Еропеиските порядки в следосвобожденската българска история си пробиват път трудно, въпреки че желанието на много от политиците и обществениците да ги наложат е голямо. По този начин доста европейски практики се българизират и дори придобиват комичен вид на родна почва. Една от тях са дуелите. В Европа и Русия те са станали част от културата и начин за решаване на спорове между аристократите. Понеже в България аристократи трудно се намират, тази функция е поета от новопоявилите се политици и общественици, които, къде от подражание, къде от избухливост, разиграват няколко дуелни истории, като всички те вместо трагично, слава богу, приключват комично.

Първият опит за български дуел е направен през 1880 година. В историята участват либералът Петко Каравелов и консерваторът Тодор Икономов. Когато стигат до крайното решение да се дуелират, първият е министър-председател на България, а вторият – кмет на София. Спорът им тръгва от нареждането на премиера Каравелов пазарите да се организират само в съботен ден. Срещу това решение протестират евреите от София, Дупница, Кюстендил, Видин, Самоков и Разград, за които събота е свещен ден. В тяхна подкрепа се обявява софийският кмет Тодор Икономов. Той е на мнение, че ако евреите не могат да участват в пазарните дни, развитието на търговията ще бъде ограничено. Аргументът му е, че голяма част от търговците по пазарите са евреи. От трибуната на парламента Каравелов отговаря на на градоначалника пренебрежително. След това организира мощна медийна кампания срещу него, като пуска свои партийни активисти да убеждават населението на София, че трябва да има нови кметски избори. Основна теза на кампанията е, че Икономов е от Шумен и няма как един пришълец да управлява добре София. Самият Каравелов е от Копривщица и се е заселил в столицата година по-рано, но това не му пречи да очерни противника си, като го обвини в провинциализъм. Кампанията е успешна. Голяма част от софиянци се настройват срещу кмета и той подава оставка. Въпреки това Петко Каравелов не спира медийната атака срещу него. В премиерския вестник „Независимост“ е публикувана обширна статия, в която Икономов е обвинен в некомпетентност, корупция и всички грехове, които един кмет може да извърши.

Това прелива чашата на консерватора и той обявява дуел на премиера, като праща при него двама секунданти. Каравелов връща секундантите, без да приеме поканата за дуел. След срещата си с него те пишат протокол със следния текст: „Господство му, без да влезе в споразумение с нас, с един груб тон и в присъствието на г. Петра Манолова, Ив. Данева и др. ни каза буквално следующето: Кажете на – г-на Икономова, че той е десет пъти мизевирин и че аз ще му смажа главата както нему, тъй също и на ония, които са си позволили да дойдат от страна на Икономова като парла-ментатори“. По този начин първият български дуел не успява да се състои.

Втори опит за дуел на родна почва е направен през 1884 година. Основни действащи лица в случката са писателите Иван Вазов, Петко Славейков и Захарий Стоянов. Всичко започва, след като Вазов ev нападнат от Захарий Стоянов във в. „Търновска конституция“. По това време „народният поет“ е радетел за Съединението на Княжество България и Източна Румелия и пише статии на тази тема във вестник „Народен глас“. Самият Стоянов също е радетел за Съединението, но не може да скрие неприязънта си към Вазов. Затова от страниците на своя вестник го нарича „случаен поет“ и продължава: „Лъже поетът Вазов, който в 1876 година щеше да пукне от страх на Пловдивската улица, а днес е станал комитаджия и прави съзаклятие против султана. Ако ние можехме да слизаме толкова ниско от онази публицистическа трибуна, на която с достойнство сме се удържале, ний бихме се обърнале към „Нар. глас“ с собствените негови думи: „Заплюваме тя!“.

Вазов отговаря, като пише: „Имам гордата амбиция да живея и умра честен человек. Вие не допускате това и ме каляте. Искате да доуморите един человек отровен от горести, злоба и отчаяние“.

Това обаче предизвиква втори удар. Той е нанесен от Петко Славейков, който от страниците на „Търновска конституция“ обявява дуел на Вазов с думите: „Вие сте свободен господине, и можете да се морите и доумо-рявате, от каквито щете и когато щете, без да задявате други лица, които малко искат да се месят в вашето разположение с живота си. Защо да ви се причинява и друга неприятност с отлагане. Това, което ще стане утре – защо да не стане още днес? Утре рано тръгвам за Пловдив: готов на разположението ви. Немам на ума си да ви убивам, но ако вий по амбиция искате да мъстите, хвърляйте ръкавицата, и аз нема да се откажа да я приема“.

Обявеният дуел между Вазов и Славейков не се състои, защото последният тръгва за Пловдив, където се намира съперникът му, един месец след статията си и изобщо не се среща с него.

Единственият български дуел, в който се стига до стрелба, е с участието на политика и общественик Найчо Цанов. Във вестника си „Народен лист“ той изобличава консула на Австро-Унгария Доминик Кирали в бракониерство.

Зсегнат, дипломатът веднага праща покана за дуел на Цанов, който първоначално не я приема с аргумента, че това са средновековни отживелици. Консулът обаче го обявява за страхливец и това кара българина веднага да се отзове на поканата за дуел. През есента на 1898 г. двамата се срещат с пистолети в ръка. Първият изстрел е за Кирали. Той не е сполучлив. Вместо да се възползва от правото си на втори изстрел, Цанов хвърля пистолета и си тръгва. След това разказва пред приятелите си: „Това беше начин на протест срещу този варварски обичай на всевъзможни аристократически изроди“.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: