Симеонов споделил притесненията си с останалите „дежурни“, които проявили разбиране и всички дружно зачакали обаждане от шефа, който да каже какво и как става с кинтите. Такова обаче не последвало. Оттам нататък историята крие каква точно е съдбата на Димитър Стефанов, но тръгва слух, че е заровен нелегално в гробищния парк на „Бакърена фабрика“. Опело със свещеник не било направено, защото се налагало да се бърза.

Парцелът пък бил уреден по втория начин и малцина от редовите служители се усъмнили, че има нещо нередно, защото все пак имало ковчег и младежи, дошли да изпратят свой приятел.

След време бил поставен и паметник, върху чиято плоча имало снимка на момче с футболна топка в краката и фамилия Стефанов. Малкото име било Митко, за да се заличат евентуалните Съмнения, че става въпрос за рожбата на футболния бос. Слухът обаче се завъртял с пълна сила в подземния свят и хвърлил в паника майката и сестрата на Димитър Стефанов.

Двете жени и без друго едва преживявали загубата на родственика си. Често повтаряли пред свои приятелки, че не могат да си намерят място от мъка, обикалят разни врачки, но досега нито една от тях не могла с категоричност да каже какво е станало с момчето. Представителките на невидимия свят давали противоречиви информации. Една твърдяла, че се крие в бургаско село, друга, че е напуснал страната за десетина години и ще се върне като преуспял, богат и красив мъж, но на средна възраст, а трета директно го пратила в гроба.

Сънищата също не могли да подскажат нищо на майката и дъщерята, които и до днес вярвали, че Митко е жив и ще се прибера.

Ева, щерката на Венци дори живеела с усещането, че един ден брат й ще отключи входната врата на апартамента и ще ги прегърне. Това щяло да стане, когато най-малко го очаквали. До тогава животът им щял да мене в сълзи, ходене по манастири и молби към Господ.

Повод за надежда и давал странен телефонен разговор. Тя имала чувството, че един ден на мобилния й позвънял лично Митко. Гласът му бил променен, сякаш говорел през тръба и от чужбина.

Не се представил, ами директно задал въпрос: „Как сте?“. Като чул, че близките му са добре, побързал да затвори. Номерът не се изписал върху дисплея на сестрата, която почти на момента избухнала в сълзи.

Тялото на Димитър Стефанов не е открито до днес, което не дава повод на съдебните власти да се твърди, че е налице неговото убийство. Роднините му не могат да настояват и за ексхумация на трупа в „Бакърена фабрика“, защото нямат документ, който да удостоверява, че е тяхна собственост. Ровенето на чужд вечен дом попада под ударите на закона, което допълнително връзва ръцете им. Така че и да имаха желание да направят собствено разследване, трудно биха го осъществили.

„Надявам се полицията да си свърши работата. Много ми е мъчно за сина ми“, лаконично обясни тези дни пред журналисти бащата Венци Стефанов.

Цялата фамилия очаква с интерес развоя на съдебния процес по делото с така наречените „Килъри“ 4, представени от „юнаците“ на Йоско Костинбродския. Знае се, че бандата е действала на територията на цялата страна в периода от 2003 до 2010 година, когато участниците в нея са били задържани и по друго дело.

Обвинения са повдигнати на Йосиф Йосифов – Йоско Костинбродския, ръководител на групата, Ивайло Симеонов – Богьовеца, Вергил Славов, Александър Йорданов, Марян Атанасов, участници в похищенията. Основната дейност на бандата е била отвличане за пари или организиране на убийства на неподходящи и неправилни хора.

Версия: Живее нов живот в ЮАР

Една от първите жертви на отвличания в България е синът на Венци Стефанов – Митко. Трагедията се случва на паркинга пред блок 113 в столичния кв. „Гео Милев“. Димитър паркира сребристия си спортен „Мерцедес“ откъм задната част на блока, където се намира служебният вход на заведението му „Киара“, когато го нападат четирима униформени полицаи. Един от тях го заговаря, а другите го изтласкват към бяла кола със синя лампа, която скорострелно потегля към „Цариградско шосе“. Повече никой не вижда Димитър.

За живота му е платен откуп от милион и двеста хиляди евро. Бащата лично хвърля плика, пътувайки във влака от София за Перник, на място, посочено от похитителите, които записали исканията си на видеокасета.

На лентата се виждал синът му, коленичил на пода и с превръзка на очите. Момчето настоявало родителят му да не се обажда в полицията и да предаде финикийските знаци в уречения ден, на точното място. Така на 12-ия ден след похищението Венци Стефанов изпълнил волята, но резултат и освобождаване не последвали. Чул се още няколко пъти с похитителите, ала синът му така и не се връщал.

Оттогава съществуват няколко тези за участта му, в това число и за погребението в „Бакърена фабрика“.

Според оптимистичната версия отвличането му било нагласен сценарий от негов близък. Момчето било живо и здраво и отдавна живеело в Южна Африка. Нещо повече, с помощта на баща си успял да развие бизнес, но уговорката била да не се връща никога повече в родината си.

Друга хипотеза го праща в Италия, в наркокомуна, където да лекува зависимостта си от наркотиците.

А трета – в Малта, където се отдал на бохемски живот. Съвсем случайно обаче попаднал на българи, които го разпознали от снимка във вестника, но не споделили пред него разкритието си.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: