Иванка Антонова, режисьорка и легенда на БНТ, отразила десетки манифестации, конгреси и речи на Тодор Живков, не тъгува за миналото, защото чувства, че в силните си години е дала всичко от себе си. Мъчи я настоящето, което сравнява с геноцид, тегнещ на по-старите поколения.

Изкарах Втората световна война и партизанската борба. Ако не избухне Трета световна воина, по-труден период в живота ми от последните 20 години няма да има”, констатира сестрата на създателя на УБО, партизанина Димитър Гръбчев.

Генерал Димитър Гръбчев е съпруг на партизанката Митка Гръбчева, чийто живот в съпротивата служи за сценарий на филма „Черните ангели“. Тяхната дъщеря Иванка Гръбчева, също режисьорка, починала наскоро, се пада племенница на Иванка Антонова. Впрочем тя си е Иванка Гръбчева по рождение и Антонова по мъж.

Родом от Етрополе, Иванка Антонова предпочита да прекарва старините си в старата си балканска къща. Само че не можела да заживее за постоянно, защото иначе щели да й отнемат 18-те лева към пенсията, давани й за 76% инвалидност. Затова се връща и в София, колкото да се отврати от мръсотията във всяко едно отношение на капиталистическия град. Основната й пенсия от 277 лв. стига едва-едва за най-насъщни нужди. В годините на пенсия телевизионерката се връща към своя домашен майсторлък – правеното на сурвачки и мартеници, според сезона. С наближаването на Коледа тя запълва времето си с подготовка на дрянови сурвачки – нещо, което е усвоила от детските години, в които бедността белязва дните и характера на човек за цял живот.

Според нея две педи клонче е достатъчно за красива и здрава сурвачка – лакомията за повече е в ущърб с природата.

„Наблюдавам из пазара метър с два метра дренови клони, така просто се осакатява природата“, възмущава се сестрата на ген. Гръбчев. Иванка Антонова е изработила десетки сурвачки.

Всяко нещо по тях е съвсем естествено, направено е от нейните ръце. „Вълната си я взимам на руно и съвсем самичка си я обработвам, боядисвам я, присуквам я, всички тези процедури ги правя сама. Всеки един детайл носи някаква символика. На върхът на сурвачката се слага цвете, за да бъде годината щастлива и цветна. Паричката е за късмет. Има също ябълка – плод, всичко това е признак на плодородие“, разказва 84-годишната телевизионерка, превърнала етрополския си дом в малък етнографски музей.

За своите 27 години стаж зад окото на камерата тя е записала почти всички новогодишни приветствия на Тодор Живков.

И много други негови речи – на конгреси и манифестации. Даже при откриването на завода за полупроводници в Ботевград. Категорична е, че няма такава реплика, приписана на бай Тошо, че пожелава – догодина завод за цели проводници. Най-суетен от бившите първи на деня бил Милко Балев. Бил заядлив и правел забележки. Докато Живков не бил суетен. Но пък се шегувал колко грозен го изкарали. Пускал майтап, че наяве си бил по-хубав. Тато не се бъркал в работата на режисьорката и чинно слушал наставленията й преди камерата да заработи. Проблеми обаче й създавали нисшестоящи кариеристи.

„При първото посещение в България на Горачов като генерален секретар имахме главен редактор, който като си видеше сянката, мислеше, че някой го гони. Много страхлив човек – разказва Антонова. – Снимаме в НДК и той тича при мен и прави скандал – защо съм показвала белега на главата на Горбачов.“ Ербап жена, тя му отвръщала: „Ето ти камерата, покажи го ти хем в близък план, хем да не му се вижда белегът. Мога да го снимам и от балкона, да изглеждам като топлийка.“

Иван Славков я задължава да стане режисьор на живи предавания – от Народното събрание, манифестации, конгреси. „Най-добрият директор в историята на БНТ. Той слизаше от десетия етаж пеша, за да се види с хората. Знаеше трите имена на служителите си и всеки един – от чистачката до партийния секретар, можеше да бъде приет в кабинета му“, връща се в незабравимото минало Антонова.

