„Руснаците мислят, че сме загубили връзка с християнството и че вървим към някаква по-скоро сатанинска култура. Разбирам защо мислят така. Ние хвърлихме атомната бомба, сменяме неудобни за нас правителства в държави и после ги корумпираме, вярваме не в Бог, а в долара и в господството му над света. Руснаците не виждат надежда в нашия начин на живот. Виждат хора, които се конкурират до смърт.“ Това казва режисьорът Оливър Стоун, който заедно със своя приятел и професор по история и директор на Института за ядрени изследвания Питър Кузник, участват в шоуто на Тъкър Карлсън.

Във видео интервюто тримата засягат темите за Русия, Украйна, русофобията в САЩ и ЕС и рискът от ядрена война.

Според Кузник „една ограничена ядрена война между Индия и Пакистан, например, в която се използват 100 ядрени бомби като използваната в Хирошима, ще изхвърли 5 млн. тона сажди в атмосферата. Те ще попаднат в стратосферата до две седмици и ще блокират слънчевите лъчи да стигат до повърхността. Температурите ще паднат и планетата ще замръзне. Голяма част от земеделието ще загине. И тази ограничена ядрена война със 100 бомби като при Хирошима може да убие до два милиарда души. Два милиарда. Ние нямаме 100 бомби, имаме 12 хиляди, и не с размерите на тази от Хирошима. Много от тях са от 7 до 70 пъти по-мощни от бомбата в Хирошима. Ако бъдат използвани масово, градовете ще изгорят и ще изхвърлим толкова сажди в атмосферата, че ще блокираме слънчевите лъчи с години и може да не оцелеем като вид. „

Оливър Стоун: „И защо е това вкопчване в Украйна, която е толкова далече от нас, а освен това да намесваме и НАТО? Аз съм полуевропеец, майка ми е французойка. Като дете съм живял в Европа. Днес виждам огромна промяна там. Ужасяващо е за мен. Защо? Населението не иска война. Но Европейският съюз, този политически „коректор“, сякаш иска. Лидерите в Европейския съюз са като някакъв елит, който идва от една и съща школа, фабрика или каквото там ги произвежда. Сякаш отново мислят по същия начин – че Русия ще нападне Европа. Оприличават положението на Втората световна война, което е безумие. Русия искала да вземе Украйна, след което да тръгне към Полша – това каза Камала Харис веднъж. Мисля, че е най-тъпото изказване, което съм чувал от политически лидер. Чисто невежество – никакво понятие от история.“

Стоун и Кузник са единодушни, че в много отношения Западът разчита на сдържаността на Путин: “ Изглежда спокоен, преживял е много. На власт е вече 23 години. Познава всички световни лидери. Видял е да идват и да си отиват шестима американски президенти. Бих казал, че е държавник и мъдър човек. Ние не отчитаме това, а трябва да го уважаваме. Има опит. Разбира как американската система избира нови лидери, а те променят политиките. Смята, че има дълбока държава. И трябва да се справя с нея.“

ВИЖТЕ ЦЯЛОТО ВИДЕО ИНТЕРВЮ С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ, КАКТО И СТЕНОГРАМАТА НА РАЗГОВОРА ПОД НЕГО:

(Кликнете върху видеото, за да го активирате)

Тъкър Карлсън: Благодаря много и на двама ви. Оливър, обръщам се първо към теб. Колко близо сме до ядрена война днес?

Оливър Стоун: Затова дойдох тук, за да ви кажа, че съм много изплашен. Говоря за това от 2014 г., след събитията в Украйна. Казвах, че ситуацията страшно прилича на тази преди Първата световна война, със съюзите между държавите, като в сегашния случай е НАТО и намесата на Съединените щати. Омразата на САЩ към Русия е изумителна за мен, имайки предвид последните 20 и повече години. Нямаше причина да вземаме Русия на мушка и да влизаме в една нова студена война. Ето това не разбирам. И си говорим с Питър как просто противоречи на логиката. Той казва, че всичко започва от неоконсерваторите във Вашингтон, които никога не са си тръгвали, винаги са си били тук, още от времето на Бжежински и Картър. Използват се едни стари доводи, които съм чувал още от баща си, който беше умерен консерватор и живееше в Ню Йорк през 50-те години – че руснаците ще ни нападнат. Такава беше атмосферата. Маккарти казваше, че руснаците са проникнали в училищата, в църквите… Тежка параноя. Мисля, че знаеш за какво говоря, израсъл си като консервативен евреин.

Тъкър Карлсън: Да.

Оливър Стоун: Кога си каза…

Тъкър Карлсън: Все още съм консервативно настроен по много въпроси, но не виждам причина да воюваме срещу Русия. Не знам защо Русия ни е враг, след като е част от Запада.

Оливър Стоун: За мен е шокиращо това, което Байдън направи. Аз гласувах за него през 2018 г., а дотогава не беше казвал, че ще променя политиката спрямо Русия. По никакъв начин дори не е намеквал какво е смятал да прави. Сега си изглежда като типичен воин от Студената война. Направи всичко възможно да влоши отношенията. Нарече президента на Русия „бандит“ и „убиец“ още преди самият Байдън да стане президент. Не беше много дипломатичен.

Тъкър Карлсън: Не, не беше. Сигурно е странно за теб, който си израсъл с Демократическата партия…

Оливър Стоун: С Републиканската.

Тъкър Карлсън: Имам предвид вече като възрастен да видиш как партията на помиряването става партия на войната.

Оливър Стоун: Всичко се преобърна. С Питър си говорихме миналата вечер… Той е мой съавтор в „Премълчаваната история на САЩ“. Научи ме на голяма част от историята в книгата, защото е специализирал в нея дълги години. Намираме се в положение, в което демократите искат война, натискат за война. Натискат в посока своята стратегия за отслабване на Русия. Това е обратна на интересите им самоубийствена стратегия. Каква е целта й? Какво ни причиняват? Не разбирам.

Тъкър Карлсън: Аз също не знам.

Оливър Стоун: Защо ни вредят? И защо е това вкопчване в Украйна, която е толкова далече от нас, а освен това да намесваме и НАТО? Аз съм полуевропеец, майка ми е французойка. Като дете съм живял в Европа. Днес виждам огромна промяна там. Ужасяващо е за мен. Защо? Населението не иска война. Но Европейският съюз, този политически „коректор“, сякаш иска. Лидерите в Европейския съюз са като някакъв елит, който идва от една и съща школа, фабрика или каквото там ги произвежда. Сякаш отново мислят по същия начин – че Русия ще нападне Европа. Оприличават положението на Втората световна война, което е безумие. Русия искала да вземе Украйна, след което да тръгне към Полша – това каза Камала Харис веднъж. Мисля, че е най-тъпото изказване, което съм чувал от политически лидер. Чисто невежество – никакво понятие от история.

Тъкър Карлсън: Как изглежда според вас голямата картина на враждебността на НАТО и Европа към Русия? Защо я има?

Оливър Стоун: Причините вероятно се свеждат до образование и пропаганда. Политиците вярват в нещата, които говорят. Жената, която ръководи Европейския съюз, Урсула, постоянно бълва невежи изявления относно случилото се през последните 20-30 години и положението в Русия през 90-те години. Въобще не отчитат фактите. Веднъж разговарях с Макрон и ми се стори много разумен човек. Казваше неща като: „Трябва ни повече ядрена енергия във Франция.“ Супер. А днес се обръща и казва, че е готов да изпрати френски войници в Украйна. Британците са най-зле. Новият премиер Стармър, който е от лейбъристите, каза преди два дни: „Трябва максимално да накажем Путин, защото е безмилостен.“ Това каза – да го накажем. Така че тук има и нещо лично срещу Путин. Байдън го направи лично, казвайки, че е бандит и убиец. Стармър пък казва, че трябва да го накажем. Путин лично, а не Русия. Изумително е. Не говорехме по този начин през 50-те и 60-те години за своя враг Русия, защото смятахме, че би засилило враждебността. Аз не мисля, че ни е била враг, но тогава така се смяташе. Но не обиждахме лично Хрушчов или Брежнев. А днес обиждаме руснаците постоянно. Мисля, че Байдън е… Някои хора мислят, че Блинкен контролира ума му. Не знам. Но Антъни Блинкен е обучаван в дипломатическата школа на Хилъри Клинтън. Дълги години е бил под крилото й. Също и Джейк Съливан, доколкото знам.

Тъкър Карлсън: „Дипломатическа“ е силно казано, по-скоро школа за смяна на режими – убий лидера, ако не го харесваш.

Питър Кузник: Днес „дипломация“ е мръсна дума в САЩ.

Оливър Стоун: Добре.

Тъкър Карлсън: Питър, интересна ми е твоята гледна точка. Защо, според теб САЩ, изхождайки от слаба позиция, заедно с Европа се фокусираха точно върху Русия?

Питър Кузник: Какво ново има тук? Русия е на мушката ни от 1917 г. насам. Оттогава сме й набрали, защото през Първата световна война Ленин и Троцки изваждат Русия от Антантата и подписват Брест-Литовския мирен договор, с който отстъпват голяма част от Русия на Германия, просто защото им е нужен мир. И какво правят САЩ с британците, японците и други? Изпращат войски в Съветския съюз през 1918 г. Там има 15 хиляди американски войници. Чърчил иска да свали новото съветско правителство. Казва: „Трябва да удушим болшевизма в люлката му.“ Така че е още оттогава. Не признаваме Съветския съюз, докато Рузвелт не идва на власт през 1933 г. После, през Втората световна война, СССР ни е съюзник и той печели войната в Европа.

Тъкър Карлсън: Така е.

Питър Кузник: Но когато питам студентите си кой е спечелил войната в Европа, ми отговарят, че американците са я спечелили. Няма нищо общо с истината. Да, имаме своя голям принос във Втората световна война, но СССР я спечели. През по-голямата част от войната САЩ и Великобритания се бият срещу десет германски дивизии, а Съветският съюз сам се бие срещу над 200 германски дивизии. Затова навремето всеки разбираше какво казва Кенеди в своята реч пред Американския университет през 1963 г. – че това, което Съветите са преживели през Втората световна война за САЩ би било равносилно на унищожаване на всичко на изток от Чикаго. Човек би помислил, че трябва да сме приятелски настроени към тях. Рузвелт мисли така. През май 1942 г. Рузвелт обещава на Сталин, че ще отворим втория фронт преди края на 1942 г. Моли Сталин да изпрати Молотов и някой доверен генерал за срещата в Белия дом през 1942 г. Обещаваме, но не отваряме втория фронт до юни 1944 г. Към онзи момент вече сме загубили дипломатическата инициатива, защото Съветите надделяват над германците сами, с малко помощ от американските доставки. Започват да изтикват германците към Централна и Източна Европа. Идеята, че Рузвелт е отстъпил в Ялта нещо, което Съветите не са си извоювали сами, е глупост. Те са си завладели тези територии. Говорим за 1944-45 г.

После, за съжаление, Рузвелт умира, а за още по-голямо съжаление Труман става президент, вместо Хенри Уолъс, което е друга история, която се надявам да разкажем. Тя е широко застъпена от нас в „Премълчаваната история на САЩ“. Тезата ни е, че ако Уолъс бе станал президент през април 1945 г., вместо Труман, не само нямаше да бъдат използвани атомните бомби, но вероятно нямаше да има и Студена война. Историята можеше да бъде много по-различна. Вместо това решаваме да се държим враждебно към Съветския съюз. Вместо да го виждаме като съюзник, изстрадал толкова много, който е щедър и великодушен, започваме да злословим по негов адрес. Суровите мерки, които се предприемат в Източна Европа, не започват веднага, а две години след войната. В голяма степен СССР позволява да има демокрация в Източна Европа до възприемането на доктрината „Труман“ през 1947 г. После започва Студената война. Но Кенеди вижда нещата различно – говорим и за това в книгата. Но тук покриваме много история за кратко време.

Тъкър Карлсън: Всичко това не е изненадващо, но бих казал, че то не е достатъчно оправдание за промяната, както Оливър каза, след Майдана от 2014 г.

Питър Кузник: Тя започва още по-рано. Когато рухна Съветският съюз в периода 1989-91 г., имахме възможност да изградим положителни отношения. Но през 1990 г. Чарлс Краутхамър, този неоконсерватор теоретик, каза: „Рухването на Съветския съюз е еднополюсният момент за САЩ. Вече сме единствената сила в света, която да диктува световните събития. Този еднополюсен момент вероятно ще продължи 30-40 години.“ През 1992 г. измислихме Ръководството за планиране на отбраната на САЩ, което е подробен план как да господстваме в света. През 1997 г. бе основан мозъчният тръст Проект за нов американски век. Той го описва още по-подробно. В негов доклад от 2000 г. се казва, че няма да можем бързо да възстановим своята отбрана, освен ако не се случи нов Пърл Харбър. Получиха го на 11 септември 2001 г. След него нахлухме в Афганистан. После Краутхамър преразглежда…

Тъкър Карлсън: Само да попитам, как хората, които са казали, че е нужен нов Пърл Харбър, мислиш, че са видели 11 септември?

Питър Кузник: Като трагедия и възможност.

Тъкър Карлсън: Не намекваш, че са знаели предварително?

Питър Кузник: Не.

Оливър Стоун: Аз мисля, че е мистерия.

Тъкър Карлсън: В какъв смисъл?

Оливър Стоун: Смятам го за неразгадана мистерия. Няма резултат от разследването за 11 септември.

Тъкър Карлсън: Така е. Защо, според теб?

Оливър Стоун: Трябва да го проуча първо, но просто имам много въпроси. Не ни е тема сега, но виси едно усещане, че във Вашингтон сякаш има някаква организация в сянка, която съществува още при убийството на Кенеди през 60-те години. И си съществува и до днес в някаква странна форма. Знам, че тази идея звучи странно, но трябва да се замислим.

Тъкър Карлсън: Предполагаме го, защото документите са все още засекретени.

Оливър Стоун: Днес има толкова конспирации, че сякаш всички откачалки са пуснати от лудницата. Но много неща наистина трябва да бъдат проучени и поставени под въпрос. Статуквото откача, защото го заливаме с такива искания. Положението излиза извън контрол за него, не може да си защити тезите.

Тъкър Карлсън: Да. И теб те иронизираха като любител на конспирациите. Май вече не е така.

Оливър Стоун: Но съм още жив.

Тъкър Карлсън: За да видиш своето реабилитиране.

Оливър Стоун: В известен смисъл. Иска ми се да видя как Кенеди бива по-добре разбран от масите. Още се говори как Лий Харви Осуалд го е убил. Никога не казват, че е предполагаемият убиец, а че е убиецът. Съжалявам, че е бил убит, защото сега това се превръща в голям проблем, тъй като светът е заложен на карта, не само животът на един човек. Както Питър каза, Кенеди е имал далновидността да придаде човешки образ на Русия, да я въведе в световната общност. Убийството му затрива тази идея. Малко след това лидерът на СССР Хрушчов е свален от власт, защото не е бил достатъчно твърд към Съединените щати.

Питър Кузник: Защото е отстъпил по време на Карибската криза. Ястребите му го свалят, защото го смятат за твърде слаб. Но нека се върна на казаното от Оливър. През октомври 1962 г., две седмици след Карибската криза, Хрушчов пише удивително писмо до Кенеди: „От злото трябва да произлезе нещо добро. Народите ни усещат пламъците на термоядрената война. Трябва да използваме случая, за да премахнем всякакъв конфликт между нас, който може да доведе до нова криза.“ Кенеди и Хрушчов започват бавно – по-бавно от страна на Кенеди, по-бързо от страна на Хрушчов – да работят заедно през 1963 г. Посредничи им Норман Къзинс. Той се среща с Хрушчов на два пъти и му заявява ясно, че Съединените щати наистина търсят помиряване. Мисля, че речта на Кенеди, за която споменах, е най-важната лидерска реч на XX век.

Оливър Стоун: Можеш ли да обобщиш тази последна реч, преди да бъде убит?

Питър Кузник: Чудесна реч.

Тъкър Карлсън: Какво казва в нея?

Питър Кузник: Норман Къзинс се връща от Русия и казва: „Хрушчов има нужда от ясен сигнал, че говорите сериозно.“ Всъщност Норман Къзинс пише първия вариант на речта, която Кенеди произнася. Не дават на ЦРУ, държавния департамент и Пентагона да я прочетат предварително. Речта е наречена „Стратегия за мир“. Наред с други неща, в нея казва, че отношенията между САЩ и Съветския съюз са трагични. Защо гледаме на Съветите като на враг? Това, което Кенеди прави и рефлектира в речта му, е да види света през очите на своя противник. Кога за последно сме имали лидер, който да може да го прави? Може би Картър или Обама за по минута, но никой друг. Казаното от Кенеди важи с пълна сила за днес. Казва: „Да поставиш ядрения си враг в положение, в което или да претърпи унизителна загуба, или да използва ядрени оръжия, е или колосален държавнически провал, или колективно желание на човечеството да измре.“ Байдън прави точно това.

Тъкър Карлсън: Пред същото сме изправени днес. Как е била възприета тази реч?

Оливър Стоун: Не е била така оценена, както днес. Трябва да бъде прочетена.

Тъкър Карлсън: Как е била възприета във Вашингтон?

Оливър Стоун: Предполагам, че не се е харесала на много хора, защото са го смятали за някакъв напудрен идеалист. Така мисля. Уволнява Дълес и погва високопоставени хора в ЦРУ, но мисля, че и хора от бизнес средите също не са го харесвали заради икономическите му мерки. Демократите са се готвили за бъдещето. Щели са да спечелят следващите избори, Кенеди е щял да изкара втори мандат, което е много важно, а после вероятно е щял да спечели и Робърт Кенеди, и Едуард Кенеди след него. Да има толкова поредни президенти демократи е ужасявало републиканците, мисля. Ужасяваше баща ми. По-рано ти попита защо. И аз се чудя, но все се връщам към баща ми, който беше добър брокер, умен човек, писал съм за него. Връщаме се отново до Първата световна война, когато Русия сменя системата си, нарушава правилата. Променя „основания на правила“ световен ред. Да няма вече тайни споразумения – едно от първите неща, които Съветският съюз прави. Разгласява тайните споразумения покрай Първата световна война с Франция и Англия, подписани преди войната. Публикува тях и споразуменията с Германия. Тази промяна засяга икономиката. По онова време в САЩ има много стачки. Такива имаме още от 70-те години на XIX век. По целия свят се носи едно желание за революция сред работническото социалистическо движение. Има го във Франция, Англия – добре известно е. В Германия е почти извършена работническа революция.

Питър Кузник: Да. Там е малко прибързана.

Оливър Стоун: И е най-страшното нещо за Удроу Уилсън – руснаците дестабилизират световния ред. Чърчил, макар още да не е премиер, и англичаните също смятат така. Лидерите в Първата световна война имат какво да губят и затова искат да свалят новата руска власт. Затова изявлението на Стармър, че Путин трябва да бъде наказан, ме удивява. Винаги британците са повеждали атаките срещу Русия.

Питър Кузник: Това ни връща до 1990 г. и разширяването на НАТО. През 1997 г. Бжежински изложи в своята книга „Голямата шахматна дъска“ идея, за която пишеха и други автори по онова време. В книгата си Бженински казва, че ако Украйна бъде отделена от Русия, Русия никога повече няма да бъде евразийска суперсила. Имали са отпреди стратегия за нещата, които направиха. Не им е хрумнало просто така през 2014 г.

Тъкър Карлсън: Оливър, ти вече познаваш Путин така, както познаваш всеки американец. Или поне си прекарал много време с него. Би ли описал какъв е?

Оливър Стоун: Само да довърша, понеже е сложно. Говорим за причините. Смятам, че икономиката е от ключово значение. Страхът Руската революция да повлияе на американските работници е бил огромен. През 20-те години работници започват да емигрират в Русия. Предполага се, че условията там са по-добри. Обсъждаме го в книгата. Америка започва да кривва от съществуващия капиталистически идеал. Мисля, че това играе огромна роля за положението след Втората световна война. Разбира се, Първата световна война води до Втората, но след Втората световна война републиканците са ужасени от възможността да се върне Голямата депресия. Тя е ужасяващо преживяване за много американци – били са бедни, нямали са нищо и всички са били ужасени да не се повтори. Идеята се заражда в Конгреса през 1945 г., когато републиканците печелят много места. Заговаря се за военна икономика, която да поддържа пълна заетост. „Какво да правим с войниците, когато се върнат?“ Жените вече са взели някои от работните им места, трябва да им се намери работа, затова задържаме военната индустрия. Схемата работи през целия мандат на Айзенхауер до 1960 г. Той изгражда най-голямата ядрена и въобще военна сила. Колко ядрени бойни глави имаме през 1960 г.? (към Питър Кузник – бел.прев.)

Питър Кузник: 185 междуконтинентални балистични ракети, а руснаците имат четири.

Оливър Стоун: Да, но говоря за 1961 г., когато Кенеди идва на власт.

Питър Кузник: Увеличаваме ги с 1000. Военновъздушните сили искат 10 хиляди, Обединеното командване иска 3000, доколкото помня. Макнамара казва: „Най-малкото число, което може да ни се размине, е 1000.“ Съветският съюз знае, че САЩ ги изпреварват в съотношение между 10 към 1 и 100 към 1 във всяка категория, и виждат как започваме да правим още 1000 междуконтинентални ракети. Кремъл го тълкува сякаш САЩ се готвят за първи удар срещу Съветския съюз. Това е една от причините да разположи ракети в Куба – да компенсира в някаква степен. На Кенеди е казано на брифинг на 20 юли 1961 г. за таен превантивен ядрен удар, който да заличи СССР.

Оливър Стоун: И Китай.

Питър Кузник: Кенеди си тръгва от брифинга по средата, след което казва на Дийн Ръск: „А се наричаме човешка раса.“ Лемницър му описва плана. Един от хората там, май беше Росуел Гилпатрик, казва, че е описал плана сякаш е говорил на деца в детска градина. Кенеди е отвратен от идеята, че обмисляме изненадващ, непровокиран превантивен ядрен удар срещу СССР. Но някои от военните тогава са го мислили, както някои го мислят и днес. Бюлетинът на атомните учени публикува една статия на 20 август, когато излезе статия на Дейвид Сангър за „Ню Йорк таймс“, в която казва, че САЩ се готвят за ядрена война на три фронта – срещу Русия, Китай и Северна Корея – и да победят в нея. А в статията на Бюлетина на атомните учени се казва, че в Пентагона все още има планировчици, които смятат, че можем да победим в ядрена война и трябва да се подготвим.

Тъкър Карлсън: Какво значи да победиш в ядрена война?

Питър Кузник: Лудост е, нищо не значи.

Оливър Стоун: Затова човек трябва да прочете тази книга. (сочи книга на масата – бел.прев.)

Тъкър Карлсън: Книгата на Ани Джейкъбсън. („Ядрена война: Един сценарий“ – бел.прев.)

Оливър Стоун: Тя описва как не може да има победител в такава война. Започне ли, започва една верижна реакция. Има толкова много елементи в тази неописуема бюрокрация, с всички тези системи, които сме изградили, за да се пазим. Един часовников механизъм. Толкова е засукано… Опитвам се да кажа, че няма как да се спасим.

Тъкър Карлсън: Как изглежда по-детайлно тази верижна реакция?

Оливър Стоун: Тя го описва прекрасно, минута по минута, какво ще се случи с мен и вас. Забравете за Лос Анджелис и Ню Йорк – ще бъдат унищожени.

Питър Кузник: Пентагонът разработва симулации на ограничена ядрена война от десетилетия и винаги стига до пълномащабна ядрена война, която продължава, докато не бъде унищожено всичко.

Оливър Стоун: А от коя година знаем за ядрената зима?

Питър Кузник: Карл Сейгън заговори за ядрената зима в началото на 80-те години. „Уолстрийт джърнъл“ и други го нападнаха, че грешал, което е глупост. Според последните научни открития Сейгън и компания са подценили ефекта на ядрената зима.

Тъкър Карлсън: Какво представлява тя?

Питър Кузник: Последни изследвания показват, че една ограничена ядрена война между Индия и Пакистан, в която се използват 100 ядрени бомби като използваната в Хирошима, ще изхвърли 5 млн. тона сажди в атмосферата. Те ще попаднат в стратосферата до две седмици и ще блокират слънчевите лъчи да стигат до повърхността. Температурите ще паднат и планетата ще замръзне. Голяма част от земеделието ще загине. И тази ограничена ядрена война със 100 бомби като при Хирошима може да убие до два милиарда души. Два милиарда. Ние нямаме 100 бомби, имаме 12 хиляди, и не с размерите на тази от Хирошима. Много от тях са от 7 до 70 пъти по-мощни от бомбата в Хирошима. Ако бъдат използвани масово, градовете ще изгорят и ще изхвърлим толкова сажди в атмосферата, че ще блокираме слънчевите лъчи с години и може да не оцелеем като вид. Вероятно всички по-големи форми на живот ще измрат. Да, някои хора може да се скрият в бункери под земята, като в „Д-р Стрейнджлав“.

Оливър Стоун: По-скоро като в „Контролна зона“. Кубрик не е знаел за ядрената зима като е правил филма, но в „Д-р Стрейнджлав“ я има идеята за подземна мрежа. Между другото, направих един клип. Показах „Д-р Стрейнджлав“ на Путин, исках да го гледа.

Тъкър Карлсън: Беше ли го гледал преди?

Оливър Стоун: Не, не беше чувал за него. Гледахме го заедно и снимахме реакцията му. Каза: „Да, реалистично е. Може да се случи, но днес оръжията са още по-мощни.“ Но каза, че е реалистичен.

Питър Кузник: През 60-те години правим по-големи ядрени оръжия от днешните. Руснаците тестват 50-мегатонна бомба, „Цар Бомба“. Можели са да стигнат и до 100-мегатонна.

Тъкър Карлсън: Под земята ли са я тествали?

Питър Кузник: Не съм сигурен.

Тъкър Карлсън: Как, според вас, гледа Путин на ядрената война?

Оливър Стоун: Наясно е, той е здраво стъпил на земята. Сериозен е по въпроса, не говори глупости, директен е. Ние не разбираме много този начин, нашият изказ е много по-натруфен. Путин е последователен. Каза, че Украйна е червена линия и тръгна на война заради нея. 

Тъкър Карлсън: Червената линия е НАТО да не е на границата му?

Оливър Стоун: И да защити руското малцинство в Украйна. Навлезе в Донецк и Луганск, където бяха проблемите тогава. Сега вече… Тогава това беше проблемът. На Минските преговори украинците обещаха и още обещават да уважават автономията на руското население, но не го направиха, а започнаха да го избиват. Приеха закон, че хората там са терористи. Украйна се промени през 2014 г. след Майдана. Превърна се в наистина опасна държава. В нейната власт има много фанатици. Не всички са нацисти, но нацисти работят заедно с властите, а това ужасява руснаците. Знам, че си гледал филма ми „Украйна в пламъци“.

Разказва за Майдана и как тези хора идват на власт. Те слагат край на неутралитета на Украйна, който съществува от края на Студената война. Тъжна история, защото ние я предизвикахме. Обама каза, че искаме неутралитет и добри отношения, но наруши обещанието си. Насилието тръгна от Майдана, не знам дали знаеш подробностите. Имаше мнозина убити сред протестиращите, а доказателствата сочат за виновни неофашистите, които от покриви са стреляли по хората. Били са от проукраинските сили. Много тъжна история.

Питър Кузник: Нека направя крачка назад. През 2008 г. Съединените щати призоваха Украйна и Грузия да влязат в НАТО. Беше ясно пресичане на една от руските червени линии. Тогавашният американски посланик в Русия бе Уилям Бърнс, който сега е директор на ЦРУ. Той пише тайна бележка до Белия дом със заглавие: „Не“ значи „не“ – не пресичайте руската червена линия с Украйна в НАТО. Оттогава нещата започнаха да се променят. Ядосаният Путин дори отиде на една от срещите на НАТО. Той се опитваше да гради отношения със САЩ след 11 септември, дори е бил първият чуждестранен лидер, който се е обадил в Белия дом, предложил е помощта си и дори ни е помогнал в Афганистан в началото. А ние през 2002 г. излязохме от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана. Беше тежък удар за руснаците. После нахлухме в Ирак, срещу което руснаците протестираха. Постепенно отношенията ни започнаха да се влошават.

По-рано исках да кажа, че през 2002 г. Краутхамър преразглежда идеята си за еднополюсен момент, казвайки, че през 1990 г. е грешал – няма еднополюсен момент, а еднополюсна епоха, в която САЩ ще господства в света в обозримо бъдеще. Може да е за 100 години, а не само за 30-40. Тогава неоконсерваторите започнаха да изпълзяват от дупките си. Започнаха да се появяват навсякъде и да описват колко важна е Американската империя и че ще променим шахматната дъска. В Пентагона на ген. Уесли Кларк казват, че има планове за смяната на режимите в седем държави. Кои са те? Ирак, Иран, Сирия, Либия… И стигаме до…

Тъкър Карлсън: Иран, да.

Питър Кузник: Такъв е игровият план. Случващото се в Сирия днес е част от него. Иран е най-голямата награда от всички. В списъка са още Судан и Сомалия. Много държави, които трябва да катурнем. И са смятали, че можем да го направим. На 5 януари 2003 г. неделното издание на „Ню Йорк таймс“ излиза с голямо заглавие: „Имаме Американска империя. Свикнете с мисълта.“ По онова време вече не го криеха, дори се гордееха с това. Докато нещата не тръгнаха накриво в Афганистан и Ирак.

Оливър Стоун: И Либия. Тук влиза и Сърбия през 1999 г.

Питър Кузник: Руснаците бяха бесни от случилото се със Сърбия.

Тъкър Карлсън: Мога ли да попитам каква беше целта на намесата в Сърбия? Въобще на намесите в бивша Югославия.

Оливър Стоун: Заявихме, че отиваме да заловим касапите, диктаторите в Сърбия. Това беше извинението. Но целите бяха много по-дълбоки – да дестабилизираме. Бомбардирахме град в Европа, Белград, в продължение на 99 дни. Замислете се. Влязохме във войната и я нарекохме… Беше сложна война. Имаше две мирни споразумения, макар че сега нямаме време да навлизаме в подробности. Искахме да балканизираме Югославия. И го направихме. По същия начин сега ще балканизираме Сирия. Такава е американската политика – разделяй и владей. Балканизиране, нарязване на парчета. Косово е нарушение на всичко, за което говорим. Говорехме за „основан на правила международен ред“. Да, проведоха референдум, който беше малко мътен, и казахме, че са свободни, вече не са част от Сърбия. Косово е една гангстерска държава. Бях там и не мога да ви я опиша. Случващото се там е страшно.

Тъкър Карлсън: Интересното е, че докато НАТО си бомбардира, а ген. Уесли Кларк добива популярност, май не съм чул и един дебат в САЩ за причините да го правим.

Питър Кузник: Нямаше много. Но в Русия беше съвсем различно. Около 96% от руснаците смятаха, че случващото се в Сърбия е военно престъпление. Имаха напълно противоположни възгледи. САЩ изграждаха своя „основан на правила международен ред“, при който, вместо да чакаме разрешения от ООН, действаме както си искаме.

Тъкър Карлсън: Воюваме?

Питър Кузник: Да.

Оливър Стоун: Не забравяйте, че когато нахлухме в Ирак, Германия, Франция и Русия не се присъединиха, не бяха съгласни. Шрьодер и Ширак.

Питър Кузник: Цяла Европа.

Оливър Стоун: Важно е, защото случващото се днес е точно обратното. Франция и Германия са на първа линия.

Тъкър Карлсън: И Великобритания.

Оливър Стоун: Има промяна в ценностите. Не знам защо. Мисля, че има някакъв елитизъм, не само в НАТО, но и в цяла Европа. Сякаш лидерите й идват от един и същ университет, където ги обучават да са лидери и да мислят по един и същ начин. Това ме изненадва. Честно казано, каквото и да говори, Фараж все пак е по-различен. Поне казва нещо различно. Льо Пен също. Затова привличат гласоподаватели, защото казват, че трябва да има мир, че случващото се е лудост.

Тъкър Карлсън: И затова са най-нападани.

Оливър Стоун: И това. Медиите пригласят на основната линия и са много критични към хора с по-различно мнение. Тук цензурата избуя. И ти май пострада от нея (към Тъкър Карлсън – бел.прев.). Аз пострадах. Ти си изолиран, защото си на постоянна длъжност (към Питър Кузник – бел.прев.).

Тъкър Карлсън: Колко награди „Оскар“ си спечелил?

Оливър Стоун: Три, но много отдавна. Интервютата с Путин не ми помогнаха в Холивуд.

Тъкър Карлсън: Но май отпреди това започнаха да те режат.

Оливър Стоун: Възможностите ми да правя филми се свиха малко. След 2000 г. положението в САЩ се промени, защото се превърнахме в жертва. Всичко стана патриотизъм, войници… Излязоха филмите „Пърл Харбър“, „Блек Хоук“… Бяха с различен манталитет от моите, а аз отразявах реалността, както смятах. Армията трябваше да бъде… Защо правехме военни експедиции зад граница, както във Виетнам? Това беше основната идея, върху която наблягах. Предполагам, че в някакъв момент тя се прие. Но хората така и не гласуваха за промяна, нямаха кандидат. На никои избори нямаше човек да каже: „Аз съм срещу империите.“ Нещо като Уилям Дженингс Брайън, който през 1898 г. казва, че е срещу империите. Нямахме такъв избор и го приехме.

Питър Кузник: Нека дам по-различна хронология на казаното от Оливър. Аз го виждам по-различно. Оливър беше звезда в Холивуд с „Взвод“, „Уолстрийт“, „Роден на четвърти юли“. Но с филма за Кенеди всичко се промени. Започнаха да нападат филма 7-8 месеца преди да излезе, използвайки откраднат първи вариант на сценария. Нападаха го „Ню Йорк таймс“, „Лос Анджелис таймс“ и т.н. Всички го нападаха, че бил любител на конспирациите. Полемичен филм, с който пое много рискове. Оливър тогава призна, че няма всички отговори, но искаше да зададе въпросите и да накара хората да разсъждават върху тях. От златното момче на Холивуд стана продавач на конспирации.

Тъкър Карлсън: Помня, че го имаше и в комиксите, които са инструмент на статуквото. Но защо, според вас, този филм и тази тема?

Питър Кузник: Американците вече бяха настроени срещу комисията „Уорън“. Още преди филма на Оливър мнозинството американци смятат, че Лий Харви Осуалд не е действал сам. От самото начало не го смятат за правдоподобно. Дори четирима от седемте членове на комисията „Уорън“ мислят така – че вероятно е имало втори стрелец.

Оливър Стоун: Също и Робърт Кенеди, Линдън Джонсън.

Питър Кузник: Конъли.

Оливър Стоун: Джаки Кенеди. Много хора.

Тъкър Карлсън: Хейл Богс.

Оливър Стоун: Фидел Кастро, Шарл дьо Гол, различни британски лидери като Харолд Макмилан.

Тъкър Карлсън: Ти си разговарял с Кастро?

Оливър Стоун: Да.

Тъкър Карлсън: Какво е казал по темата?

Оливър Стоун: Беше тъжен, защото е харесвал Кенеди и се е надявал да се договорят. Имало е задкулисни преговори. Кенеди е разбирал Кубинската революция и е говорил красноречиво за нея. Разбирал е защо хората… Куба е била най-корумпираният остров в Американската империя след овладяването й през 1901 г. Пак да кажа: икономиката се корени в голяма част от събитията. След Втората световна война имаме икономическа империя, която работи. Хора инвестират във военната икономика и процъфтяват. Но бюджетите започват да растат все повече. Днес бюджетът ни за отбрана е 1 трилион долара. Което е лудост. Колко бази имаме зад граница? 800. Не такова е било намерението на Айзенхауер и хората край него – да господстват във всяко кътче по света. Говорим за Азия, Европа и Южна Америка. Гигантска империя. Осъзнавате ли колко е трудно да се управлява такова нещо? Стоварват ти се толкова неща.

Лично аз смятам, че предстои нова инвазия. Може да бъде срещу Иран, макар че се надявам да не е. Израелската армия е наша прокси армия. Тръмп поддържа фанатично Израел, плашещо фанатично. Но да не пренебрегваме Венецуела, която е една от най-богатите на петрол държави в света. Някои я смятат за лесна мишена, в която Тръмп може да се прицели. Надявам се да не го направи, защото ще е кървава битка. Искам да кажа, че няма край, заговорничат всеки ден.

Представете си картата на света. Имаме предизвикателството от страна на Китай и постоянно изпращаме кораби край него, заявяваме своето морско господство. Китай… Лудост е. Разбирам икономически да се опитаме да се съревноваваме с Китай. Можем да имаме приятелски икономически отношения. Можем да се конкурираме. Не виждам защо не. Както и с Русия. Тя вече е капиталистическа държава, не е комунистическа. Колкото и да мразим комунизма, вече няма логика да сме враждебни към Русия. Можем да работим с нея по въпроса за климатичните промени. Ядрената й енергетика е една от най-добрите в света, както и на Китай. Могат да ни научат. Можем да произвеждаме малки модулни реактори в голямо количество, ако искаме, и да разрешим проблема с климатичните промени, а не само да се тюхкаме. Нужно е мислене в стил Кенеди. Трябва лидерство тип дьо Гол, нов възглед за света. В известна степен Тръмп има такова.

Питър Кузник: Оливър изтъква икономическите корени на проблемите. Искам да се върна до 1948 г., когато Джордж Кенан излага всичко в тайна бележка. Джордж Кенан, архитектът на Студената война, пише в бележка: „Ние имаме 6,3% от световното население, но контролираме 50% от световното богатство. Предизвикателството пред нас е да задържим това несъразмерно съотношение, но няма да стане само с идеалистични лозунги, трябват и властови концепции.“ По-късно съжалява за това. Съжалява за статията си, подписана с „г-н Х“. В късния си живот е силно разтревожен от заплахата от ядрена война. Живее повече от 100 години.

Оливър Стоун: През 1997 г. осъди политиката на Клинтън. През 1999 г. Клинтън разшири НАТО. Кенан е бил ужасен от това.

Тъкър Карлсън: Но ти казваш, че е намесено и нещо повече от икономиката.

Питър Кузник: Икономиката е геополитика, военно, идеологическо господство. Смятам, че е всичко накуп. Някои правят грешката да посочват само едно нещо. Най-различни хора са замесени в планирането на всичко това и имат различни мотиви.

Оливър Стоун: Смятам, че това е първата причина да сме враждебни към Русия. Не е военна, а икономическа. Тук е имало големи стачки и сме се опитвали да контролираме работниците. Големите корпорации са били в смъртна схватка с тях. До края на войната и приемането на закона „Тафт-Хартли“ проблемът е сериозен. И през войната има много стачки, хората не го отчитат. Големи стачки в Детройт, в стоманодобивния и автомобилния сектор. Продължават и след войната. До закона „Тафт-Хартли“, който позволява да се прекратят стачки, ако са „заплаха за националната сигурност“, доколкото помня.

Питър Кузник: През 30-те години стачките карат Рузвелт да завие наляво.

Оливър Стоун: В основата на Студената война също е икономиката.

Питър Кузник: През 30-те години работническото движение в САЩ е огромно. Имаме Конгреса на индустриалните организации, синдикати в стоманодобивния и автомобилния сектор – във всички големи сектори. Кои са били лидерите на организациите? Комунистите. Има причина да искат да закрият комунистическата партия по времето на маккартизма. Маккарти въобще не е първият маккартист.

Всичко започва през 1947 г. Според Кларк Клифърд, съветника по вътрешна политика на Труман, Труман е знаел, че историята с подривната комунистическа дейност е измислица. Но през 1946 г. републиканците подемат атаки в тази насока. Председателят на партията казва през 1946 г., че изборът е между републиканизъм и комунизъм. Започва една антикомунистическа истерия веднага след войната. Труман налапва стръвта и издава прочутата си заповед за лоялност, която води до маккартизма. Първо, през 1947 г. казват, че заплахата са атомните учени. Но бързо решават първо да разследват Холивуд. Организират изслушванията в Холивуд, защото ги е страх от хора, които могат да повлияят на американското мислене. Тогава Холивуд е пълен с леви хора.

Тъкър Карлсън: Иронията е, че след като печели три награди „Оскар“ Оливър е отлъчен от Холивуд от същия тип хора.

Оливър Стоун: Моля те, още не съм отлъчен.

Тъкър Карлсън: Но дори яростните критики към теб са много странни.

Оливър Стоун: Трудно ми е. Например, военен филм, за каквито споменахме, сега не мога да направя. Можах да направя „Интервюта с Путин“, защото са документални. И филма за ядрената енергия, защото ме вълнува. Но и той е документален. Отворен съм за идеи, но ако искам да направя драма, не мога да си развихря въображението.

Тъкър Карлсън: Защо?

Оливър Стоун: Никога не ти казват истинската причина. Казват, че темата ти е твърде полемична, твърде политическа и т.н. Не смятам, че съм загубил способностите си, но… Трябва да го приема. Добре, приемам го. Сега пиша мемоари за първата част от живота си. После ще напиша и за периода ми от 40-те ми години до днес.

Тъкър Карлсън: Останаха ли кинодейци в Холивуд, които се захващат със сериозните въпроси? 

Оливър Стоун: Това е, че вече не го правят. „Опенхаймер“ е интересен филм. Харесах го като филм, но има някои „дупки“ в него. Най-голямата е, че Труман… Той е добре представен как „порязва“ Опенхаймер. Чудесна сцена е. Но филмът пренебрегва ген. Гроувс, например. Лесли Гроувс е един от най-големите антикомунисти сред генералите ни. Воин от Студената война. Казва следното, което сме описали и в книгата: „От самото си начало проектът „Манхатън“ е насочен срещу Съветския съюз.“ Помниш ли цитата (към Питър Кузник – бел.прев.)? „Нищо повече. Не е заради Япония, а заради Русия.“

Питър Кузник: Казва: „Две седмици след като оглавих проекта „Манхатън“, вече го ръководех така, сякаш Съветите са врагът.“

Тъкър Карлсън: Бомбардирането на Япония просто е послание към Съветите.

Оливър Стоун: Тогава руснаците все още са във война. Знаем, че японците са победени, но продължаваме да разработваме оръжието в ключовите последни дни. Мат Деймън, който играе Лесли Гроувс, играе добре, но как да кажа…

Питър Кузник: Това не е истинският Лесли Гроувс. Това е най-топлият и мътен Лесли Гроувс, който ще видите някога.

Оливър Стоун: Филмът не засяга въпроса защо хвърляме бомбата. Сигурен съм, че още тогава Опенхаймер е подозирал нещо.

Питър Кузник: Да. Но като свидетелства казва, че не са знаели каква е военната ситуация. Не са знаели, че Япония е можела да се предаде и без бомбата. По-късно Опенхаймер на практика се извинява, че е подкрепял използването на бомбата.

Оливър Стоун: И тогава започват проблемите му, като при мен.

Питър Кузник: Обявява се срещу направата на водородната бомба.

Оливър Стоун: Нагазиш ли в Рубикон, трябва да я прекосиш. И ти си я прекосявал (към Тъкър Карлсън – бел.прев.).

Тъкър Карлсън: Да. Когато се върна, след интервютата с Путин и излъчването им, каква беше реакцията в Лос Анджелис?

Оливър Стоун: Хората не разговаряха с мен публично, а винаги беше при затворени врати.

Тъкър Карлсън: Имаше ли колебания, преди да ги направиш?

Оливър Стоун: Не, защото беше страхотен нов материал. През 2013 г. направих „Сноудън“, който беше много смел филм, защото беше за един изгнаник, когото смятам за герой, а се отнасяха с него като с предател. Исках да го направя и трябваше да отида в Москва, за да го завърша. Срещнах се с Путин и първоначално говорихме за Сноудън, това беше целта на срещата. В интервютата той казва за Сноудън нещо искрено. Казва, че не одобрява какво е направил и вероятно би го наказал по същия начин, но разбира причините да го направи. Междувременно се опознахме по-добре и продуцентът ми каза: „Хайде да му направим интервю, защото е важна фигура днес.“ Тогава не знаехме какво се задава, още не беше извършен превратът в Украйна. Подготвяхме интервютата и водехме разговори. Тогава се случи превратът, който го разтревожи. Като американец не знаех добре какво е положението и си мислех: „Добре, Украйна, голяма работа!“ Смятах я за някаква държава тип Грузия.

Тъкър Карлсън: Държава от Варшавския пакт.

Оливър Стоун: Да. Той каза: „За нас е голяма работа, г-н Стоун.“ И във филма обяснява. Мисля, че е записано. В началото не разбирах ситуацията в Украйна като сега. Разговарях с украинци… Стана ясно, че в това положение се крие нещо много опасно. От 2014 г. насам Украйна е буре с барут. Тя е слабото място още от Руската империя, откъдето са ставали всички инвазии в Русия.

Тъкър Карлсън: Изглежда, че разчитаме на сдържаността на Путин.

Оливър Стоун: Не само неговата, но и на Русия. Ако го няма, ако желанието на Байдън се сбъдне и откачалките го свалят от власт или го убият, няма да се промени фактът, че Русия е Русия. Нейните вярвания ще останат. Руснаците нямат демократичен избор, но имат консенсус. Ако Путин не оправдава доверието на обществото, ще изчезне. Може да отнеме няколко години, но така работи Русия. Ако не си върши работата, ще го премахнат. Може и да го застрелят. Това е една от причините японците да са били ужасени от руснаците и да са се предали – не са искали руснаците да стъпят в родината им. Това е бил големият им страх. Руският народ е много силен, но пасивен. Има определен маниер на говорене. Гледаме протести в Москва, но московчани не са цяла Русия. Русия е един голям консенсус.

Питър Кузник: Но каза нещо много важно – че в много отношения разчитаме на сдържаността на Путин. Днес той каза, че САЩ постоянно пресичат руските червени линии и ако продължат така, положението ще избухне. Дълго време Байдън отказваше да дава разрешение на Украйна да използва ракети АТАКМС. Казваше, че ще бъде сериозна провокация и че може да доведе до по-широка война между САЩ и Русия. Отказваше, но както беше с всяка друга оръжейна система, в един момент отстъпи. Украйна вече на няколко пъти атакува Русия с ракети АТАКМС дълбоко на руска територия, защото те са далекобойни. Използва и британските ракети „Сторм Шадоу“, също и френските ракети, и ракети „Скаут“. Още не са използвали германските. В отговор Русия измени ядрената си доктрина, в която вече се казва, че ако Русия бъде нападната от държава, която получава подкрепата на ядрена сила, ще го смята за нападение от страна на двете държави, т.е. на САЩ и Украйна, като така и двете държави могат да бъдат мишени за руските оръжия, включително ядрените. След това Русия използва ракетата „Орешник“ – тази нова хиперзвукова ракета със среден обсег. Тя лети със скорост десет пъти скоростта на светлината и не може да бъде свалена. Използваха една ракета като предупредителен сигнал, че могат да отстранят ръководството в Киев, да поразят базите в Полша и въобще да ударят каквото си поискат.

Тъкър Карлсън: Каква е разликата между атомната бомба, която е хвърлена над Хирошима, и сегашния ядрен арсенал? Колко по-напреднали са сега ядрените оръжия?

Питър Кузник: Много повече. Обама, който спечели Нобелова награда за мир заради речта си в Прага през 2009 г., в която призова за премахване на ядрените оръжия, започна програма за модернизиране на ядрения арсенал на САЩ. Отстъпи за модернизирането пред сенатор Кайл от Аризона, за да получи подкрепа за споразумението за намаляване броя на стратегическите настъпателни оръжия. Модернизират се установките и самите оръжия, т.е. стават по-ефикасни и по-смъртоносни. Тръмп засили тази политика през 2018 г. Обама каза: „Ще похарчим 1 трилион долара за 30 години за модернизация.“ Вече са близо 2 трилиона.

Но не само Съединените щати се модернизират. Всички девет ядрени сили модернизират арсеналите си. В зенита на Студената война, през 1986 г. има около 70 хиляди ядрени оръжия в света. Намалихме ги до 12 хиляди. За пръв път оттогава увеличаваме техния брой. Опитваме се да се отървем от тези адски оръжия от самото им създаване. В началото дори Айзенхауер подкрепя идеята да се дадат на ООН и ООН да ги унищожи.

Айзенхауер е и единственият президент, който открито критикува използването на атомните бомби през 1945 г. Ето какво казва тогава. Когато в Потсдам Стимсън му казва, че САЩ ще използват атомна бомба, Айзенхауер пише на няколко пъти: „Все повече се депресирам като ги слушам. Не предлагам услугите си, защото моята война в Европа завърши. Той ме попита какво мисля и отговорих, че съм против по две причини. Първо, японците вече бяха победени и се опитваха да се предадат. И второ, не исках нашата страна първа да използва такова оръжие.“ САЩ имат осем генерали и адмирали с по пет звезди през 1945 г. Официално седем от тях са казали, че от военна гледна точка атомните бомби са ненужни, морално осъдителни или и двете. Осмият е Маршал, който казва, че дори само съветското нападение вероятно ще накара японците да се предадат. Всички знаят, че атомните бомби са ненужни. И Труман го знае. След обяда си със Сталин в Потсдам на 17 юли пише в дневника си: „Сталин ще атакува японците до 15 август. Край с тях, ако това стане.“ На следващия ден пише до жена си: „Руснаците се включват. Войната ще свърши година по-рано. Така много деца ще оцелеят.“ Знае добре. Говори и за прихваната телеграма от 18 юли, наречена „Телеграма от японския император, който моли за мир.“ Знаят, че японците са победени.

Оливър Стоун: При инвазия на Япония какви са щели да бъдат жертвите?

Питър Кузник: Първоначалните са за само 20 хиляди американски жертви. Най-голямото число, което намираме, е за 46 хиляди американски жертви. Но в мемоарите си Труман казва: „Маршал ми каза, че можем да загубим половин милион американци.“ Това е мит, но го преподават на децата в училище. Буш-младши говореше, че сме можели да дадем милиони жертви. Такава е митологията, която тези президенти създават. Оправдание на миналото.

Тъкър Карлсън: Смятате ли, че… Казвате, че броят на ядрените оръжия в света е бил сериозно намален.

Питър Кузник: Сега ще се увеличат.

Тъкър Карлсън: Разбира се, това става с рухването на Съветската империя през 1991 г. Смятате ли, че и на практика тези оръжия са били унищожени? Сигурно ли е било? 

Питър Кузник: Нямам доказателства, че не са били унищожени. Чувал съм разни спекулации, но не знам доколко са верни.

Тъкър Карлсън: Доколко Путин се тревожи от избухването на ядрена война?

Питър Кузник: Много.

Оливър Стоун: Аз не мога да кажа. Изглежда спокоен, преживял е много. На власт е вече 23 години. Познава всички световни лидери. Видял е да идват и да си отиват шестима американски президенти. Бих казал, че е държавник и мъдър човек. Ние не отчитаме това, а трябва да го уважаваме. Има опит. Разбира как американската система избира нови лидери, а те променят политиките. Смята, че има дълбока държава.

Тъкър Карлсън: В САЩ?

Оливър Стоун: Да. И трябва да се справя с нея. А тя е много опасна. Проведохме интервютата с него в рамките на три години. Наричаше американците „нашите партньори“. Подразних се и го попитах: „Защо ги наричате така? Те не ви възприемат по същия начин. Г-н Байдън ви смята за убиец, мислят, че избивате хора, че сте като някакъв злодей от филм на Джеймс Бонд.“ Постоянно споменават КГБ, а пренебрегват факта, че Джордж Буш-старши е бил директор на ЦРУ.

Питър Кузник: Всеки, с когото говоря в Русия, казва, че иска да има по-приятелски отношения между САЩ и Русия – всички го искат. Знаеш ли кой се бои от ядрени оръжия? Тръмп. Той каза: „Никога не сме били толкова близо до трета световна война, колкото днес при Джо Байдън. Световен конфликт между ядрени сили ще значи смърт и разрушение в невиждани мащаби в човешката история.“ Това каза наскоро Доналд Тръмп. Смята, че даването на разрешение на украинците да използват АТАКМС е лудост.

Тъкър Карлсън: Не съм чувал американски президент след Кенеди да е говорил така. Каза, че Русия е християнска култура. Какво значи това?

Оливър Стоун: Много силна християнска култура. До голяма степен идеята за… Интересното е, че като отидат на църква, руснаците не сядат по време на службата, стоят прави. За мен си е сериозно, като го сравняваме с неделните ни училища. При нас има протестанти и други – ние сме по-разделена култура. Имаме всякакви секти – еврейска, арабска и други. Вярваме в различни неща. Има атеисти, има агностици.

Руснаците мислят, че сме загубили връзка с християнството и че вървим към някаква по-скоро сатанинска култура. Разбирам защо мислят така. Ние използвахме атомната бомба, сменяме режими в държави и после ги корумпираме, вярваме в долара и господството му в света. Те не виждат надежда в нашия начин на живот. Виждат хора, които се конкурират до смърт. Както Кейси Мийнс каза в твоето интервю с нея, харчим за здраве повече от всеки друг, а умираме по-рано. Продължителността на живота при нас е ниска, както и качеството ни на живот спрямо други държави. Европа е по-добре. Така че има големи въпроси относно Америка. Смятаме се за велика държава. В много отношения сме и бих искал да го виждам. Мисля, че величието ни е обвързано със смиреност, крие се в нещата, за които се борим. Ейбрахам Линкълн, в стремежа си да спаси нацията, изнася една от най-великите лидерски речи. Но той е силно отдаден християнин, със силно усещане за Бог. Помните текста на бойния химн: „С правдата напред.“

Тъкър Карлсън: Мислиш, че Русия гледа на този конфликт като на сблъсък между християнската и светската култура?

Оливър Стоун: Мисля, че някои го виждат така. Путин ходи на църква, но не е някакъв проповедник. Интересно е, но ме питаш… Руснаците трябва да бъдат уважавани. Който изучава руската култура, я обожава. Американците в Русия я обожават. Четат литературата, разбират културата, говорят руски. Ти имаш руски връзки, разкажи историята си (към Питър Кузник – бел. прев.).

Питър Кузник: Имам много приятели, които са експерти по руска история. Когато с приятелите ми в Русия говорим за религия, казват, че след рухването на СССР всички се кръщават, но никой не ходи на църква. Те са религиозни по различен начин и това е част от националната им идентичност и наследство. Но не съм сигурен, че са вярващи в нашия смисъл. Както каза, за разлика от САЩ, където имаме католици, протестанти, евреи, мюсюлмани и индуси. Искам да кажа, че по-скоро руската идентичност се върти около религиозното й наследство.

Оливър Стоун: Идеята за Рим, който се е преместил на изток, новия Рим, и че са наследници на империята. Затова са и войните срещу турците. Интересното за Украйна е, че промени църковните правила. Сформира нова църква, която вече не е руска православна.

Тъкър Карлсън: Там нямат религиозна свобода.

Оливър Стоун: Украинците обвиняват руснаците, че изкривяват религията им. Много е странно. На всичкото отгоре Украйна е и религиозна битка. Махат всичко руско. Знаеш ли, че в началото Зеленски не говори украински? Научил го е набързо. Забраниха руския и въобще тръгнаха срещу Русия. Искаха да изкоренят всичко руско, защото мразят Русия. Някои толкова мразят руснаците, че превърнаха това в Хитлеров тип геноцид срещу тях. Войната в Донбас започна през 2014-15 г. Може би 2016 г. Но се влошаваше все повече. През 2022 г. положението просто избухна. Украинците са се готвили да нахлуят в Донбас, имали са 100 хиляди войници по границата. Украински войници, добре обучени от американците. С наши кадри там, ЦРУ, съветници, сме обучили добре украинската армия. Съвсем умишлено не сме спазвали споразумението, което целеше временен мир. Както каза Ангела Меркел, украинците са гледали на него като на спечелено време, в което да се подготвят да си върнат Донбас.

Питър Кузник: И Оланд го каза.

Оливър Стоун: Щяха да избият много хора, ако го бяха направили.

Тъкър Карлсън: Как бъдещото правителство на Тръмп би могло да оправи нещата? 

Оливър Стоун: Тръмп обявява всичко предварително и Байдън го използва, за да му подлива вода. Това е много опасно. Не може бъдещото правителство да заявява предварително какво ще прави. Така ли е? Не знам.

Питър Кузник: Говорихме за правителството на Байдън и как Оливър е бил изненадан какъв ястреб е Байдън. Но той винаги е бил воин от Студената война и ястреб. Дойде на власт с 18 съветници от Центъра за нова американска сигурност. Това са хора като Съливан, ястреби на тема Китай. Мнозина от тях стоят зад стратегията срещу Азия от времето на Хилъри Клинтън и Обама. Но Украйна им се изпречи на пътя, те искаха да се насочат към Китай. Дори мозъчният тръст „Ранд“ публикува статия със заглавие „Избягване на продължителна война в Украйна“, защото искат да тръгнат срещу Китай. Хората на Тръмп също са по-големи ястреби спрямо Китай и Иран, отколкото по темата Украйна. Моят страх е, че ще приключат нещата в Украйна и ще запалят огън другаде. Обаче Тръмп покани Си Дзинпин на церемонията си по встъпване в длъжност. Така че има и признаци за някаква умереност.

Оливър Стоун: При Тръмп икономиката е преди всичко.

Питър Кузник: Той е по сделките, така че е възможно да не тръгне по същия път.

Оливър Стоун: Това е единствената ни надежда, да направи сделка.

Питър Кузник: Да сключи сделка с Иран.

Тъкър Карлсън: Как би изглеждала тя?

Оливър Стоун: Първо наследи Украйна, която поглъща много пари, за да се държи над водата. В някакъв момент ще направи някаква фиктивна държава, подобно на Лаос и Южен Виетнам – някаква полудържава. Поддържането на Украйна струва много пари на данъкоплатците и е унижение.

Тъкър Карлсън: За кого?

Оливър Стоун: В известен смисъл за НАТО. Украйна просто трябва да каже, че няма да влиза в НАТО. Грузия също. Руснаците няма да приемат друго. Защо НАТО все още съществува? Това беше отбранителен съюз, не разбирам. Създаваме го, защото очакваме руснаците да нахлуят в Европа, това е причината. Не нахлуха, никога не са можели, а и не са възнамерявали. Както споменах, Камала Харис каза нещо много тъпо – че след като победят в Украйна, руснаците ще нападнат Полша.

Питър Кузник: Същото казва целият ни външнополитически елит и съм съгласен с Оливър, че е лудост.

Тъкър Карлсън: Наистина ли го вярват?

Питър Кузник: Побеждаваш Украйна и тръгваш срещу цялото НАТО? Няма абсолютно никаква логика. За Путин Украйна има специално значение за Русия. Той не иска Полша или Румъния, просто няма логика.

Оливър Стоун: Нищо такова не е правил, а е на власт от 23 години. Почти нищо не е правил от гледна точка на експанзия. Само по руските граници, свързано с руската сигурност. Всичко е заради сигурността. Иска да бъде оставен да си изгради страната и икономиката. И това направи с Русия. Тя се справяше добре допреди войната.

Питър Кузник: Бил искал да възстанови Съветската империя. Ето какво казва: „На когото не му липсва СССР, няма сърце. Който иска да го пресъздаде, няма мозък.“

Оливър Стоун: Страхотна реплика.

Питър Кузник: Русия отново наврежда на икономиката си с рязкото увеличаване на производството на оръжия. Това я събори през 80-те години. Тогава тя харчи 25-40% от бюджета си за оръжия и сега го прави пак. Въпреки че икономически процъфтява в краткосрочен план, за разлика от Европа, в дългосрочен план ще й навреди. Така че руснаците имат интерес да спрат войната. Всички имат интерес. Ако подкрепяте Украйна, войната как й помага? Например, след като Украйна получи разрешение да използва АТАКМС, гледах по Си Ен Ен Болтън, Ставридис и Кларк, като всички казваха, че решението за АТАКМС е закъсняло. Чудесно е, че сме го дали, но вече е късно. Тези хора казват, че са готови да рискуват ядрена война за нещо, за което знаят, че няма да промени положението за украинците. Украйна губи – такава е реалността. Не може да се мери с Русия – има по-малко хора, по-малко оръжия и губеща стратегия.

Тъкър Карлсън: За да свърши, мислите ли, че е достатъчно да се каже на руснаците, че Украйна няма да влезе в НАТО?

Питър Кузник: Не. Сега Путин иска малко повече от това.

Оливър Стоун: Да задържи спечеленото.

Питър Кузник: Той ще задържи четирите области, за които казват, че вече са включени в Русия – Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка. Ще иска поне толкова от тях, колкото армията сега контролира. Вероятно ще иска повече, но позицията му при едни преговори би могла да бъде да отстъпят териториите, които не контролират. Значи: без чуждестранни оръжия и войници в Украйна, Украйна да не влиза в НАТО и окончателен мир. Западът казва, че такова положение би било временно и че руснаците ще започнат отново, когато се подготвят.

Войната е ужасна и за Русия, и за Украйна. Ако симпатизирате на Украйна, последното, което бихте искали, е войната да продължава, защото Украйна губи все повече, отслабва позицията си и нейните млади и не толкова млади мъже умират в невероятен брой. Какво ще е различното, ако войната свърши след година? Русия ще е завладяла още повече от Украйна, ще има повече мъртви украинци, и двете икономики ще са по-разрушени, ще има и повече мъртви руснаци. Това е една ужасна война за всички.

Оливър Стоун: Но Америка няма нищо против. Все казва: „Да отслабим Русия.“

Тъкър Карлсън: Също и: „Да изградим военната си индустрия.“

Питър Кузник: Най-големите пет оръжейни компании печелят отлично.

Тъкър Карлсън: Значи е имало момент в американската история, в който Конгресът е обмислял да забрани печалбите от войни?

Питър Кузник: Да.

Тъкър Карлсън: Кога се е случило?

Питър Кузник: През 1934 г., предложение на Джералд Най. Изслушванията на комисията „Най“ в Сената са нещо изумително. Тя разследва Първата световна война. Уилсън казва: „Искаме 1 милион доброволци за войната.“ Явяват се 73 хиляди. Три години американците следят Първата световна война в Европа, виждат окопите, отровния газ – въобще ужасна война. Затова малцина искат да стават доброволци и сме принудени да въведем военна повинност. Но през 20-те години, връщайки се на Холивуд, излизат чудесни филми за Първата световна война, със силно антивоенни настроения, като „Големият парад“, „Криле“, „На Западния фронт нищо ново“, романи също и т.н. Множество американски писатели са срещу войната. Американското отношение към Първата световна война е силно отрицателно. И през 1934 г. Джералд Най предлага да се организират тези изслушвания и да се приемат закони, които да спрат военното печалбарство. Хората знаят – едни копелета печелят страшно много от войните.

Тъкър Карлсън: Елементарна идея е националното ти производство да не печели от война, защото това създава стимул за същото производство да лобира за войни, както прави днес. Една очевидно добра идея за мен. Какво става с нея?

Питър Кузник: Комисията погва и президента Уилсън. В комисията влизат членове и на двете партии. Тя добива голяма популярност.

Тъкър Карлсън: Кой е Джералд Най?

Питър Кузник: Джералд Най е сенатор от Средния Запад, републиканец. Прогресивен антивоенен републиканец, каквито има много по време на Първата световна война и след нея, през 20-те и 30-те години. Робърт Ла Фолет е един от големите, но тогава има много. Те не са точно изолационисти. Уилям Бора от Айдахо е един от лидерите им.

Оливър Стоун: Хенри Уолъс от Айова.

Питър Кузник: Да. Но когато комисията погва Уилсън, демократите започват да се защитават и блокират изслушванията. Дори Рузвелт подкрепя идеите на комисията през 1934 г.

Тъкър Карлсън: Какви точно са те?

Питър Кузник: Тя разглежда няколко варианта. Единият е да се облагат всички доходи над 10 хил. долара, когато започне война. Всички доходи над 10 хил. долара да се облагат с 98 или 100% данък. Защото фамилиите Дюпон, Морган и Мелън изкарват астрономически печалби от Първата световна война.

Една от причините въобще да влезем във войната, въпреки че американците не искат, е, че банките на Морган дават заеми на стойност 2,5 млрд. долара на държавите от Антантата и 100 млн. долара на тези от Тройния съюз. Оттук става ясно коя страна ще подкрепим във войната. Уилсън е критикуван, защото през 1916 г. се кандидатира с обещание да държи Америка далеч от войната. През 1917 г. променят лозунга на: „Войната, която ще сложи край на всички войни“ и „Войната, която ще направи света безопасен за демокрацията“. До голяма степен Уилсън ни вкарва в нея, защото знае, че в противен случай САЩ няма да участват в уреждането на следвоенния ред. Казва: „Трябва да участваме в оформянето на следвоенния свят.“ Създава Обществото на народите, което при определени обстоятелства би било добра идея. Неговите „14 точки“ са прогресивни за времето си, но колониалните сили Англия и Франция не ги приемат.

Както каза Оливър, когато се случва Руската революция, първото, което прави новата съветска власт, е да разгласи дипломатическите телеграми с тайните споразумения между Царска Русия, Франция и Великобритания за поделянето на Близкия изток. Днешните проблеми водят началото си от колониалните сили, които тогава контролират Близкия изток. За целия свят имат такива договорки. Отчасти германците влизат във войната, защото по-късно започват да създават своята империя от Африка. Смятат, че им се полага да имат империя, каквато имат британците, французите, холандците и португалците.

Оливър Стоун: Уилсън дори отказва да се срещне с Хо Ши Мин от Виетнам. Прочута история. Има една интересна пиеса на Артър Милър, първата му, „Всички мои синове“. Гледал ли си я (към Тъкър Карлсън – бел. прев.)?

Тъкър Карлсън: Не.

Оливър Стоун: Става голям хит. Дори правят филм по нея. Тя е за военното печалбарство. Разказва за един баща с двама синове. По-големият син тръгва срещу бащата, когато разбира, че той произвежда дефектни части, а по-малкият син е загинал при самолетна катастрофа, причинена от дефектни части. Днес това се случва повече от всякога заради корумпираната ни система. Новите самолети Ф-35 се разбиват постоянно. Това е най-голямото прахосничество на пари за всички времена. Тази пиеса има огромно влияние. Такъв е Бродуей през 1945-46 г. Реалността на войната е, че едни хора изкарват пари от нея. Тогава хората са го разбирали. Но военното печалбарство днес е още по-голямо. Ако може, Джералд Най да се появи пак да разследва.

Питър Кузник: Друга пиеса, която Оливър познава и която също критикува военното печалбарство, е „В очакване на Лефти“ на Клифърд Одетс. В различни свои епизоди и тя критикува военното печалбарство.

Тъкър Карлсън: Но не успяват да поемат контрола върху системата през 1934 г.?

Питър Кузник: За малко не успяват, а подкрепата за тях е много голяма. Но демократите реагират на обвиненията към Уилсън за причините да ни вкара във войната.

Тъкър Карлсън: Интересното е, че днес историята смята всеки политик, който е имал съмнения за Първата световна война, и всеки, който не е искал да влизаме в нова война в Европа през 30-те години, за пронацистки настроен. За изолационист, привърженик на Хитлер. Справедливо описание ли е?

Питър Кузник: Днес децата дори не знаят за Първата световна война. Почти нищо не знаят дори за Виетнам. Оливър се е сражавал във Виетнам, бил е доброволец. Сигурно единственият човек, който е напуснал „Йейл“, за да се запише за Виетнам.

Оливър Стоун: Не, не. Сигурно е имало и други.

Питър Кузник: Може, но се съмнявам. Аз бях активист срещу войната в онзи период. Бях в Ханой през януари. Интересно, Робърт Макнамара дойде на една от моите лекции преди години и каза на студентите ми, че приема за вероятно 3,8 млн. виетнамци да са загинали във войната. Винаги съм използвал това число, което е умопомрачително. В Ханой виетнамските лидери ми казаха, че техните изчисления днес са за 5 милиона загинали виетнамци. Всички мои студенти са виждали Мемориала на ветераните от Виетнам във Вашингтон. Той се състои от две стени от по 150 м. и на тях са изписани имената на загиналите 58 280 американци. Посланието е: трагедията във Виетнам е, че са загинали 58 280 американци. Наистина това е част от трагедията. Но ако включим 5 милиона виетнамци, 1 милион камбоджанци и лаосци, американците, британците, австралийците, тайландците и въобще всички загинали, стената ще бъде дълга над 15 км. Ето това би било подходящо отдаване на почит. Би било съвсем друго послание.

С Оливър сме канени в Окинава през февруари, от местната власт, за да подкрепим движението за премахване на американската база там. Това е друга история. Но тамошният военен мемориал е с имената на всички японци, американци, британци, австралийци и въобще всички загинали на Окинава. Това вече е антивоенен мемориал. За съжаление, нашият паметник на жертвите във Виетнам, колкото и да е величествен, изпраща грешно послание. Америка винаги изпраща грешни послания що се касае до войни.

Тъкър Карлсън: В началото засегнахме темата, както Оливър го нарече, за преобръщането в американската политика. Ти каза, че си протестирал срещу войната във Виетнам, а после партията, за която си гласувал, става партия на войната. Какво се случва? Какво води до това преобръщане?

Питър Кузник: Външната политика на САЩ се подкрепя и от двете партии по време на Студената война. И двете партии са партии на войната. Но в Демократическата партия има силно крило от прогресивни демократи, които са срещу войните, срещу военните разходи, и вместо тях искат да използват парите за здравеопазване, образование и инфраструктура – нещата, от които хората се нуждаят и които им помагат в живота. Само че днес има едно групово мислене. Дори мои приятели, които са прогресивни демократи, звучат като ястреби – направо не мога да ги позная. Странното е, че при това извъртане Тръмп зае антивоенните позиции. Той повежда и политиците, които се борят за трудови права. За нашето поколение всичко това няма никаква логика. Никога не съм бил демократ, но обикновено гласувам за демократите, защото са по-прогресивни от републиканците. Днес имаме две партии на войната, но Републиканската партия е тази, в която има крило, което говори смислени неща за ядрената заплаха и Украйна.

Тъкър Карлсън: Но защо е така? Защо Лиз Чейни водеше кампания за Камала Харис?

Питър Кузник: Беше тъпо и си платиха. Основната причина Камала да бъде пренебрегната от младите бе нейната недвусмислена подкрепа за Израел. Видях го у моите студенти. Те презираха демократите. Газа е голямата тема за това поколение. Доскоро всеки ден това беше темата и по телевизиите. Всеки ден се вадеха бебета изпод останките. Беше ужасно да се гледа. Другаде по света показваха още по-големи подробности. Това гледаха децата ми и студентите ми. Бяха отвратени от демократите, че продължават да подхранват тази война на Израел.

Повечето ми студенти бяха ужасени от нападението на „Хамас“ на 7 октомври. На мен също силно ми повлия. Знам, че дълго време палестинците са били зле третирани, но случилото се на 7 октомври е неприемливо и непростимо. Разбирам защо имаше силна реакция срещу него. Но израелският отговор… Ситуацията беше като след 11 септември – разни хора искаха да се направи нещо. Израелците и до днес се отнасят зле с жителите на Западния бряг, а Газа си е открит затвор от дълги години. Израелският отговор е много непропорционален и ужасяващ. За тези, които сме имали различна история и опит с Израел, да гледаме в какво се е превърнал той, без почти никакви протести срещу жестокостите към цял народ, независимо дали ще ги наречем геноцид или клане, е отвратително. Затова студентите и младите не са гласували за демократите. За пръв път Тръмп получи по-голям процент гласове на млади хора. Не само на млади мъже, но и на жени.

Оливър Стоун: Някои като мен гласуваха заради Робърт Кенеди-младши. Аз последвах Робърт към лагера на Тръмп. Тогава бях някъде по средата между двете партии. Харесват ми идеите му и се надявам да ги осъществи. Ще видим дали Тръмп ще си спази уговорките с него. Мисля, че ще ги спази.

Тъкър Карлсън: Друг в Холивуд да е правил същото?

Оливър Стоун: Мисля, че мнозина последваха Кенеди.

Тъкър Карлсън: Гласували са за Тръмп?

Оливър Стоун: Да.

Тъкър Карлсън: Удивително. Говорят ли за това?

Оливър Стоун: Гласували са за Кенеди, така че вотът им е нулиран.

Тъкър Карлсън: Но няма да…

Оливър Стоун: Кенеди беше на бюлетините в Калифорния, но помоли неговите поддръжници в колебаещите се щати да гласуват за Тръмп. Както и да е. Харесвам хора, които разклащат системата, които задават въпроси. А медиите са много сурови с тези хора. Сякаш несъгласието вече не е разрешено. Това не е американският начин.

Тъкър Карлсън: Според теб, дали Тръмп ще донесе някаква реформа?

Оливър Стоун: Защо не? Ако е готов да се раздели с някои фармацевтични и други компании. Ще бъде трудно заради парите. Но кой знае как става? Тръмп е особеният кандидат. Знае, че е такъв. Но не мисля, че ще е единичен случай. Мисля, че Ванс и други ще го наследят.

Тъкър Карлсън: Какво мислиш за Ванс?

Оливър Стоун: Че ще прави каквото Тръмп иска. Важно е. Трябва да има някаква промяна спрямо сегашното положение. Америка не може да продължи по този път. И го знае много добре. Ти го знаеш (към Тъкър Карлсън – бел.прев.).

Тъкър Карлсън: Знам го. И си прав.

Оливър Стоун: Промяната е нещо хубаво.

Питър Кузник: И това виждам по студентите си. Знаете ли какво им липсва? Те са силно критични, много умни и аналитични. Липсва им утопизъм. Мнозина от младите смятат, че светът, който са наследили, няма да се промени. Нямат никакви… Поколението от 60-те години, към което принадлежим с Оливър, когато ти още не си бил роден (към Тъкър Карлсън – бел.прев.), имаше визии за това, как да направи света по-добър. Всичко, което правехме, се въртеше около тях. Шегувахме се какво ще правим след революцията. Но имахме утопистки визии как хората да живеят по-различно. Младите днес са още по-готови да критикуват системата и нейните корени, ние още се учехме какво значи да критикуваш системата. Но се надявахме и вярвахме, че бъдещето ще е много по-добро. Децата днес мислят, че може и да е по-различно, но нямат пламенни идеи как да направят света по-добър.

Тъкър Карлсън: Последен въпрос, на който смятам, че и двамата можете да отговорите информирано. Започвам с теб, Питър. Историята и нейната полза. Изглежда, че сме в период, в който хората са най-малкото отворени за преоценка на тълкуванията на случилото се конкретно в последните 100 години, XX век. Смяташ ли, че след 50 години внуците ни ще четат по-различна версия на историята?

Питър Кузник: След 50 години? Първо да започнат с книгата, която написахме с Оливър. Това е първото издание на „Премълчаваната история на САЩ“, изданието от 2012 г., което е около 750 страници. Имаме обновено издание от 2019 г., което е над 900 страници. Хората трябва да прочетат книгата и да гледат филма, защото има много факти, които не знаят. Говорих за невежеството за Втората световна война.

Направих анонимно проучване сред колежани, които са били отличници в гимназията. Попитах ги колко американци са загинали във Втората световна война. Средният отговор, който получих, е 90 хиляди. Сбъркаха само с 300 хиляди – стандартно отклонение. Попитах ги и колко са жертвите на СССР през Втората световна война. Средният отговор беше 100 хиляди. Отклониха се само с 27 милиона. Това са умни деца, а не знаят нищо. Не могат да разберат Втората световна война, Студената война, случващото се в Украйна, ако не знаят историята. Затова с Оливър написахме „Премълчаваната история на САЩ“.

Тулси Габард бе интервюирана от „Ню Йорк таймс“ през 2019 г. Беше голяма статия. Имаше въпрос какви подкасти гледа. Казва: „Не искам да говоря за подкасти, но наскоро изгледах „Премълчаваната история на САЩ“ и всеки трябва да гледа филма, защото попълва дупки в историята, които са неизвестни и за които не учим.“ След 50 години? Зависи. В Япония се случва същото като при нас. С Оливър написахме статия след едно пътуване до Япония, наречена „Партньори във фалшифицирането на историята“. Става въпрос за САЩ и Япония. Случва се и в Русия. Навсякъде хората се опитват да „изперат“ историята си, с идеята, че ако населението знае истинската история, ще се разбунтува и ще иска нещо по-различно и по-добро. Историята учи поне на това, че каквото е сега, не е каквото е задължително или трябва да бъде. Че хората могат да създадат много по-различен свят. Такъв е урокът от историята. Не само да учиш за миналото, за да го помниш, а и за да градиш по-добро бъдеще. Това целим с Оливър.

Тъкър Карлсън: Най-надеждният пътепоказател към бъдещето. Говорихме за филма ти за Джон Кенеди. Тогава са ти се присмивали, но вече не. Хората го виждат най-малкото като…

Оливър Стоун: Така мисля.

Тъкър Карлсън: Така изглежда.

Оливър Стоун: Много повече го приемат.

Питър Кузник: Беше само критиката, хората харесаха филма.

Тъкър Карлсън: Знам.

Оливър Стоун: Да, представи се изненадващо добре.

Питър Кузник: Доведе до създаването на Съвета за разглеждане на документите за убийството и затова много документи бяха публикувани.

Оливър Стоун: Затова направих този документален филм, който искам да гледаш (към Тъкър Карлсън – бел.прев.) – „Джей Еф Кей: Преразглеждане“. Съветът за разглеждане на документите свърши добра работа. Не цялата, но свърши добра работа и изнесе нови факти, които са във филма.

Тъкър Карлсън: Защо разузнаването още крие тези документи?

Оливър Стоун: Тръмп имаше възможност да ги публикува през 2016 г. и я профука. Беше натиснат от Помпео и другите. Байдън сложи край на всичко. И отлично знаеше какво прави. Много лошо заобиколи Конгреса, но това се прави вече от години.

Тъкър Карлсън: Защо толкова искат да ги крият?

Оливър Стоун: Очевидно има нещо, което ще ги злепостави. Не казвам, че има имената на убийците, а че просто трябва да знаем повече за хората от ЦРУ. Там има документи за тях. Какво е правил Енгълтън? Това е сериозно. Директорът на контраразузнаването. Какво е правил Дейвид Филипс? Той е важен фактор в южноамериканските операции от Гватемала нататък и е отговарял за Осуалд. Клей Шоу е там и един куп други хора. Ами човекът, когото Джеферсън Морли преследваше? Джордж Йоанидис. Целият е мръсен и е намесен от самото начало. Тогава го покриват. После се появява като свидетел в Комисията за убийствата на Кенеди и Мартин Лутър Кинг. Както и да е. Също и Бил Харви. Смятам, че и той трябва да бъде проверен.

Тъкър Карлсън: Ако трябва да предположиш защо крият тези документи след повече от 60 години, какво би казал?

Оливър Стоун: Днес всичко вече се обявява за секретно. Стандарт е.

Питър Кузник: Масово засекретяване. Нужна ни е повече прозрачност.

Оливър Стоун: Вече е навик. Като на куче да пикае на хидрант. И си продължава така. Не разбирам. Редактират се имена и други неща. Не се целя в държавата, а в честността. Това целя. Как тези държавни бюрократи гледат на живота си? За нас ли работят, или за потайността? Не се отнасят към хората честно. Смятам, че американците го знаят. Американците имат циничен възглед за държавата.

Питър Кузник: Отчасти това е причината да се надяваме Тръмп да помилва Едуард Сноудън и Джулиан Асанж. Оливър направи чудесен филм за Сноудън. Ти си се срещал със Сноудън (към Тъкър Карлсън – бел.прев.).

Тъкър Карлсън: Да. Той направи голяма услуга на Америка, изобличи масовото следене на всички ни. Събуди ни. Трябва да го смятаме за герой. Дан Елсберг беше един от най-близките ми приятели. Оливър също го познаваше. Дан можеше да получи присъда от 115 години затвор за публикуването на Пентагонските досиета, но казваше, че си е струвало, заради възможността, макар и малка, да сложи край на войната. Искал е да разгласи тази история. Никсън го е погнал заради това. Стига се до нахлуването в офиса на психиатъра на Дан и планове да го убият, да го компрометират. Но Дан преживя всичко това. През по-голямата част от живота си предупреждаваше за заплахата от ядрените оръжия. В края на живота му „Ню Йорк таймс“ и всички други се отнасяха към него като към герой, какъвто и беше. Надявам се Тръмп да го разбере и да помилва Ед Сноудън колкото се може по-бързо.

Оливър Стоун: И Джулиан Асанж.

Питър Кузник: Асанж поне получи свобода до известна степен.

Оливър Стоун: Призна се за виновен по едно от обвиненията.

Тъкър Карлсън: Да, но не може да дойде тук. Господа, много ви благодаря.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: