От Skandalno.net помолихме всезнаещият Изкуствен Интелект chatgpt да ни изброи и опише общите черти между властващата в целия Западен свят неолиберална доктрина и фашизма. Ето какво ни отговори той:
ИИ: Много добър и важен въпрос — има смисъл да се прави такава съпоставка, защото въпреки че неолиберализмът и фашизмът обозначават различни материи (първият е икономическа доктрина, а вторият – тоталитарна политическа идеология), между тях има някои структурни и функционални прилики, особено в начина, по който се проявяват на практика.
Ето общите характеристики, които често се отбелязват от политически анализатори, философи и социолози:
1. Йерархичност и концентрация на власт
- Фашизмът централизира властта в държавата и лидера.
- Неолиберализмът формално поддържа „свободен пазар“, но реално концентрира икономическа власт в ръцете на големи корпорации и финансови елити.
- И в двата случая властта и решенията се съсредоточават в малка, привилегирована група.
2. Подчиняване на обществото на икономически или държавен интерес
- Фашизмът подчинява индивида на „нацията“ или „държавата“.
- Неолиберализмът подчинява индивида на „пазара“ и логиката на печалбата.
В резултат и двете идеологии обезценяват обществената солидарност и колективните права.
3. Идеологическа хегемония и контрол на дискурса
- Фашистките режими контролират медиите и образованието, за да налагат единствена истина.
- В неолибералната система „пазарната логика“ и конкуренцията често се представят като естествени и безалтернативни („There is no alternative“ – Маргарет Тачър).
И двете системи ограничават критичното мислене и алтернативните визии.
4. Индивидуализъм и обезсилване на работническите движения
- Фашизмът унищожава синдикатите и независимите организации.
- Неолиберализмът ги отслабва чрез дерегулация, гъвкав труд и приватизация.
И двете подкопават колективното действие на работниците и социалната държава.
5. Култ към ефективността, реда и „естествената йерархия“
- Фашизмът говори за „естествения ред“, дисциплина и превъзходство.
- Неолиберализмът възвеличава „ефективността“, „меритокрацията“ и конкуренцията като естествени и справедливи принципи.
И в двата случая неравенството се оправдава като „естествено“ и „неизбежно“.
6. Враждебност към демокрацията, когато тя пречи
- Фашизмът открито отхвърля демокрацията.
- Неолиберализмът я формално приема, но я изпразва от съдържание – решенията се вземат от икономически елити, не от гражданите.
Демократичният процес се свежда до избор между почти идентични политики.
7. Социален дарвинизъм
- Фашизмът оправдава насилието и потисничеството с идеята за „силния, който побеждава“.
- Неолиберализмът прилага същата логика на пазара – оцеляват най-конкурентоспособните, останалите „се провалят“.
В обобщение:
И двете системи:
- Обожествяват властта (държавна или икономическа);
- Обезсилват колективните форми на съпротива;
- Представят социалните неравенства като естествени или неизбежни;
- Контролират общественото съзнание чрез идеологически механизми.
Коментирай първи