Основен проблем в програмите на родните ВУЗ-ове е, че не раждат конкурентно способни кадри. Заложени са прекалено много излишни или морално остарели дисциплини, само и само да не се съкращават преподаватели. Залага се повече на теорията, отколкото на практиката, което пречи при търсенето на работа. Не се трупа никакъв стаж, не се правят проекти, с които дипломираните студенти после да кандидатстват за работа. Свободно избираемите дисциплини често се оказват, че изобщо не се избират, а се налагат от катедрата.
На 23 години повечето млади българи имат диплома, но са абсолютно безпомощни в условията на конкуренция. Работодателите искат стаж, искат да видят какво можеш. Но се оказва, че нищо не можеш, защото 4 години са те занимавали само със суха теория. В България младежите наистина трябва да изберат: или да учат, или да работят. Никой не им позволява да съчетаят двете неща. Затова повечето предпочитат да отидат да учат в чужбина. Може да излиза по-скъпо, но поне образованието е качествено.
Повечето млади висшисти предпочитат да търсят реализация в Европа, отколкото в България. Тук мнозинството работодатели предпочитат да не инвестират в обучение да кадри. Липсва всякаква връзка между ВУЗ-ове и фирми. Понякога самите университети дори спъват умишлено контактите между работодатели и студенти. Изходът от порочния кръг най-често е един: чужбина.
Прогнозите за безработицата през 2010 не са обнадеждаващи. ВИЖ ВИДЕОТО:
Коментирай първи