Категорично настоявам да има общонационален регистър на хората с тежки психични заболявания, заяви пред Карбовски директно шефката на психиатрията в Курило д-р Цветеслава Гълъбова. Такъв регистър имаше преди години, но бе махнат, тъй като според някои нарушавал човешките права на болните.

Според мен не можеш да нарушиш правата на един опасен шизофреник, когато го сложиш в регистър и следиш състоянието му. Напротив. Оставяйки го без лечение и без помощ, нарушаваш правата на жертвите му. Защото някои от нашите болни са убийци. Те не съзнават какво вършат, не носят наказателна отговорност, но все пак къде отиват правата на евентуалните им жертви? Някои се страхуват, че след лечение на депресия или невроза, ще попаднат в регистъра. Няма страшно. Там влизат само тежките и опасни за другите диагнози – шизофрения, биполярни разстройства, органични психози и още няколко болести. Депресиите и неврозите са обичайни, често срещани и лечими състояния и никой не ги вписва никъде.

В нейната болница в момента се лекуват поне 6 убийци, а тя не знае колко още от пациентите й ще извършат престъпления, като излязат навън. По правило те трябва да имат настойници. Ако тези настойници са родителите, те си вършат работата, съвестни са, дават навреме хапчетата на болните и ги поддържат в сравнително добро състояние. За съжаление обаче настойници на някои болни стават техни роднини, близки, че дори и съседи. Те не се интересуват от пациента, не ги е грижа пие ли си лекарствата, не му помагат да поддържа хигиена, да се храни редовно, не се интересуват, че е отишъл в кръчмата, а после е взел ножа и е заклал някого. Те не носят никаква юридическа отговорност, не получават заплати за настойничеството, но…след смъртта на болния получават имота му. Самата аз съм ужасена от тази практика и искам тя да бъде облечена в някакви правила и да има контрол над настойниците. Ако те не се справят със задълженията си, настойничеството да им се отнема и да се дава на друг. Защото техните действия са обикновена алчност, която никой не наказва.

Д-р Гълъбова обясни, че всеки един на сто души има някаква форма на шизофрения и държавата най-после трябва да вземе мерки. Да се намерят пари за реформи в психиатричните грижи, да се направят домове за безпомощните, а за по-здравите да се открият дневни центрове, където те ще работят и ще се занимават с различни неща под надзора на специалисти. Иначе сега те са на улицата и никой не може да предвиди кога и какво ще направят. И никой не носи отговорност, което вече е страшно.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: