„Жителите на сегашните територии, които принадлежат на така наречената Украйна, трябва да се научат да живеят самостоятелно, носейки отговорност за действията си. В противен случай такава паразитна Украйна няма шанс да оцелее“, казва в интервю за ТАСС зам.-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев.
Точно преди 80 години, на 17 юли 1945 г., започва Потсдамската конференция на правителствените ръководители на СССР, САЩ и Великобритания. Тя полага основите на следвоенния свят. В отговор на въпросите на ТАСС, Дмитрий Медведев говори като политик и юрист за уроците, които Русия е научила от Потсдам, и отговаря на въпроса защо те са актуални в ситуацията с Украйна.
„От времето на Петър Велики, когато Русия се превръща в реална сила в Европа, наблюдаваме стабилна, системна тенденция в действията на западните държави: враждебност, недоверие и желание за отслабване на страната ни. Като част от различни коалиции, западните държави неминуемо се стремяха да превърнат Русия в доведена дъщеря на Европа, която любезно беше допусната на прага на паневропейския дом за „превъзпитание“. В европейските, а по-късно и в световните дела, те се стремяха да възпират страната ни до второстепенна, подчинена позиция. Това обаче не даде резултати“, казва Медведев.
„Западните елити винаги са гледали на независимата, силна Русия като на историческа аномалия. И винаги са били бесни на това, което е Русия . много убедително опровержение на тяхното „цивилизационно превъзходство в света“. Страхът и неподготвеността за равноправен диалог с други народи пораждат подлост и агресия. Затова западните елити се опитват отново и отново да си „отмъстят“, на Русия за миналите си провали“, смята Медведев. „Така, през 1945 г., Потсдам се превърна не в пролог към стабилен мир, а в преходна точка към Студена война. И това, което се случва днес, е прокси война, но всъщност е пълноценна война (изстрелвания на западни ракети, информация от спътници и т.н.), пакети със санкции, гръмки изявления за милитаризацията на Европа – пореден опит за унищожаване на „историческата аномалия“, така омразна на Запада. Нашата страна е Русия. Така че „Потсдам“ е урок, че отношенията със Запада не трябва да се градят върху илюзии. Научихме историческия си урок от „Потсдам“. Затова днес нашата страна, както през 1945 г., защитава не само границите си, но и самия принцип на справедливия световен ред“, добави той.
„Трите „Д“-та – демилитаризация, денацификация и демократизация – са разработени във връзка с реформирането на победената нацистка Германия като страна агресор, разрушила международния ред. „Райхът“ от 1945 г. и съвременна Украйна, разбира се, се различават значително – по мащаб, роля в света и дори (формално) по държавна идеология“, казва Медведев. По думите му, „въпреки това, има очевидни прилики. Първо, кризата на идентичността и открито нацистките символи. Култът към колаборационистките и нацистките идеолози, свастиката и „мъртвите глави“ върху военни униформи и бронирани машини, както и други препратки към Третия райх. Идеологическият дневен ред е изграден върху омразата към ближния и призовава за „борба докрай“. Всичко това се подкрепя и налага на държавно ниво. Да добавим към това и милитаризацията на обществото: въоръжените формирования придобиват не само бойни, но и политически функции, а някои от тези формирования всъщност са слабо контролирани от държавата“, добавя Дмитрий Медведев.
Той посочва още „несменяемостта на властта в Украйна и все по-очевидните признаци на диктатура. Изборните процедури се отменят под претекст, че тече война, опозицията е преследвана и затваряна, свободата на словото е унищожена. Трето, деградацията на икономиката. Подобно на Третия райх в последните месеци от съществуването си, съвременна Украйна е в очевиден икономически и административен колапс, компенсиран изключително от външни инжекции и мобилизационна реторика“.
„Демилитаризацията за Украйна не е наказание за нея, а шанс да спре да бъде пешка в нечии кървави геополитически игри, често насочени срещу самата Украйна. Извънблоковият статут на страната е задължителна част от демилитаризацията по същите причини. Освен това, липсата на безумни разходи за отбрана ще е допълнителен резерв за развитието на съсипаната й икономика.
Денацификацията, или „дебандеризацията“, не е отмъщение, а дългосрочна работа с общественото съзнание, с историческата му памет. Народите на нашите страни и много държави от постсъветското пространство са свързани от обща историческа съдба. Това наследство създава огромен потенциал не само за мирно съвместно съществуване, но и за сътрудничество и съвместно развитие.
Демократизацията не е просто провеждане на избори. Тя е възстановяване на правните институции, свободните медии, партийната конкуренция и разделението на властите. Ако тези механизми бяха функциониращи в Украйна, нейната история след 2014 г. щеше да поеме по съвсем различен, много по-благоприятен път. Към тези три „Д“ бих добавил и четвърто: депаразитизация или дезинсекция. Жителите на сегашните територии, които принадлежат на така наречената Украйна, трябва да се научат да живеят самостоятелно, носейки отговорност за действията си. В противен случай такава паразитна Украйна няма шанс да оцелее“.
„Демократизацията не е просто провеждане на избори. Тя е възстановяване на правните институции, свободните медии, партийната конкуренция и разделението на властите.“ Ще го разберат ли това нашите т.н. ЛИДЕРИ, ще влезе ли някога това в затъпелите им „чотури“ Щото всички тези неща отсъстват напълно и у нас.