Тя твърди, че и брат й, създателят на УБО ген. Димитър Гръбчев, страховит за някои, бил много чувствителен човек, поет по душа и принципен до сектантство. Никога не пратил служебна кола на свои роднини от Етрополе – карал ги да пътуват с обществен транспорт.

„Един ден с Антон Югов се разхождаха в градината на двореца, където днес е Художествената галерия. Работех като надничарка в „Особени имоти“. Срещнахме се, аз бях с гумена престилка, с табла с чинии. Югов (министър-председател тогава) се обръща към бившия партизанин: „Гръб-чо, роднини ли сте с това момиче?“. Тогава генералът издава, че има сестра. „Югов го хвана за яката и го разтърси: „Гръбчо, не те ли е срам?! Може ли да заровиш това младо момиче да мие чинии, вместо да го пратиш да се върне с акъл?“. Брат ми каза: „Да не се е женила. Като се е женила, да си гледа детето!“. Братът ген. Гръбчев е 15 години по-голям от нея. Незаличим в детската психика на Иванка – била е 3-годишна, остава ужасът, когато обискират дома им, а брат й е тикнат в затвора за нелегална дейност. След идването на народната власт получава чин „генерал“ и се грижи за охраната на Георги Димитров.

Бившата й месторабота – „Особени имоти“ всъщност е първообразът на УБО. То изземва имотите и имуществото на царския дворец след 9 септември. Оглавява го бивш политзатворник, лежал до 1944 г. със смъртна присъда, на име Ранчо Кеменчеджиев.

„След смърта му назначиха брат ми, а „Особени имоти“ бе прекръстено на Управление за безопасност и охрана (УБО). През 1948 г. след като дойдохме в София, съпругът ми започна работа именно при бай Ранчо като деловодител. Бяха ни настанили на квартира в царската конюшня (днешната Художествена академия – б.р.). Тогава там бяха царската каляска, с препарирани коне, там беше понито на Симеончо и каручката му, там беше и първата кола на Фердинанд – толкова стара, че джантите й бяха дървени. Всички неща се пазеха в специални витрини, където бяха поставени чашки с нафталин против молците. Всичко това се превърна в реквизит в киноцентъра, взимаха ги за филми и се унищожиха“, възмущава се на безстопанствеността Иванка, която по-младите наричат с почтителното леля Ваня.

Тъкмо в киното и по-конкретно в монтажа – цели 10 години, започва най-напред нейната творческа работа. „Когато отидох за първи път на кино, единствено имах представа от черно-белите неми филми, които бях гледала в Етрополе. Тогава ми се струваше, че съм попаднала в един различен свят, а това не е моята родина. Тогава бяха оплювани „зозите“ и „суингите“, а там момичетата бях с едни маникюри, прекрасни прически, нагласени, гримирани , с панталони, а аз имах вид на някоя дошла от Балкана – обличах се с това което ми даваха от купоните. Но вече бях майка с дете. Ожених се доста млада. Бах едва на 17, а на 18 години вече имах дете“.

При създаването на БНТ се чувства остра необходимост от кадри, затова почти насила я препращат в новата медия.

През 1961 г. я вика първият генерален директор Борислав Петров и й съобщава, че става помощник-режисьор, без право на възражение. Първоначално работи като асистент на режисьора Неделчо Чернев, а след няколко години сама става режисьор. Твърди, че на никого не е попречила, защото доста по-безинфарктна и по-добре платена била работата в кинопредаванията.

„При филмовите предавания за една минута се получаваха 30 лева пос-тановъчни. За два часа митинг с Брежнев, което е висш пилотаж и умираш от напрежение – 10 лева. Ако искаш – работи.“ Тя е сред създателите на култовата “Панорама“. И така до пенсионирането в края на 80-те, преди промените, обърнали не само живота, но и подредбата на стойностите и професионалните критерии с краката нагоре. И този урок по самота, на който я учат вдовишките години…

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

http://youtu.be/ibPrBESw-Ko

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: