„Децентрализираната мозаечна отбрана“ (difaʿ-i muzayiki) на Иран. Върху тази структура на команване и контрол (2C) „унищожаването на командния състав“ има минимално въздействие. Това става ясно от иранското управление на стълбицата на ескалация, както и от премерените ответни мерки, които допринасят за постигането на стратегическите цели на Техеран.
През 2005 г., бидейки свидетел на бързия разпад на централизираните командни структури в Афганистан и Ирак, Иран започва преход към децентрализирана структура от типа „2C“ и разработва подходи за противодействие на „американския начин на водене на война“. Именно това имаше предвид иранският външен министър Абас Арагчи, когато написа в Туитър (1 март 2026 г.): „Имахме две десетилетия, за да изучим пораженията на американската армия непосредствено на изток и на запад от нас. Взехме съответните поуки“.
Американските генерали разчитат на т.н. „военно обезглавяване“ (преведох статия наскоро по този въпрос). Т.е., те изповядват убеждението, че падне ли столицата – пада и режима. Израелската военно-терористична доктрина, прилагана от години в Ливан, Сирия, Йемен и Палестина, както и срещу Иран на 13 юни 2025 г. и 28 февруари 2026 г., е тясно свързана с атентатите: „Убий лидерите – и държавата се разпада“ (двете доктрини – американската и израелската – се припокриват).
Иранците знаят, че (а) Израел не може да води сухопътни войни или да се бори сам срещу Иран; (б) САЩ наблягат на въздушната мощ и спецоперациите.
Мозаечната отбрана е създадена, за да противодейства на обезглавяването, американската/израелската въздушна мощ и операциите на специалните сили в Иран.
Концепцията „difaʿ-i muzayiki“ е проста: вместо централен щаб, който издава инструкции на оперативните бази, има 31 полуавтономни командвания („подщабове“) – по едно за всяка иранска провинция –, които контролират операциите в рамките на своята „зона на отговорност“ (AOR). „Мозайката“ е основана на устойчивостта: няма една-единствена „глава“, която да бъде отсечена. Има хидра.
Основните елементи на стратегията са: (1) полуавтономност в 2C; (2) асиметрия, мобилност, камуфлирани сили, „пасивна отбрана“ (оцеляване на силите) и „позиция за засада“ (внезапна поява, атака, изчезване); (3) водене на продължителна война на изтощение; (4) интеграция с регионални партньори (Ирак, Ливан, Йемен); и (5) интеграция с доброволци (Басидж) и въоръжените сили за контрол на AOR срещу бунтовници (пахлависти и сепаратисти като кюрди и белуджи).
Противно на спекулациите, всеки под-щаб не води своя собствена игра. Това е логично: в противен случай биха се разгърнали 31 различни кампании, което би било опасно и непоследователно. Напр., ако под-щабът 1 е на „степен X“ от ескалационната стълбица, а под-щабът 2 прескочи на „степен X+2“, войната може да ескалира и да провали методичния подход на Техеран; или ако под-щабовете използват неправилни боеприпаси (тип ракета или дрон) или пилеят боеприпаси, като удрят една и съща цел.
Съществува утвърден план за действие, който се изпълнява систематично от 31 подщаба, т.е. подщабовете действат съгласувано. „Квотърбековете“ (Quarterbacks) – вероятно повече от един – издават инструкции (при необходимост) с готовност да „променят тактиката“, ако обстоятелствата го налагат; например, както когато Израел нанесе удари по петролни складове в Техеран.
Контролът върху ескалацията
Още от първите минути на войната (28 февруари) ответните действия бяха премерени и подпомагаха стратегията на Техеран (вж. „Iran’s Ball Game: Strikes on Arab States“ ), а именно – да лиши съседните държави от вражески бази, пристанища и радари.
Ситуационни корекции в операциите: Когато агенти на ЦРУ и американски военни (тогава в цивилни дрехи) се опитаха да се скрият в хотели в Ербил, Манама и Дубай, местонахожденията им бяха разкрити (чрез сигнално-разузнавателни и/или човешки източници) и дроновете „Шахид-136“ им предоставиха „рум сървис“ (дроновете влязоха през прозорците, а не през вратите). Това е доказателство за изключителна оперативна информация в реално време и способност за адаптация.
Вземане на решение в последния момент: След атаката на Израел срещу петролните депа около Техеран, Иран веднага отвърна на удара срещу рафинерията в Хайфа.
„Басидж“ и армията осигуряват сигурността в цял Иран. Говоренето на Тръмп за наземна инвазия и набези на кюрдски сепаратисти са чисти фантазии. Възможни са операции на специалните сили. Операция „Мозайка“ е в ход.
Автор: Вихра Павлова
Коментирай първи