40-годишния Георги Еленски от Хасково е собственик на най-богатата колекция от отровни змии в Европа. Три от общо седемте черни мамби на Стария континент са негово притежание. Останалите четири пълзят в зоопарковете на Лондон и Москва. Георги, който по образование е ветеринарен лекар, навлиза в змиярския занаят преди 10 години. За този период успява да събере над 90 влечуги от различни екзотични кътчета на света. Само за SKANDALNO.NET опитния змиеукротител склони да разкрие подробности около рядко страховитото си хоби. Ето интервюто с него:

– Как се запали по змиярството?

– Като студент по ветеринарна медицина в Стара Загора имах един съквартирант, който учеше херпетология (наука за змиите- б.а.). Толкова беше вманиачен, че отглеждаше в стаята шест пепелянки, които редовно издояваше за отрова. Понеже не знаеше немски, ме караше да му превеждам „змийската“ литература. Така покрай него се запалих и аз. Завършихме института и се разделихме. Но след пет години се срещнахме случайно в Хасково. Предложих му бизнес- да купим два питона и да снимаме туристите по морето с тях. Но той контрира с по-амбициозна идея. Послушах го и двамата основахме Тракийско херпетологично дружество. Купихме 40 отровни змии от Московския зоопарк и от терариума в Кейптаун (ЮАР). И започнахме да правим изложби из цялата страна. Постепенно почнахме да си набавяме и по интернет. Така, че днес притежаваме най- голямата колекция от отровни влечуги в Европа. Не се стремим да показваме най- големите змии на планетата, а най-отровните.

– Трудно ли е да транспортираш отровна змия до България?

– Много е сложна процедурата. Иска се да извадиш хиляда документа и минаваш през още толкова процедури и формалности. А за капак 9 от 10 авиокомпании отказват да ти транспортират пратката. Няма да забравя как се изцъкли служителката на „Луфтханза“ като разбра, че в самолета им ще пътува сандък с 9 черни мамби. Отказаха да качат пратката и трябваше да броим луди пари на друга, гръцка, компания, за да извърши услугата.

– Колко струват екзотичните отровни змии?

– Цените им варират много. Едно голямо, хубаво животно, 5-6-годишно да речем, върви около 400-500 евро. Но за да се сдобиеш с всички разрешителни трябва да се бръкнеш с още десет пъти по толкова. Най-скъпи са мамбите и тайпаните- от 2 до 4 хил евро. Ние ги купуваме като съвсем малки змийчета, понеже така ни лягат по-евтино. Най-скъпо купихме питона- 5500 евро, защото е най-дълъг- близо 5 метра.

ВИЖ ВИДЕОТО:

– Коя е най-опасната змия в света?

– Две са и не може да се каже коя от тях е по-страшна. Това са крайбрежния тайпан и черната мамба. Моя тайпан сега е метър и осемдесет, но като порасне, ще стигне 3.60 м. Отровата само от едно ухапване на тайпана може да убие на място до 150 човека. Ако пък клъвне слон и пробие кожата му, хоботното умира за 2-3 минути. Всяка година от ухапване на черна мамба умират 25 хил. души в Африка и 50 хил. души по света. Черната мамба е най-бързата и агресивна змия, а крайбрежния тайпан е почти толкова бърз и агресивен, но е няколко пъти по-отровен. Обаче жертвите на тайпана са много по-малко, защото самата змия се среща рядко. Любимата ми змия е черната мамба, защото предизвикателството да работиш с нея е най-голямо. Това е змията, която ме научи да не правя грешки, защото всяко непремерено движение тя наказва със смърт. Колегата ми Жоро Русев е един от малкото хора, оцелели след ухапване от черна мамба. Влечугото го клъвна преди две години, докато му подаваше жив плъх. Жоро прескочи трапа първо, защото много пъти е хапан от отровници и е добил частичен имунитет, и второ- на мига му инжектирахме венозно противоотрова.

– Вярно ли е, че някои змияри отстраняват отровните жлези на влечугите?

– Нашите до една са в пълна бойна готовност и страшно отровни. Дори правим показно хранене пред публика. Вижда се как черната мамба ухапва мишле, което опъва петалата за секунди. Иначе е възможно хирургически да се отстранят отровните жлези, отровния зъб и да го счупиш, пак израства. Но тогава се губи ефекта и тръпката. Няма нищо по-жалко от черна мамба, превърната в обикновен смок чрез операция. Срам и позор е за един херпатолог, където и по света да живее, да отглежда отровни змии с отстранени жлези. Това е непрестижно.

– Теб лично хапали ли са те отровни змии?

– Покойният ловец на крокодили и змии Стив Ъруийн също го питаха в едно интервю колко пъти са го хапали змии. Тогава той каза: Не ме питайте такива неща. Все едно да карате авиопилот да се хвали с броя на катастрофите си. Всяко ухапване на змия е сигнал, че не съм си свършил добре работата. Не мога да се гордея с подобни неща. Хапали са ме много пъти змии, но все неотровни. Най- боля, когато веднъж ме сръфа анакондата. Тя е дълга 6 метра, с тенденция да стигне 10-11 м. Захапката й е като на питбул, такава рана ми отвори, че едва не ми строши костта. Хапал ме е и мрежестия питон, който е близо пет метра и безмалко не ме удуши. Но досега, слава Богу, отровно влечуго не ме е кълвало, все съм се разминавал на косъм. Преди години докато пъхах мишка през вратичката на терариума, една черна мамба се промуши и замалко да ме клъвне. Толкова светкавично се изстреля гадината, че въобще не разбрах какво стана. Аз просто отворих вратата и в момента, в който я затворих видях как мамбата се е провряла през процепа наполовина и се домогва до кутрето ми. Върти се като вентилатор, а зъбите й само докосват плътта ми без да успее да ги впие в нея и да си пусне отровата. Тогава живота ми висеше на косъм. Ако ме беше докопала, сега нямаше да си говоря с теб. Миналата година пък зелена мамба ми падна в краката. Още щом отворих капака на стъклената клетка, тя изскочи и плъзна в нозете ми. Грабнах я за опашката, тя се изви да ме ухапе, но в следващия миг я притиснах с дървена пръчка към пода. Зелените мамби имат остри зъби, с които пускат смъртоносната си отрова, а на заден ход, разкъсват месото допълнително. Пуснах звяра в терариума, но той пак излезе. Аз я вкарвам, тя изскача… и така цели осем пъти.

– Фобията от змии е най-популярния човешки страх. Случвало ли се е на твои изложби посетител да бръкне в клетката на отровна змия?

– Не. Но има смелчаци, които идват и ме провокират с въпроси от типа: „Може ли да се снимам с черната мамба или тайпана на врата ми“. И аз отговарям: Може, но само за некролог. Ако продължат да се правят на интересни, отварям клетката на кобрата и ги каня да я погалят. Щом отворя вратичката, „смелчагата“ прави три крачки назад.

– Не е ли опасна тая шега? Кобрата е силно отровна.

– Кобрата за разлика от мамбата и тайпана, не е толкова агресивна. Тя е предсказуема змия, никога не напада директно и винаги предупреждава. Кобрата не хапе преди да си направи целия ритуал. Първо се издига, разперва, после прави няколко блъфиращи движения, ужким ще хапе, ама не. И едва след това напада. Тя е единствената благородна змия, защото, за разлика от другите, дава възможност на противника си да се спаси.

– Хващал ли си мамба с голи ръце?

– Да. Смъртно опасно е! Правил съм го само веднъж. Действа се много бързо, да изпревариш влечугото. Ако не успееш, те чака сигурна смърт. Хваща се за главата и притискаш с палец и показалец от двете страни на челюстта. Но ако допуснеш грешка, скача и те убива. Иначе използвам метален чатал с шило и спусък накрая. Щом защипеш змията, тя се увива около накрайника. Въпреки всичко, единствения вариант да хванеш черната мамба е, когато тя е спокойна. Змиите са най-спокойни сутрин рано, когато е по-студено. Тогава ги храним и им сменяме водата.

НЯКОЙ ЗМИИ ОСВЕН НА ХОРА, НАЛИТАТ И НА СЕБЕПОДОБНИ
ВИЖ ВИДЕОТО:

– Коя е любимата храна на отровните змии?

– Почти всички змии се хранят с гризачи- плъхове, мишки… Но има един вид, който е канибал- яде себеподобни. Това е кралската кобра. Тя нагъва само отровни змии, налита и на други кралски кобри. Със съдружника ми внасяхме на три- четири пъти кралски кобри. И понеже не можехме да ги храним със змии, ги тъпчехме насила с убити плъхчета, които накисваме във вода и олио, да са хлъзгави. После ги тъпчем в устата на кобрата с пинцета. Надявахме се сами да проядат плъхчета, случвало се е понякога. Но при нас живееха по две години и умираха от изтощение, не могат да карат на изкуствено хранене цял живот. Ако кралската кобра прояде плъхчета, може да живее дълго. Но…

– Колко вида змии има в колекцията ти?

– Над 40 вида са, като от всеки вид има по три-четири екземпляра. Гледаме ги в една вила над Хасково. Около нас има предимно старци, които гледат зеленчуци и откакто се преместихме там, кражба не е ставала. В двора държим куче- каракачанка, да пази крадците от самите тях. Защото, ако някой влезе да тараши и бръкне при змиите… В момента притежавам четири 9-те най-отровни змии на земята. Това са черната мамба, дървесна и земна зелена мамба, крайбрежен тайпан. В цяла Евпропа има само 7 броя черни мамби- четири от тях са при нас. Останалите са в Москва и Лондон. Много е рисковано да се гледат и повечето колекционери ги избягват.

– Привързват ли се змиите към хората, които ги хранят?

– Не, много са проклети. Никога не се привързват, не познават собственика си. Змиите-удушвачи, като питон например свикват да бъдат държани в ръка за 2-3 седмици, но пак не правят разлика кой ги държи.

– Какво отличава змиярството от другите колекционерски страсти?

– Рискът за живота е много голям. За повечето екзотични змии в нашите болници няма противоотрова и ние си я внасяме от чужбина.

– От други змияри съм чувал за някаква прокоба над хората, които отглеждат змии. За какво става въпрос?

– Има прокоба която тегне над големите змияри, не само в България, но и по целия сваят. Почти всички умират млади. Но не от ухапване на отровна змия, а от болест или катастрофа. Не мога да си обясня защо е така, но е факт. Същата участ не подмина и най-големия ловец на крокодили Стив Ъруин, който цял живот се бореше с алигатори, а накрая умря от риба Скат. А случаите на убити от Скат в света са само два- един през 45-та година, и сега. Малшанс, че го е улучила с електрическия си шип точно в сърцето.

– Колко българи притежават частни змийски колекции?

– Това хоби не е сред най-разпространените у нас. Има едно момче от Варна, казва се Ростислав. Колекцията му е богата, но в нея почти няма отровни змии- има само две гърмящи. В София има един заможен човек, с частна колекция, и нашата пътуваща колекция. Това сме колекционерите. По-рано имаше и едно момче от Пловдив, което гледаше в дома си 4 кобри. Но веднъж ги изпуснал и ни викна да ги ловим. Припаднал докато ги хранел и влечугите плъзнали из цялата къща. Едната се намърдала в леглото на майка му и жената безмалко да получи инфаркт. Изловихме ги и сега са в нашата колекция.

– Много хора ли умират в България от ухапване на отровни змии?

– Не. Пълна заблуда е, че броят им е голям. У нас има само три вида отровни змии- пепелянка, усойница и белочел смок. Но отровните зъби на белочелия смок са твърде навътре в устата му и реално нте може да хапе с тях. Затова не е опасен. Според статистиката за последните 50 години има едва 10 смъртни случая. И те са били в по-ранните години, когато медицинската помощ е била на по-ниско равнище.

– Има ли в България черен пазар за отровни екзотични змии?

– Много силен е този пазар в Холандия и в Русия. В България сега се разработва. Още няма толкова богати хора, които същевременно да са запалени по отглеждането на отровни змии. От московския зоопарк купихме хюрза- пустинна змия от азиатската част на бившия СССР, която преди това е била собственост на един руски „новъй человек“. Новобогаташът имал частна колекция от змии, подхвърлил на пустинницата плъх, а тя го клъвнала по ръката. Живял само 5 минути и издъхнал. Сега въпросната змия е при нас. Дълга е 2 метра.

– А черен пазар за змийската отрова има ли в България?

– Не. То за тоя продукт пазар няма, пък амоли черен. От тая отрова се правят противосъсирващи средства, упойки, противоотрови и т. н. Но пазара за змийска отрова много се сви. Преди пет години един грам струваше 500 долара, сега е 50 лева.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: