Продуктите с етикет „Стара планина” нито са по- качествени от обикновените, нито по- безопасни – единствената разлика е в цената, сигнализират от Асоциация на потребителите. Човек, на практика, си дава парите на голо доверие, без да му се гарантира качество. За сметка на това, производителите вече имат удобно извинение да надуват цените.

Потребителят на колбаси със стикер „Стара планина”разчита на съвестта на производителя – наистина да му предостави качествен продукт, който да си заслужава парите. Не може да се очаква стандартът на дадена храна да се повиши изведнъж, само със залепянето на етикет. Качеството се постига с течение на годините и отговаря на определени критерии.

На какви критерии отговарят продуктите „Стара планина” и обикновените, без етикет за стандарт? Експерти в областта, обясняват, че всъщност българските месни продукти, като цяло, не отговарят на критериите на ЕС. У нас изискванията са доста по- занижени или сгрешени. Например, според ЕС, каймата трябва да отговаря на четири условия за бактериална безопасност. Българските колбаси отговарят само на един критерий – за салмонела. Изискванията както за продукти с етикет за стандарт, така и за обикновените – са абсолютно едни и същи. Иначе няма как да бъдат пуснати на пазара. Излиза, че колбасите „Стара планина” не са по- безопасни.

Кой изобщо ще контролира качеството на продуктите по стандарт? Същите, които са допускали по магазините да достигат продукти със съмнителен произход. Контролът няма да е по-завишен, дори може и да намалее.

Всичко се подрежда много добре за производителите – високи цени, съмнително качество и минимален контрол. Очаква се дори, повечето фирми да предпочетат продуктите със стикер. За потребителя остава надеждата, че ще спрат да му пробутват боклуци.

Интересът към колбасите без соеви добавки е доста голям. ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: