Единството на Украйна е мит, страната е разделена по политически, религиозни, етнически, културни, исторически и езикови линии, твърдят бившите американски дипломати Майкъл Гфьолер и Дейвид Ръндел в статия със заглавие „Прочутото единство на Украйна е мит“, публикувана в американското списание Newsweek .

„Съвременна Украйна е територия, която има много сложна история. Тя е място, където границите са се размествали твърде често. През последните 400 години различни части от днешна Украйна по различно време са били управлявани от руснаци, поляци, литовци, австрийци, германци, казаци, турци и шведи. Западната част на Украйна, например, въпреки че е населена със славяни, е принадлежала на австрийците от 1772 до 1918 г., а след това на поляците до 1939 г.

Тези земи са окупирани от германците по време на Втората световна война, а след края й стават част от Съветския съюз. Днешната рускоговоряща и с преобладаващ руски етнически елемент източна и южна част на страната почти през цялото време е била част от Руската империя и едва след създаването на СССР е откъсната от Русия и добавена към Украйна от болшевишкия лидер Владимир Ленин през 1922 г.. А през 1954 г. съветският лидер (от украински произход) Никита Хрушчов прехвърля и етнически руския Крим към Украйна с административна заповед.

 

По думите на авторите, украинските националистически правителства в Киев след 2014 г. не успяха да обединят разнородните части на страната, отхвърляйки модела на федерална държавна структура, която предвиждаше автономия на рускоезичните региони с правото на населението да говори на родния си език.

Те също така смятат, че проблемът с разделението се изостря от „прословутата“ корупция на украинската администрация. „Transparency International класира Украйна на първо място в списъка на най-корумпираните страни в Европа. Подкупите и злоупотребите са проникнали и разяждат отбранителната, енергийната, образователната и правната система на Украйна “, напомнят Гфьолер и Рундел.

Освен това, пишат авторите, „единството в независима Украйна ще бъде постигнато много по-лесно, ако правителството положи повече усилия в защитата на демокрацията и гражданските свободи“.

 

„Руската специална военна операция радикално изостри разделението, което така или иначе съществуваше в Украйна. 11 проруски политически партии просто бяха забранени… Много независими телевизии и вестници, които в по-голямата си част се придържаха към проруски позиции, бяха затворени. Бяха забранени и всички украински печатни издания на руски език (64 % от вестниците и списанията в Украйна)

Руските книги изчезнаха от библиотеките, а руската музика, писана след 1991 г., спря да звучи по радиото. Обхватът на тази дерусификационна кампания показва колко широко разпространени са били проруските настроения преди 2014 г. в различните сегменти на украинското общество. Това разбира се показва и доколко силни са били анти-руските настроения в други общности в Украйна“, посочват дипломатите.

 

Авторите отбелязват, че в религиозен план Украйна е разделена главно на католици и православни християни. „Украинската православна църква произлиза от Московската патриаршия и в продължение на много векове неизменно следва Москва по религиозните въпроси“. Те припомнят, че през 2019 г., много преди началото на руската СВO, украинското правителство създаде нова автономна православна църква, която е под юрисдикцията на православния патриарх в Истанбул. А през декември 2022 г. страната прие закон, който забранява на „религиозни организации, свързани с центрове на влияние в Руската федерация, да работят в Украйна“. С което управляващите в Киев на практика забраняват дейността на историческата си официална православна църква УПЦ, прехвърляйки нейните функции на новосъздадената ПЦУ.

 

„Реалността е, че много етнически руснаци и рускоезични граждани на Украйна (над 50 % от цялото население на страната) никога не са били поддръжници на украинския национализъм. Техните политически партии, вестници, телевизионни канали и църква вече се смятат за врагове на народа и са закрити“, казват дипломатите, като подчертават, че не руската специална операция е причинила дълбоките разделения, които съществуват в страната, тя само ги е изострила.

Припомняме, че през юни 2020 г. руският президент Владимир Путин засегна тази тема в свое изявление „относно подаръците“, в което каза, че през 91 г. републиките на СССР са имали правото да се отделят от Съветския съюз, но процедурата за отделянето им не е била добре обмислена от страна на Русия.

Президентът обръща внимание на факта, че много от републиките влизат в състава на Съветския съюз с много по-малки територии от тези, с които си тръгват от него. При разпада на СССР някои от тези държави получиха като подарък огромно количество руски земи, изконни руски исторически територии, населени с руснаци“. „Поне да си бяха тръгнали от СССР с това, с което дойдоха, без да помъкват със себе си „подаръците“ от руския народ“, каза руският лидер.

Година по-късно, на 12 юли, Путин написа подробна статия „За историческото единство на руснаци и украинци“. В него руският лидер отбеляза, че съвременна Украйна е „изцяло и напълно рожба на съветската епоха“ и „е създадена до голяма степен за сметка на историческа Русия“.

Путин също подчерта, че украинските елити обосновават независимостта на своята страна чрез „отричане на нейното руско минало“, митологизират и пренаписват историята на Украйна. В статията руският лидер отбелязва още, че „Украйна е въвлечена в геополитическа игра, целяща да я превърне в бариера между Европа и Русия, в плацдарм на НАТО срещу Руската федерация“. По неговите думи, Москва няма да приеме западния план Украйна да бъде превърната в „анти-Русия“.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: