Проф. Михаел Бар-Зоар представи в Пловдив и в София сензационната си книга „МОСАД„. Увлекателна като приключенско четиво, тя разкрива най-великите мисии на израелските тайни служби, но от гледната точка на задълбочения историк и тънък познавач на проблемите на Близкия изток, какъвто безспорно е проф. Бар-Зоар. Той е личност от най-тясното обкръжение на лидери от ранга на Бен Гурион, Ицхак Рабин, Шимон Перес, Голда Меир, Моше Даян, Ариел Шарон.

Бар-Зоар е роден в България през 1938 г. На 10-годишна възраст се преселва в Израел. Отношението си към двете страни обяснява така: „В българския език има две думи с еднакво значение – родина и отечество. Ето това са за мен България и Израел“.

Завършва политически науки в Еврейския университет в Йерусалим, има магистърска и докторска степен по политически науки и международни отношения от Сорбоната в Париж. Преподава в университетите в Хайфа и в „Емори“ в Атланта, Джорджия. Като член на израелската Партия на труда Бар-Зоар е бил 2 мандата депутат в Кнесета – израелския парламент.

– Проф. Бар-Зоар, защо според вас за операциите на КГБ или ЦРУ не се знае почти нищо, а при цялата си тайнственост МОСАД си позволява да повдига завесата?
– КГБ и ЦРУ нямат добри операции, това е истинската причина за мълчанието им. Те търпят провал след провал.

А за МОСАД се знае много и покрай залавянето на Адолф Айхман, и заради операция „Божи гняв“ срещу терористите от „Черния септември“, избили нашите спортисти на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г, и донякъде, но в по-малка степен заради операции като тези, при които се спасява еврейското население в Етиопия или Мароко.

Досега не съм видял нито КГБ, нито ЦРУ да са намерили истинска информация. В ЦРУ например бяха обявили награда от 1 млн. долара за речта на Хрушчов, с която разгромява Сталин, и въпреки това не можеха да я намерят. Получиха я от нас, изпратихме им я във Вашингтон благодарение на журналиста от Варшава Виктор Грайевски, чието истинско име е Виктор Шпилман. Интересно е, че той е единственият агент в света, който е получил едновременно награда и от Израел, и от руснаците, за които уж е работил, а всъщност ги е подвеждал с фалшива информация. В Кремъл трябва още да се пази неговият орден „Ленин“…

В ЦРУ не знаеха и за края на Съветския съюз, не знаеха какво има в Ирак, а сега като започнаха събитията в арабския свят, те ги нарекоха „арабска пролет“, въпреки че това е една катастрофа за арабския свят. Тези млади хора, които тичаха по улиците, търсеха демокрация, но накрая бяха изметени от фанатизираните ислямисти.

– По какво МОСАД прилича и се различава от специални служби като КГБ, ЦРУ или дори Светата инквизиция?
– О, не, не, със Светата инквизиция нямаме нищо общо (смее се – б.а.). Мисля обаче, че КГБ и ЦРУ би трябвало да изучават опита на МОСАД, понеже и двете организации са слаби.Те правят тайни операции и убиват хора,които не са някакви злодеи, а най-обикновени цивилни.

МОСАД винаги е бил еврейска организация. Да, това е специална служба, но еврейска. От първия ден на основаването си през декември 1949 г. МОСАД поема отбраната и защитата на еврейската общност, където и да се намира по света.

Когато евреите в Кайро, Александрия, Дамаск, Багдат, Мароко, дори в Аржентина са били в опасност, МОСАД се е заемал да ги запази. Изпращал им е оръжие, ако има опасност от погроми, за да могат да се отбраняват, докато дойде войската или полицията. МОСАД също има ангажимент да спаси евреите и да ги върне в Израел. В това той е различен от всички други тайни служби.

Често давам следния пример – по време на Студената война най-голямата опасност за един заловен американски или руски шпионин е, че някоя мъглива утрин ще ги разменят на мост край Берлин. Какво обаче ще стане с един заловен израелски агент – ще го изтезават и накрая го очаква смърт. Него няма да го разменят. Така че всеки израелски агент рискува живота си във всяка минута при операция.

– В книгата описвате неизвестни подробности около залавянето на нациста Адолф Айхман, шеф на Отдела по еврейските въпроси към Гестапо от 1941 до 1945 г., един от виновниците за Холокоста. Защо обаче МОСАД оставя да се измъкне не по-малко зловещия д-р Менгеле?
– Говорих с Рафи Ейтан, шефа на командосите, които хванаха оберщурм-банфюрера от SS Айхман. Той беше намерил адреса на Менгеле в Буенос Айрес. В момента не бил там, но се е очаквало да се върне след ден-два. Рафи предложил на шефа на МОСАД Исер Харел: „Дайте ми една седмица, вие се върнете с Айхман в Израел, но не публикувайте нито дума за това. През това време ще отида в съседно Чили с двама мои приятели и ще чакаме там. След като вие заминете и всичко е изчистено, ще се върнем и ще го докараме в Израел и него“.

Исер Харел му обещал, че така ще стане. Когато се върнал в Израел, шефът на МОСАД веднага предложил на Бен Гурион да запазят в тайна залавянето на Айхман. Бен Гурион обаче не се съгласил, защото твърде много хора вече знаели за ареста и го обявил пред Кнесета – все пак Айхман беше символ. Затова не можаха да хванат Менгеле. Според мен има и още една причина. Всички тези военнопрестъпници като Менгеле като духове се криеха из цяла Америка. Той избяга в Парагвай, беше намерил убежище на границата между Парагвай, Бразилия и Боливия и оттам бързо можеше да избяга навсякъде. Трябваше цяла войска да То заобиколи и залови. Това обаче бе невъзможно, защото Израел беше една малка страна, по това време имаше и много по-спешни нужди, дори всеки момент можеше да бъде нападната от враговете си.

– В книгата си определяте Ото Скроцени като „най-невероятния агент“, работил за еврейската държава. Кои други известни личности, включително и нацисти, са. вербувани от МОСАД?
– Имам много информация за някои бивши врагове, които са работили за МОСАД, но не мога да ви дам имената. Според мен Скорцени е най-важното и най-драматичното име, защото той е голям герой от Втората световна война, Хитлер е виждал в него едни от най-хубавите качества на немския войник. А точно Скорцени даде информация за немските учени в Египет, които разработваха балистични ракети и насочващи системи.

– Каква е ролята на жените в МОСАД?
– Жените изпълняват много важни роли в МОСАД. Има обаче едно строго правило – забранено им е да ползват секс, за да получат информация.

– Спазват ли го?
– Те много сериозно го спазват. В операции на МОСАД им се възлагат сериозни роли, важни постове. Един мой приятел, шеф в МОСАД, имаше много неприятна съпруга – малко дебела, доста обикновена, не бърбореше, само седеше, мълчеше, една такава прозрачна жена. Отиваме в неговата къща, тя ни прави кафе и чай, но не разговаря с нас. Все се чудех такъв мъж, а каква жена е намерил. Докато случайно научих, че тя е най-прочутата агентка на МОСАД. Тази невидима жена била между хората, които са играли ключова роля при залавянето на Айхман, тя е била нашата Мата Хари.

Така че внимавайте, когато някой ви изглежда много обикновен, не се знае какво се крие отзад Райфи Ейтан, човекът, заловил Айхман, например също не прилича на агент от филмите – той е нисичък, с големи очила и с невероятно чувство за хумор. Само пуска смешки, ще си кажете – какъв веселяк, може да го помислите дори за несериозен.

– Подчертавате в книгата си, че агентите на МОСАД не са високо платени. Каква е обаче цената, която те плащат за интересната си работа?
– Проблемът е, че нямат семеен живот. Хората, които искат да дадат живота си за държавата, губят личния си живот. Работят по света, а близките им дори не знаят къде са, притесняват се. Има и много драматични истории. Наш агент се влюби в германка по време на мисия, но имаше и семейство, което го чакаше в Израел. По-късно се разведе. Друг агент беше разбрал, че му се е родило дете, докато бил под прикритие – живеел като арабин сред араби. Трябвало да потисне радостта си, не могъл да я сподели с никого, а тогава станал баща за първи път.

– Какв МОСАД се взема решение, че някой трябва да бъде убит?
– Този, които издаде заповед за ликвидиране, трябва да е убеден, че става въпрос за терорист, който е опасен за Израел и за целия свят.

ВИЖ ВИДЕОТО:

http://youtu.be/2o3oLUffRQo