И тежки, и сладки бяха последните няколко месеца за Поли Генова. Сладки заради победата й в „Музикална академия“, а тежки, защото 3 месеца трябваше да живее като на общежитие в риалити формата, далеч от най-близките си хора.

Престоят в шоуто донесе на чаровната изпълнителка 100 хиляди лева и много нови фенове. Уви, щастието й обаче далеч не е пълно, тъй като в същия“ този период Поли остана без гадже. Приятелят й Вернер я напусна най-неочаквано, докато тя се подвизаваше в ефира на TV7. От тогава от него няма ни вест, ни кост.

Как чаровната изпълнителка приема раздялата и защо се е стигнало до кофти развръзка? Отговорът на този и още много други въпроси ще прочетете в откровеното интервю, което г-ца Генова даде.

– Поли, как се чувствате след победата си в „Музикална академия“?
– Все по-добре. Може да се каже, че съм щастлива. Вече осъзнавам какво ми се случи и лека-полека се връщам към нормалния ритъм на живот.

– С какво превъзхождахте другата финалистка – Кичка Бодурова?
– Не обичам да говоря за професионалните и човешките си качества, макар да ги знам. Имам сериозен опит зад гърба си. Със сигурност хората са харесали доста неща в мен, за да имам такава сериозна подкрепа.

– Спечелихте голямата награда от 100 000 лева и бял мотопед. За какво ще похарчите парите?
– Отдавна искам да подаря на родителите си едно пътуване зад граница – някъде на топло през зимата. Миналата година и двамата станаха на 50. Аз също искам да пътувам и да посетя приятелите си в чужбина. В момента обаче основното ми желание е да си почина и да намеря баланса. Краят на „Музикална академия“ е едно ново начало за мен, в личен и професионален план. Колкото до мотопеда, ще си го карам.

– Злослови се, че журито в „Музикална академия“ ви е толерирало…
– Не мога да се съглася. Напротив! Фънки беше моят най-голям критик и дори на финала не пропусна да каже какво мисли за мен. Уважавам мнението му. Израснала съм в среда на изключително критични хора и приемам забележки. Самата аз съм много самокритична.

Вярвам, че всеки упрек може да те усъвършенства по някакъв начин.

– Кога ви беше най-трудно в „Музикална академия“?
– Първите дни ми бяха най-трудни. Осъзнавах пълната си изолация, не можех да поискам помощ от никого. Имах нужда от човешка близост, но нямаше как да я получа от хората в „Академията“, защото те ми бяха само познати, а не приятели, фактът, че непрекъснато те наблюдават, е притеснителен. След първия месец в шоуто всичко се нормализира.

– Каква беше причината за непрекъснатите скандали, които тресяха „Музикална академия“?
– Несъответствието в характерите и възпитанието. Толерантността липсваше на някои участници. Независимо от възрастта си, хората трябва да се уважават, да се цени трудът на другия, да има етика и търпимост.

– Има ли участници, с които не бихте поддържали никакви отношения след края на формата?
– Не бих казала. Вече се познаваме повече и си знаем силните и слабите страни. Вярвам, че с всички съм намерила общ език.

– Какви са професионалните ви цели занапред?
– Имам проект с Дичо – песента, която създадохме в „Академията“ заедно със Сантра. Към края на шоуто я записахме, но ни предстои клип.

– Не е ли странно, че на финала Дичо подкрепи Кичка?
– Вчера гледах записа и не знам как да тълкувам реакцията на Дичо. Чудя се какво е имал предвид, шегувал ли се е… Може би пък наистина е искал да я подкрепи… Не знам. Ще го попитам, когато се видим.

– Често ли ви се налагаше да слагате тапи за уши в „Академията“?
– Да, и в преносен, и в буквален смисъл (смее се). Повечето участници спяхме с тапи в ушите. Трудно се свиква да живееш с още 14 души в стая. Когато ми беше тежко и имах нужда от уединение, отново слагах тапите. Така се и концентрирах върху чисто професионалните си задачи.

– Участието в „Музикална академия“ промени ли ви?
– Да, научих се да бъда търпелива и да вярвам в себе си. Заради самокритичността си и факта, че винаги искам нещата да бъдат на високо ниво, често се съмнявам. Трите месеца в „Академията“ ми вдъхнаха кураж, че мога да развивам уменията си и да реализирам нови проекти.

– Вече по-малко срамежлива ли сте?
– Винаги ще си бъда срамежлива. Научих се обаче да съм по-уверена.

– Имаше ли оферти към вас за участие и в други риалити формати?
– Да, предложиха ми да вляза във „ВИП Брадър“. „Музикална академия“ обаче ме заинтригува като концепция, а и заради това, че е чисто авторски, български продукт. Спечели ме и участието на много мои колеги, както и екипът, с който съм работила в „X фактор“ като жури. Приех веднага.

– В „Музикална академия“ плакахте заради лична драма…
– В края на първия месец ми се беше натрупало доста напрежение. Незнанието какво се случва с приятелите и роднините ми, с най-близкия ми човек… Не можах да се сдържа. Аз преди всичко съм човек, и то открит. Не съжалявам, че дадох воля на емоцията си, защото след това ми олекна. Според родителите ми пък съм се държала доста мъжки в „Музикална академия“. Те са много горди с мен.

– Когато влязохте в „Музикална академия“, имахте гадже Вернер…
– Вече не сме заедно с Вернер. Взаимоотношенията ни бяха прекратени, и то еднолично от негова страна. Самосиндикално, си е взел решението, без дори да ми даде обяснение и да разговаря с мен. И до днес не съм наясно защо той постъпи по този начин. Още преди влязането ми в „Музикална академия“, с него обсъдихме моето участие. Дори му споделих, че имам известни резерви и притеснения, тъй като престоят ще е цели три месеца – сериозен период, през който ще бъдем разделени един от друг. Той тогава ме подкрепи, насърчи ме да се включа. Мнението му беше изключително важно за мен. Истината е, че нямам обсолютно никаква идея какво точно се обърка и защо се получи така в отношетията ни.

– Откога не сте говорили с него?
– Повече от месец и половина. Последният път, когато се видяхме и разговаряхме, беше на сцената на „Музикална академия“, тогава той дойде да ме подкрепи на елиминациите.

– Все пак е дошъл да ви подкрепи…
– Да, въпреки че го помолих да не го прави. Той знаеше моето отношение, защото сме разговаряли, преди да вляза в предаването. Бях категорична, че не желая близките ми да ме защитават. Много ми беше трудно да искам от тях да се явяват пред обществото и да говорят за мен. В деня, когато разбрах, че Вернер е поканен за мой защитник, се чухме. Помолих го да не идва, но той дойде. Може и да се е обидил, не знам. Аз смятам, че ако човекът, с когото се обичате, ти каже, че нещо е важно за него, трябва да се съобразиш. Поне аз бих постъпила така, бих уважила решението на мъжа до мен. Въпреки всичко, не съм сърдита на Вернер.

– Може ли да се е появила друга жена?
– Всичко ми е минавало през съзнанието. Когато човек е изолиран и няма какво да прави, има възможност да премисли нещата. Но колкото и да съм мислила, все още нямам логично обяснение за себе си.

– Не ви ли честити Вернер победата поне с есемес?
– Не, дори не ми пусна съобщение, за да ме поздрави.

– Колко време изкарахте заедно?
– Година и половина. Дори живяхме заедно. Той се е изнесъл буквално по терлички от апартамента ми.

– Да предположим, че сега ви се обади…
– Нормално е да ми обясни, та да имам поне някаква яснота. Не мога да го разбера, какво иска да ми каже с това поведение. Не смятам, че съм направила нещо лошо спрямо него. С какво съм заслужила да се държи по този начин?!

– Той с по-малък от вас с три години. Може ли възрастта да е причината за неговото държание?
– Възможно е. Принципно с него бяхме много различни, но ни крепяха силните чувства и балансът, който бяхме намерили помежду си. Не е лесно ддси с някого, който е в обществения фокус, но преди влизането ми във формата не сме имали сериозни проблеми с Вернер.

– Вашите и неговите родители са били много близки. След победата ви в „Музикална академия“ родата на Вернер честити ли ви?
– Родителите му също изчезнаха. Вече нямаме връзка.

– Получавали ли сте досега предложение за брак?
– Не, никога.

– Много нашумяхте покрай „Евровизия“. Във форумите обаче определят участието ви на конкурса с песента „На инат“ като резил…
– Честно казано, аз нямам такова усещане. Повечето от хората, с които съм разговаряла, харесват песента, факт е, че „Евровизия“ беше преди две години, а „На инат“ все още продължава да се слуша. Това означава, че сме създали качествен продукт.

– На какво се дължи възходът на поп музиката в България?
– Поколенията се сменят. Беше крайнр време младите да усетят, че влиянието на световната музика е огромно в страната ни и че и тук има изпълнители и автори, които могат да създават качествена продукция. Смятам, че промяната започна от първия „X фактор“. Децата бяха заинтригувани, видяха нови герои. Няма нищо по-хубаво от това тийней-джърите ни да растат с качествена българска музика, а ме с кавъри, взети от съседни страни и със стил, налаган по изкуствен начин в началото на 90-те. Българската популярна музика има сериозна история от 40-50 години. Трябва да се гордеем с това и да се опитваме да се развиваме.

– Бяхте жури в първия „X фактор“. Не бяхте ли твърде млада, за да оценявате други изпълнители и да им бъдете ментор?
– Трябваше да се науча да помагам на хората и да допринасям за тяхното развитие. Беше ми трудно с по-възрастните от мен. Тогава бях на 24 години и в началото мнозина имаха недоверие към участието ми. Това определено ме притесняваше, но намерих сили. Дълбоко в себе си знаех, че притежавам уменията за ментор.

Когато осъзнах, че мога да съм полезна по някакъв начин на участниците в предаването, се почувствах по-спокойна. Сега продължавам да се занимавам с деца – преподавам като асистент в група „Бон-Бон“. От най-ранна детска възраст съм в школата.

– Как започна вашата кариера?
– На 4 години учителката ми по английски в алианса посъветвала родителите ми да ме насочат към музиката. Две години и половина след това Рози Караславова, която и до днес е мой продуцент, ме взе в детската група „Бон-Бон“. Тя ме запали.

– Били сте и водеща на предаването „Бон-Бон“…
– Моето първо появяване в телевизията беше още преди предаването „Бон-Бон“. Преди това участвахме в новогодишни и коледни програми на БНТ, снимала съм се и във филма „Тримата братя и златната ябълка“.

– Кои са първите ви изкарани пари?
– Като водеща в предаването „Бон-Бон“ взех първия си хонорар.
Бях много горда, събирах си паричките и си купувах разни неща.

– Като малка сте искали да станете пилот и капитан…
– Всичко, което може да се управлява, ми е интересно. Много обичам да шофирам, мисля дори да изкарам професионална книжка. Искам и да се науча да управлявам самолет.

– Разкажете за родителите си.
– Мама е архитект, а баща ми работи на летището. Много възпитани хора. Учили са ме и аз да се държа добре с другите. Като малка бях вироглава, но нашите ми даваха свобода. Това ме научи на самостоятелност. Родителите ми са и доста критични, винаги ме свалят на земята.

– На 6 години сте се снимали в клип на Георги Христов. Тогава сте щели да умрете…
– Бяхме в Русе и снимахме два-три видеоклипа на Георги Христов до втората по големина пещера в България. Работехме при тежки условия, беше много студено. Веднъж бяхме на едни скали и аз, без да искам, се подхлъзнах, докато се катерехме. Имах късмет, че не се случи най-лошото. По принцип обаче са ми хубави спомените от Георги Христов. С него съм била на концерти и турнета, научила съм доста от професионализма му.

– Ставали ли са други сакатлъци с вас по време на участия?
– Имам белег над веждата от инцидент с тв декор. Наведох се и като си вдигнах главата, не съобразих, че масата е близо. Разцепих си главата. В „Музикална академия“ пък си разбих носа. Майка ми казва, че като малка много съм си падала на главата и сега тя цялата е в белези. Спъвам се в кабели, изпадат батериите на микрофоните… Все смешни неща около мен.

– Интересувате се от музика, театър, кино, режисура…
– Всичко, свързано с изкуството, ми е интересно.

– Кога написахте първия си текст?
– Като малка пишех някакви щуротии. Баба ми ги пазеше доскоро и много се смеех, докато ги четях. Първият ми текст, който смятам за постижение, е този на песента „На инат“. Там съм съавтор. Тогава за първи път осъзнах, че мога да пиша и посредством това да изразявам себе си.

– Мнението ви за вулгарните текстове на песни?
– Съществуват и по света. Жаргон винаги ще има. Съмнявам се, че аз бих направила нещо вулгарно, защото не усещам така музиката, а и не комуникирам с хората по този начин.

– Кой е най-трудният период в кариерата ви?
– Израстването – когато вече не си дете, но още не си и възрастен. Беше ми трудно да проумея, че нещата не могат да се случват много бързо. Бях един мързелив тийнейджър Слава Богу, този период не продължи дълго.

– Проблеми с гласа ви?
– Когато го претоваря и не спя достатъчно, имам проблеми. Трябва сериозна хигиена – гласът е инструментът, с който си вадя хляба.

– Каква музика слушате в свободното си време?
– Всякаква, само чалга не слушам. Почивам си с класическа музика.

– Защо толкова много експериментирате с косата и външния си вид?
– Винаги съм обичала промените, не мога дълго всеме да изглеждам по един и същ начин. Обичам да провокирам хората с външния си вид.

– Да не би да подражавате на Пинк?
– Харесвам Пинк и Риана, но се вдъхновявам от тях, а не им подражавам.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: