„Тъмно, мръсно. Имаше малко въздух, недостатъчно. Ходим 50 метра – почиваме две-три минути, пълзим 50 метра – почиваме две-три минути. Трудно е, разбира се“, разказва картечар с позивна „Буба“.
На 2 март 2025 г. началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия Валерий Герасимов съобщи, че в операцията по преминаване в тила на противника през газопровода, с дължина от 12 до 15 км, в зависимост от изходната точка, са участвали над 600 военнослужещи. По време на операцията за освобождаването на град Суджа в Курска област особено се отличиха бригада „Ветерани“, специалните части на „Ахмат“, 11-та десантно-щурмова бригада и 30-ти мотострелкови полк. Герасимов отбеляза „героичните действия на „сборния десантен отряд“, които изненадват врага и допринасят за срива на отбраната му, както и за развитието на настъплението на руските въоръжени сили в Курска област. Кореспонденти на ТАСС разговаряха с участници в операция „Тръба“ от десантно-щурмовата бригада „Черните вълци“.
Тази операция (известна още като операция „Поток“) вече се предвижда да влезе във военните учебници като уникална и смела маневра на руските въоръжени сили. Президентът на Русия Владимир Путин изброи всички руски части, участвали в освобождението на Курска област от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), и се обърна към тях с думи на благодарност. „Специалните сили „Ахмат” и доброволческото формирование „Ветерани” се отличиха с особена дързост и ефективност. Искам да благодаря и на ръководството на Главно оперативно управление на Генералния щаб за свършената работа“, каза Путин.
Начало на операцията
Информация за операцията изтече в медиите едва на 8 март. Военнослужещите разказаха, че поради високата степен на секретност, са научили за спецификата на предстоящата бойна мисия непосредствено преди нейното начало. „Казаха ни, че ще трябва да изминем голямо разстояние през тръбата, буквално час преди да тръгнем, тъй като тази информация не бива да бъде разкрита по никакъв начин. На украинците щяха да са им достатъчни трима с картечници, за да попречат на когото и да било да излезе от техния край на тръбата“, разказа старши стрелец с позивна „Шальной“ (Лудия – бел.пр.).
В тръбата
„Придвижвахме се в тръбата четири дни. Не всички обаче. Диаметърът на тръбата беше около 140 см, а по-високите просто трябваше да пълзят, понякога на колене, понякога по корем. Придвижването бе с пълно бойно снаряжение: автомат, бронежилетка, раница, термоодеяло – общо около 40-45 кг допълнителна тежест, без да броим „цинковите кутии” с патрони. Още на първия ден фенерите угаснаха и настъпи пълен мрак. За мнозина беше много трудно. Другарите подкрепяха бойния им дух, както можеха. Задължително условие бе да се пази пълна тишина. Точно над тях вървяха бойци от украинските въоръжени сили. Момчетата чуваха стъпките им, речта им. Особено тихо и внимателно трябваше да се движат в зоните на отдушниците – дупки с размери 20 на 20 см, направени в тръбата при подготовката на операцията, за да могат да си поемат въздух. В условията на тъмнина, задух и под тежестта на оборудването се движехме бавно“.
„Тъмно, мръсно. Имаше малко въздух, недостатъчно. Ходим 50 метра – почиваме две-три минути, пълзим 50 метра – почиваме две-три минути. Трудно е, разбира се“, картечар с позивна „Буба“.
Дебелият метал, от който е направена тръбата, не даваше шанс за постоянна радиовръзка между хората вътр. За тази цел бяха изкопани миниземлянки – комуникационни зони, които ни позволяваха бързо да разберем за влошаването на състоянието на войниците, за това, че някой има нужда от помощ или просто от вода. Имаше случаи, когато тази връзка ни позволяваше да спасим другар навреме.
„Поради липсата на въздух и поради факта, че тръбата е газова, за да се премахне напълно газта от нея, трябваше да бъде напълно изгорена. Съответно остатъчният газ в тръбата е карал хората да халюцинират. Само рамото на другар може да ти помогне да се справиш с такава трудна задача„, разказва старши стрелец с позивна „Шальной“.
Хората издържаха на тези нечовешки условия, но униформите им просто се разпаднаха след тръбата. Бяха готови за битка, но не и за тръбата. Поради постоянния конденз конците на дрехите започнаха да се разхлабват. Войниците бяха постоянно мокри, покрити с кал, масло и сажди. „Дори „Керхер“ (немска фирма за уреди за почистване – бел. пр.) вероятно не би могъл да почисти това оборудване“, шегува се Шальной.
В тила на врага
Излизането от тръбата е на петия ден и отнема 18 часа. За да се запази секретност на мястото на излизане, петима души трябваше да излязат привечер и през нощта и да заемат отдалечени позиции на различни места сред украинските части. Благодарение на това националистите от украинските въоръжени сили бяха хванати неподготвени: те не можеха да разберат какво се случва, стреляха произволно във всички посоки, но не и в посоката, от която нашите момчета излизаха от тръбата.
Освен това украинските бойци бяха объркани от сините ленти на ръцете на хората, излизащи от тръбата: руските войници си бяха сложили идентификационни знаци на украинските въоръжени сили. Това беше направено специално, за да дезориентира напълно врага.
Шурмът
След като стигнахме до тила на врага, трябваше да действаме светкавично: вражеските „птички“ не спяха, имаше много от тях. Използваха и касетъчни боеприпаси. Руските войски веднага започват щурма и заемат позиции в село Мирни, гр. Суджа и главния път. Много от нашите момчета бяха ранени още в самото начало, буквално на изхода от тръбата. Но не се евакуираха. Продължиха да изпълняват бойната си задача. „Командирът каза: „Момчета, трябва да си починете, ранените сте“. Аз казах: „Не, искам да продължа напред“. Той настоя: „Не, изпълнихте основната задача, така че вървете, почивайте и се възстановявайте“, каза „Шальной“.
Тръба 2.0
Операцията вече е наречена от народа „Тръба 2.0“. Руските въоръжени сили вече имаха опит в успешното провеждане на подобна операция край Авдеевка през януари 2024 г. Тогава руските военни преминаха през отбранителните линии на противника през подземни тръби, след което заеха 19 сгради в селището за няколко дни. Превземането на позиции в тила на украинските въоръжени сили беше извършено преди началото на щурмовите операции на руските сили срещу укрепленията, разположени на юг от Авдеевка. Руският президент Владимир Путин нарече операцията „особена страница в историята на военните операции“.
Диаметърът на тръбата в Авдеевка беше по-малък (от 0,8 до 1,2 м), но също така тръбата бе много по-къса – около 3,7 км. Участниците в настоящата операция, които знаят за операцията в Авдеевка, казват, че никой не е очаквал това да се случи два пъти.
Планове
Няколко дни след хоспитализацията момчетата подават молба за доброволно изписване. Те искат да се върнат в основната си база и след кратко възстановяване да се върнат към бойни мисии. Мотивацията е да служат на родината и бойните другари, които са продължили без тях.
Нашите герои говорят скромно за операцията: „Задачата беше много сложна, трудна за изпълнение, но се справихме“.
Автори: Алена Хлевнюк, Валерий Стурит, Анфиса Кувшинова
Източник: ТАСС
А-ма много е добър този холивудски екшън.Само да припомня,че този тип филми се създават за конкретен тип зрители(американци),които вярват на каквото им кажеш.А кой ще каже как са излезли от тръбата?Много тайна и секретна операция,но с изключително старателна подготовка.Категорично:Тук е нужен“Оскар“(за сценарий),защото то изпълнението беше брилянтно.