Тази есен сериалът „Столичани в повече“ е не само по-забавен от всякога, но и по-красив. Последното е заслуга основно на младата Стефания Кочева, новото, но възлово за сюжета попълнение в поредицата. Героинята й Мая Проданова е лесбийка, но има интимно вземане-даване и с Рангел, персонажа на Любо Нейков.

Тези дни разпитахме чаровната актриса за живота й. Тя ни отговори възможно най-откровено на всички въпроси, като на моменти дори ни шокира с признания, че е газена от автомобил, нападана от тумба цигани и оцеляла в самолетна катастрофа.

– Стефания, виждам, че носите папка с изследвания…
– Ще ме оперират, влизам в болница тези дни. Имам скъсан менискус. Луда глава съм – карам ски, сърф, ходя и на фитнес. Операцията, на която ще се подложа, е лека, за десетина дни ще се възстановя напълно.

– Какви са ангажиментите ви към момента?
– За съжаление театърът е на заден план в момента за мен и това ми е голяма болка. Когато завърших ВИТИЗ, заминах за Англия, където учих кино и история на изкуството. След това се върнах заради участието ми в сериала „Отплата“. Колелото се завъртя и започнаха да се появяват и други ангажименти. Започнах да си идвам по-често в България, а покрай „Столичани в повече“ се установих за постоянно в страната. Следването в Англия прекъсна връзката ми с театъра.

Киното позволява да пътуваш, но театърът – не, там има дълъг репетиционен период, регулярни представления. Голяма страст и много желана за мен е работата на сцена. Сега ми липсва зареждащият контакт с публиката.

– Как попаднахте в „Столичаните“?
– С кастинг. Екипът е невероятен. Нямам техния опит, но никога не са ми създавали комплекс за това. Учат ме в движение, и то много деликатно. Аз умея да взимам най-доброто от хората. Не съм от онези, които се обиждат от критиките. Актьорството е занаят, който се учи. С натрупванията се получават качествените роли и превъплъщения.

– В „Столичаните“ първо сте се явили на кастинг за ролята на Мария…
– Това беше в първия сезон. Беше един от малкото обявени публично кастинги. Повечето се провеждат в затворен кръг.

– В сериала играете Мая Проданова, която иска да става политик и е на крачка да се ожени за Рангел, героя на Любо Нейков. Как ще се развият отношенията им?
– Ще има напрежение в любовния триъгълник – между Мая и Рангел и Мая и Татяна. Но нека не разказвам в аванс.

– Ле*бийските ви сцени Татяна притесняват ви?
– Те не са чак толкова сериозно ле*бийски. Някога бях срамежлива, но с годините израснах и се научих на много неща. НАТФИЗ е огромна школа.

– Имате специална химикалка, с която подписвате договорите си…
– Винаги я нося със себе си. Друга такава вещ със сантиментална стойност за мен е едно златно кръстче, подарено ми от моята покойна вече кръстница за абитуриентския ми бал. Усещала съм, че въпросното кръстче ми носи късмет и ми помага.

– Може ли да се каже, че вече сте известна?
– От 10-годишна се занимавам с тази професия и никога не ми е било мечта и цел да ме снимат по списания и да ме показват по телевизията. Попаднах в актьорската школа като дете, абсолютно случайно. В началото ми беше много трудно да свикна, това беше свят, който не познавах, въпреки че родителите ми често ме водеха да гледам театър. Никога няма да забравя първото си излизане на сцена. В края на годината имахме представление пред 250 човека, предимно роднини и близки.

Не исках да ставам актриса но емоцията, която изпитах на сцената, явно подсъзнателно ме накара да го желая. Почувствах се като в свои води, изпитах любов към изкуството.

– Кой български актьор ви е идол?
– Един от най-любимите ми е Георги Парцалев, когото, уви, не съм имала възможност да гледам в театъра. Но пък съм гледала всичките му филми.

– Първият ви хонорар?
– В 8-ми клас участвах като статист във филм. Тогава исках да ставам архитект, но реших да изкарам малко пари. За един снимачен ден взех 20 лева, с които си купих сребърни обеци и гривна. Пазя си ги и си ги нося до днес. Много скъп спомен са ми, това са първите ми спечелени пари.

– Вярно ли е, че сте като абонирана за сакатлъци в работата?
– На първия снимачен ден на „Отплата“ получих комоцио. Бях много притеснена, снимахме в един частен дом. В обедната почивка отидохме в приземния етаж да обядваме. Висока съм, а бях обула и токчета. Слизайки към приземния етаж, се наведох да мина заради скосения таван. Седейки на масата, някой извика името ми. Скочих превъзбудено и хукнах към стълбите. Ударих си главата в ниския таван и паднах. Оказа се, че съм получила сътресение на мозъка. Казаха ми да си почивам няколко дни, но аз се възстанових много бързо и продължихме снимките. Така с гръм и трясък започнаха снимките ми в сериала.

– Други сакатлъци имали ли сте?
– Колегите ми в НАТФИЗ ми измислиха прякора 33 неволи, след като репетирахме една пиеса. Не ми даваха да тичам с остри предмети, да вдигам тежко… Имахме веднъж задача да се правим на животни и толкова се вкарах в ролята, че захапах крака на стол и си счупих зъба.

Падала съм от сцена на генерална репетиция с публика и целите ми крака бяха в синини. Като се замисля, винаги съм минавала метър, сблъсквала съм се с малкия дявол. Най-сериозната ми травма беше на 12 години, когато много тежко паднах на ски. Счупих си крака, 3-4 месеца бях в гипс, а 7-8 се раздвижвах. На 15 години пък на едно кръстовище в София ме блъсна автомобил. Шофьорът караше много бързо. Изпотроши ме цялата, приеха ме в болница с опасност за живота. И тогава обаче бързо се възстанових. Кацала съм и със самолет на магистрала…

– Как така сте кацали на магистрала?
– Пътувах от Рим за България. Не се отвори колесникът на самолета ни. Докато са ни подготвяли пистата за аварийно кацане, на летището два самолета си чукнали крилете. Пръснали се отломки. При това положение е абсурд да се направи веднага нов опит за кацане на същото място. Докато изчистят отломките, свършихме горивото. Слава Богу, колесникът се отвори и кацнахме на магистралата, близо до Пловдив. Не се изплаших въобще. Инцидентът тогава нещо се потули (имаше обяснение, че забелязаният над магистралата самолет е участвал във военно учение – б. p.), не знам дали сега не издавам някаква държавна тайна (смее се).

– Обирана ли сте?
– Да, като бях малка, ме нападнаха трима цигани и ме обраха близо до училището. Много силно виках тогава, баща ми след това ми се кара. Каза, че в такива случаи трябва да давам всичко, което ми искат, и да си мълча, щом не виждам хора, които могат да ми помогнат. При обира наоколо нямаше никой, освен циганите. Виках, а се и бих с тях.

Разминах се само с няколко синини по тялото. Хванаха ги после крадците и ги осъдиха, платиха ми дори обезщетение. Лежаха една година в затвора.

– Родителите ви с какво се занимават?
– Баща ми и сестра ми са психолози, а майка ми икономист. Подкрепят ме.

– Най-трудният ви момент в личен план?
– Преди време почина дядо ми и не можах да се прибера за погребението му, тъй като бях в Англия. Приличам на него и визуално, и като характер. Беше много добър човек. Като ми кажат, че съм взела добротата му, ми става драго. Дядо също като мен много падаше.

– Кое може да ви ядоса и натьжи?
– Огнена зодия съм – Лъв, и много се паля. Предателството и разочарованието от приятели може да ме натъжи повече, отколкото раздялата с мъж. Натъжавам се и когато виждам хора, които на всяка цена искат да постигнат нещо. Аз не мога така. Не съм от най-амбициозните, абсурд е да мина през всеки и всичко в името на дадена цел. Ще се откажа и ще пия една студена вода, но няма да газя хора, да направя мръсно.

– Носите обувки №42. Проблем ли е това за вас?
– Има много жени като мен. Висока съм и е нормално да нося голям номер.

– Като дете нещо създавало ли ви е комплекс?
– Като малка, до 7-8 годишна, съм била като кукла, хората много са ми се възхищавали. В пубертета обаче бях една от най-ниските в класа. Имах ужасно дълги ръце и крака и малко торсче, изглеждах комично. После през една лятна ваканция израснах доста. И продължих да раста.

– Разкажете за мъжа до вас. Чужда ли ви е мисълта за брак и дете?
– Имам 4 връзки зад гърба си, а от няколко месеца съм щастлива с нов човек до мен. Той живее в България, еколог е, работи във фирма за отпадъци. Не ми е чужда мисълта за брак и дете. Досега съм имала 3 предложения за сватба, но не сме били на една и съща вълна с въпросните мъже и сме се разминавали. И до днес обаче си се уважаваме.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: