Лора Лазар е ново име в българската литература. През 2011 г. на книжия пазар у нас излиза нейният първи роман „Чашата на проклятието“, определен като победител в обявения от сайта „Аз чета“ и издателство „Ера“ национален конкурс за криминален роман или разказ „По стъпките на Агата Кристи“. Автор е още на романите „Грешният квартал“, „Небеса от грях“, „Убиец назаем“ и на „Веселото гробище“, която неотдавна бе представена в пресата. Авторката е завършила Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“ в Казанлък и Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалности „История“ и „Философия“ със специализация по културология. Писателката, която се подписва с псевдоним и не иска образът й да бъде показан, разкри как Варненският митрополит Кирил ще загине в своята книга „Небеса от грях“.

– Госпожо Лазар, как стигнахте до прозрението за начина, по който ще загине Варненският митрополит Кирил?
– Ако някой внимателно прочете написаното по медиите за дядо Кирил, неминуемо ще стигне до същите заключения за неговата кончина. Що се отнася до мястото на смъртта му смятам, че е резултат на случайно съвпадение. Не мисля, че имам пророчески дарби, въпреки че се опитват да ме убедят в противното хора, които не ме познават. Наскоро една възрастна жена ме помоли да й гледам, за да реша неин сериозен проблем. Разбира се, че отказах.

– Бил ли е убит владиката според вас, като човек, който следи новините и чете какви са коментарите около скандала в Църквата?
– Преди десетина дни една дама сподели с мен, че е влязла в „контакт“ с духа на Варненския митрополит. Тя уверено каза, че дядо Кирил е убит и описаното от мен не е съвпадение.

Въпреки че не й повярвах, допускам мисълта, че дядо Кирил не си е отишъл от този свят по естествени причини. В моя роман „Небеса от грях“ Варненският митрополит е убит, защото не е изпълнил обещанията сипред руски мафиоти.

– Предричате ли нови мистериозни случаи в Църквата и дори в политиката?
– Те просто се случват и не се нуждаят от нарочно предсказване.

– Кои са престъпленията, които най-бързо ви стимулират да хванете перото?
– Никога не пиша по случаи, отразени в медиите. Мисля, че журналистите се справят по-бързо и по-качествено от мен. В моите романи героите са обикновени хора попаднали в необичайни ситуации.

– Има ли мафия в България и изкушавате ли се да станете новият Христо Калчев?
– В класическия смисъл на понятието у нас няма мафия. В България организираната престъпност, която е обвързана с политиката, често мени не само насочеността на престъпните намерения, но и лицата, които да ги осъществят.

В същото време не вярвам в съществуването на един всемогъщ кръг от кукловоди, а на променливи групи по интереси. Нямам интерес към престъпните групировки – те не са оригинални – и като поведение, и като типажи. Засега не бих сътворила сюжет с по-добна тематика.

– Мислили ли сте да излезете от жанра си и накъде бихте се ориентирали?
– Имам идеи, различни от криминалните сюжети, но засега не се изкушавам да пиша по тях. Моите романи са насочени към уморените работещи хора, които в прочита на една криминална загадка могат да се отпуснат и да забравят за ежедневните си проблеми.

– Може ли у нас да се оцелява само с писане на книги?
– Не вярвам, че някой в България може да се издържа единствено от продажбата на своите произведения. Книжният пазар е наситен с хиляди издания, а кръгът от четящи хора става все по-малък, за жалост.

– Има ли сюжет, който никога не бихте описали?
– Отвращавам се от книги, в които подробно се описват зловещите действия на някои сериен убиец.

– Станахте известна като българската Агата Кристи. След новия ви роман имате ли вече идеи за следващ сюжет?
– Имам много идеи за романи, но нямам достатъчно време. Ще споделя с вас сюжета на замисления роман, когато го напиша.

– Какво се случва в последната ви книга?
– Романът се нарича „Веселото гробище“ и е част от поредицата Magica на издателство „Изток-Запад“. Той излезе от печат на 10 октомври 2013 г, а вече е изчерпан първият тираж. Действието се развива в село Кралево и се разплита една загадка с давност от тридесет години. Моите герои, между които са Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Димо Вълкобореца, са толкова истински, че ми беше трудно да ги убия.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: