Нараснали са исканията на МВР за трафични данни и телефонни разпечатки. На ден в съда се внасят 18 молби за достъп до лична информация. Обикновено в едно заявление от МВР се искат данни за десетки лица – разпечатки от телефонни разговори и IP адреси. Малка част от молбите на МВР са отхвърляни.

От 2010 г. достъпът до лична информация се дава от районните съдилища. В първите месеци след нововъведението съдът буквално е затрупан от заявления – 5121 г., като отказите са 1114. През 2011 г. молбите са достъп до трафични данни и обаждания са нараснали с близо 1800, но пък е спаднал броят на отхвърлените искания.

Доставчиците пазят информацията за трафика през интернет една година. Данните се предоставят на МВР със съдийско

разрешение, когато са необходими за разкриването на престъпления, за които са предвидени над 5 г. лишаване от свобода.

Дали обаче получаването на подобна информация е ключове при разрешаването на тежки криминални деяния? При разплитането на случаи на компютърни престъпления, трафичните данни със сигурност са от голяма полза за разследването.

За разкриването на убийства обаче, телефонните разпечатки или достъпът до информация на даден IP адрес, служат по- скоро за ориентир на разследващите, но не са достатъчни за издаване на осъдителна присъда. Подобни данни от съда се приемат като косвени доказателства. Всичко отново опира до събраните улики от местопрестъплението, както и от свидетелски показания.

Сега МВР достъпът на МВР до лична информация е по- лесен от всякога, въпреки това събраните от СРС данни не спомагат за качественото разрешаване на престъпления.

Полицейщина срещу граждански права. ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: