Автор: newscientist.com

Само 16 млади мъже оцеляват в самолетната катастрофа в Андите през 1972 г. За да останат живи, те прибягват до канибализъм, хранейки се с труповете на загиналите си другари.

Научното списание New Scientists шокира читателите си с една от последните си статии, озаглавена: „Не е ли време за по-проницателен поглед върху върховното табу: канибализма?“.

Статията се позовава на нови археологически доказателства, които показват, че „древните хора са се изяждали един друг изненадващо често – понякога дори по състрадателни причини. Находките ни дават възможност да преоценим нашите виждания за практиката“, пише изданието. Каква е идеята на статията оставяме на Вас сами да решите. На нас от Скандално.нет тази провокативна статия силно ни напомня на Прозореца на Овертон, където се дава точно такъв пример. Явно след принтираното месо и протеиновата каша от насекоми архитектите на новия световен неолиберален ред са решили да направят нова стъпка към дехуманизацията на човека като ни внушават че няма нищо лошо да се ядем едни – други, и като за начало починалите.

Но ето какво пише научното издания New Scientist:

Това е най-голямото табу: в повечето общества идеята един човек да яде друг е морално отблъскваща. Дори при обстоятелства, при които може да се твърди, че може да бъде оправдано, като например когато самолет се разби в Андите през 1972 г. и гладните пътници ядоха мъртвите, за да оцелеят, ние все още имаме дълбоко отвращение към канибализма. Един от оцелелите, Роберто Канеса, описва действията на пътниците като „падение към нашето крайно унижение“.

От етична гледна точка канибализмът създава по-малко проблеми, отколкото можете да си представите. Ако едно тяло може да бъде завещано със съгласие на медицинската наука, защо не може да бъде оставено да нахрани гладните? Нашето отвращение се обяснява по различни начини. Може би това се дължи на факта, че в западните религиозни традиции телата се разглеждат като седалище на душата и имат дъх на свещеното. Или може би е културно вкоренено, с корени в ранния модерен колониализъм, когато расистките стереотипи за канибала са били измислени, за да оправдаят подчинение.

Те започнаха да представляват „другите“ за западните общества – и отвращението към канибализма се превърна в принцип на тяхната морална съвест.

Множество скорошни археологически открития сега допълнително усложняват начина, по който мислим за човешкия канибализъм. Изследователите са открили доказателства, които предполагат, че нашите предци хоминини са се изяждали един друг изненадващо често. Изглежда, че те не винаги са го правили поради причините, които може да очаквате – за препитание или да се състезават и сплашват съперници – но често като погребални ритуали, за да почетат мъртвите.

Харесва ви или не, тогава канибализмът е важна част от нашата история. Това не означава, че трябва да променим отношението си към него.

Но разбирането на неговите дълбоки корени може да промени гледната ни точка към малкото култури, които все още практикуват канибализъм днес, макар и само от време на време, като агори, индуистка аскетична секта в Индия, която го прави в преследване на трансцендентността. Тези открития ни приканват да преразгледаме отвращението си към канибализма в контекста на нашето еволюционно минало.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: