Виена, Ница, Москва, Казан, Нижни Новгород, Цюрих, Шаржа, Абу Даби – това са само част от посоките, до които лети първата частна авиокомпания в България – „East West European“. Нейните клиенти са предприемачи, политици и светски персони като Илия Павлов, Владимир Грашнов, Митко Събев, Димитър Луджев, Асен Мичковски, Иван Пушкаров, Денис Ершов, Борислав Дионисиев, Павлос Вардиноянис, Ахмед Доган, Стоян Александров, покойния митрополит Кирил…

Те често наемат частен самолет, за да не са зависими от разписания, а и защото им се налага да летят до дестинации, за които няма редовни линии.

Първата частна авиокомпания е регистрирана в България през 1990 г. от предприемчиви австрийци в съдружие с тогава все още държавните „Балкантурист“ и „Хемус еър“. Българо-австрийското авиационно дружество „East West European“ ангажира за главен пилот Ангел Миланов – въздушен ас и инструктор с 40-годишен летателен стаж досега. „Започнахме много силно – припомня си той пред журналисти. – По БНТ в най-гледаното време вървеше реклама, озвучена от гласа на известната телевизионна журналистка Ралица Василева. Клиентите се умножаваха.“

Ангел Миланов е от първите пилоти, преминали в частната сфера. Той има солидна биография зад гърба си – завършил е международни икономически отношения и е летял на повече от 23 вида моторни и безмоторни самолети. Обучил е над 60 пилоти за гражданската и военна авиация и е отличен с орден „Сент Екзюпери“ на френската авиационна федерация.

Първата българска частна авиокомпания има един самолет Як-40, нает от „Хемус Еър“. Той е VIP-вариант с 14 места. До 1989 г. е правителствен самолет от авиоотряд-28, уточнява Ангел Миланов. Първият търговски полет на новата частна авиокомпания е с рекламната агенция на БНТ „Телеримпекс“. Летят през април 1991 г. по маршрут София-Загреб-Женева-Ница и обратно.

Съдружието между австрийските частници и българските държавни фирми оцелява само 2 години. Австрийците са гъвкави, а българските съсобственици не могат да вземат нито едно решение, без то да е съгласувано с тежката бюрокрация – от борда на директорите до съответното министерство. Авиокомпанията е продадена на българската фирма „Ди Ели“. Името „EastWest European“ е запазено от новите собственици. Не е за вярване, но под това име те Произвеждат известно време краставици в оранжериите на пазарджишкото село Виноградец!

Междувременно обаче купуват и нов бизнес самолет „Beechcraft Super King Air-200″. „Старите клиентите продължаваха да летят, но се появиха и нови като „Приета Ойл“ „Кремиковци“ „Братя Василеви“ „Фикосота-Шумен“„МИК Комерс“, Би Ти Ви и други – припомня си Ангел Миланов. – На борда се качиха бизнесмени като братята Пламен и Атанас Бобокови, Спас Русев, Лора Виденлиева, Петя Славова, проф. Владимир Квинт, Сашо Дончев.“

През 1995 г. идват поредните нови собственици – карго-компания „феникс Еър“. „Полетите обаче станаха много трудни – разказва Ангел Миланов. – Където и да кацнехме, се оказваше, че „Феникс „Еър“ има стари задължения и излитането беше свързано с много молби, обещания и условности.“

През 1996 г. чрез Международна ортодоксална банка самолетът става собственост на нефтената компания „ЮКОС-България“. Той продължава да хвърчи по света и до днес.

Екипажът на първия частен самолет е дискретен относно клиентите си.

„Не сме били любопитни за целта на полетите – категоричен е Ангел Миланов. – След като почти 10 години не съм си бил вкъщи на такива празници като Коледа, Нова година, Великден, съм сигурен, че не всички полети са били свързани с бизнес дела. Впрочем, по празниците пътуваха главно собствениците на самолета и техните приятели.“

Пилотът казва, че няма любими клиенти. Все пак признава, че: „Удоволствие беше да се лети с хора като Лора Виденлиева, Петя Славова, Владимир Грашнов, Денис и Елена Ершови, Пламен и Атанас Бобокови, братя Кюркчиеви и др. С тях винаги цареше ведро и весело настроение на борда“.

Сред тях е имало и доста любознателни пътници. Случвало се е и да сядат на дясната седалка до пилота. „За тях беше много интересно да гледат как се управлява самолетът – припомня си Ангел Миланов. – Интересен въпрос ми зададе синът на Митко Събев – Ивайло при един ‘ кратък нощен полет от Бургас до Варна. Детето, което тогава беше на 5-6 години, с интерес наблюдаваше рулирането и светлините на полосата. Когато се засилвахме за излитане, истински се радваше на все по-силно бягащите светлини на полосата. След като земята започна да се отдалечава, тази светлинна картина постепенно изчезна. Останаха само тъмните стъкла на кабината и светещите прибори на бордното табло. Тогава той се обърна към мен, погледна ме учудено и на висок глас попита: „Ама ти виждаш ли на тъмно?“.

Ангел Миланов деликатно определя част от вип пътниците си не точно като страхливи, а по-скоро като притеснени по време на полет. „След излитането и поднасяне на първите напитки, атмосферата коренно се променяше – казва той.

Имаше обаче случаи, когато метеорологичните условия не бяха много подходящи, появяваше се турболенция и тя не се понасяше еднозначно от всички пътници. Тогава по лицата на някои се изписваше уплаха. Най-чувствителен на турболен-цията беше адвокат Стоян Кръстев. При качването в самолета първият му въпрос винаги беше „Ангеле, ще друса ли?“.

Пилотът признава, че е имало много сложни ситуации във въздуха, но в повечето случаи те са оставали незабелязани от заможните пасажери. Пукали са се гуми при кацане във Виена, Варна и Цюрих. Удряла ги е птица в лявото крило при кацане във Виена. Един от пътниците тогава -бизнесменът Бедо Доганян, споделил, че е видял целия инцидент от пътническия салон. При кацане на летище Шереметиево в Москва се спукало челното стъкло на пилотската кабина, но всичко приключило нормално.

Разбира се, имало е и ситуации, в които самите пътници са изправяли на нокти екипажа. Частният самолет дава независимост на клиентите си, но в авиацията има правила, които никой не може да нарушава, подчертава капитан Миланов. „Полетът е заявен и съгласуван предварително, но се е случвало пътниците да закъсняват. Когато се забавят повече от 30 мин., е необходимо ново съгласуване на полета, а това най-често води до още по-големи закъснения – обяснява той и допълва, – но след успешни бизнес дела, всичко се забравя.“

Въздушният ас е категоричен, че високопоставените пътници не бива да влияят на екипажа за техните решения. „Такава намеса обаче е напълно възможна, особено в частните авиокомпании, когато летят техните собственици и настояват, че кацането е задължително, защото имат много важна работа – обяснява Ангел Миланов. – За късмет обаче имах възможността да споделям пилотската кабина с изключителни професионалисти, които и сега летят в големи авиокомпании у нас и в чужбина и да се справяме и с такива капризи“.

През изминалите години на българския авиопазар се появяват десетки авиокомпании. След кратко съществуване обаче те една след друга закриват дейността си. „От десетки регистрирани компании в момента работят малко над 15, като половината от тях едва мъждукат“ – уточнява Миланов.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: