Мария Кокарешкова е една от любимите певици на бившия Първи – Тодор Живков. Мери завладява Тато с шаржовете си върху песните на Енрико Масиас, Шарл Азнавур, Нийл Седака и френските шансони, които изпълнява на шопски диалект. В гилдията и до днес нейни колежки я сочат като любовницата на Живков. Тя обаче отрича, но признава, че главният секретар на БКП е имал жени от гилдията до себе си след смъртта на съпругата си Мара Малеева. Братът на певицата е известният композитор и музикант Александър Кокарешко в който е автор и е направил автентичен аранжимент на десетки народни и естрадни песни.

– Госпожо Кокаершкова, харесвате ли музиката, която се слуша днес, и с акво се различава тя от вашия репертоар?
– Разбира се, че не ми харесва. Наложи се естетиката на олигарсите и на простаците с пари. Това, което се записва днес, не е музика. Млади момичета бяха купени, за да изпълнят тази мисия – да се опростачи народът, да не слуша интелигентно, за да бъде манипулиран и да се върне към първобитния строй. Е, в крайна сметка май успяха! Планът явно е бил за 15-20 години да се наложи нов тоталитарен режим в който няма физически концлагери, а психически затвори. Единствената певица, която харесвам от „Пайнер“, е Нелина, защото пее изключително красиво народни песни. Останалите бъркат извивките и смесват отделните фолклорни региони. Сега всичко е много лесно и елементарно. Тези млади девойки, които се обличат с рокли и танцуват с разголени младежи, не знаят какво беше по времето на соца, когато ни викаха да пеем по разни концерти и празници на заводи. Партията ни забраняваше да жестикулираме, да не говорим за строго официалните тоалети, които ни караха да обличаме. Тогава всички разчитаха само на гласа си и на погледите, които се разменяха с публиката. Въпреки това обиколихме цял свят благодарение на способността да привличаме вниманието на хората с таланта си. Освен това бяха поругани много песни. Аз бях първата певица, която записа „Йовано Иованке“ навремето. На мен ми е обидно, че Слави Трифонов включи песента ми в репертоара си и ми я открадна, един вид. Има още куп такива случаи с македонски песни, които се изпълняват от чалгаджийки с грозни ориенталски аранжименти. За жалост нямам парите и спонсорите им, за да издам диск с автентичен фолклор.

– Как минавахте през Желязната завеса? Не ви ли спираха забраните на партията?
– Напротив, Тодор Живков имаше специално отношение към музиката и към мен. Той ме обичаше. Имах един интересен случай с него. Изявявахме се на сцената на Музикалния театър и той беше дошъл да ни гледа заедно с Павел Матев и Георги Джагаров. След като ни свърши програмата, Живков стана и се провикна със специфичния си тембър: „Кокарешкова, върни се веднага на сцената! Дай от ония“. Публиката и ние, артистите и певците, се смутихме. „Ония“ за Тато бяха западните песни, които смесвах с шопски текстове. Спомням си, че му изпълних „Дилайла“ и „Кукла на конци“ тогава. Той стана на крака и ми ръкопляска от кеф.

– В гилдията се говори, че сте били негова любовница. Има ли нещо вярно в това?
– Не, не е вярно, това са само слухове. Никога не съм била любовница на Живков. Той много ме харесваше и ме обичаше, но само като приятел и като певица. В нашите среди знаехме, че народната певица Олга Борисова е близка по тази линия с него след смъртта на съпругата му Мара Малеева. Това, че съм била любовница на Тато, го говорят простите народни певици, защото ми завиждат и злобеят. Ако бях интимна с него, щях да имам апартаменти, имоти и коли, а аз нямам. Сама съм си купувала жилището и съм се оправяла в живота само с пеене.

– Властта канеше ли ви да пеете по частни банкети, както днешните певици правят?
– Разбира се. Редовно ходехме да пеем по рождени дни. Имах един случай с Тодор Живков, който няма да забравя. Обадиха ми се от негово име да отида и да пея в Бояна, но вече нямаше автобуси, защото беше късно. Аз отказах, тъй като татко беше болен и бях притеснена. Живков веднага ми се обади лично и ми каза, че праща специално своя автомобил, за да ме закара и да ме върне за час вкъщи. Аз го попитах: „Другарю Живков, знам, че искате западните песни, но на мен ми забраняват да ги Лея“. Той започна да се смее: „Ха-ха-ха, кой бе, Кркарешкова, кой ще ти забрани“. Всъщност Културното министерство ми скърцаше със зъби, а завистливи народни певици постоянно се опитваха да ме очернят пред Тато.

Тогава брат ми дойде, за да гледа татко, и ме попита: „Мери, закъде си се наконтила така?“. Аз му обясних, че отивам при Първия, а той ме предупреди само да не падам на нивото на останалите си колежки, защото Живков не беше прост човек. Завършила съм филология и Тодор Живков знаеше, че с мен може да си говори за всичко – разказвах му произведения, обяснявах му музикалните стилове и епохи, за неравноделните размери във фолклора си говорехме и т.н. Беше му интересно с мен. Не беше безразличен към това и дори не искаше да ме пуска да си тръгна, когато се виждахме.

– Коя беше любимата песен на Живков, която вие изпълнявахте?
– Мисля, че най-много му харесваха халтурите, които правех на музиката от филма „Кръстникът“. Там осмивах некадърните спортисти, които ходеха на състезания в чужбина заради квотата. Ние си знаехме, че отиваха само за да си напазаруват дрехи от Запада.

В халтурата пеех за комбинезони и за дънки. Живков прекрасно знаеше за тази практика на родния спорт, но ги оставяше и само им се смееше за това колко са наивни и как си мислят, че го лъжат.

– Бяхте ли приятелки с Людмила Живкова?
– Приятелки чак не сме били, но се познавахме. Людмила беше много сдържан човек и в същото време знаеше как да постигне целите си. Тя е човекът, който е направил най-много неща за културата в България и за облика на страната ни в чужбина. След нея аз поне не съм виждала друг такъв министър.

– Кои други социалистически велможи ви канеха да пеете?
– Георги Джагаров беше един от редовните големци, които искаха да им пея. Навремето му викахме в гилдията дори Оргии Джагаров, защото редовно в Съюза на писателите на „Ангел Кънчев“ 11 правеше банкети. Винаги имаше оркестри, певци и артисти. Ние бяхме доволни тъй като винаги ни плащаха добри хонорари.

Не мога да се оплача от онези времена. Имахме участия постоянно. Системата обаче не ми харесваше, не че тази е цвете… Нямахме право да се обличаме атрактивно, както на Запад, беше ни омръзнало от тези прословути характеристики, които ни правеха, за да ни проверяват дали сме читави. Брат ми го бяха направили дявол, а той беше ангел и се занимаваше само с музика – композираше, правеше аранжименти и изучи стотици музиканти, но го очерниха като враг на народа.

Той беше аполитичен. Всичко тогава се случи отново от завист Към успехите му.

– Имаше ли истинска война в гилдията? Например между Йорданка Христова и Лили Иванова?
– Разбира се, и тези войни още съществуват. Христова например иска постоянно да убеди хората, че се разбира прекрасно с Лили, но това не е така.

Данчето винаги е искала да изпъкне но не можа и затова компенсира с авторекламата. Тя много обича да парадира с Фидел Кастро, но там историята е измислена, защото е нямало нищо между нея и Ел Коменданте. На погребението на Васа Ганчева се направи на важна и си тръгна по-рано от останалите крлеги, защото щяла да пътува до Куба за рождения ден на Кастро. Искаше да си помислят всички, че отива при него. Тя беше привилегирована, тъй като стана снаха на бившия вицепремиер Григор Стоичков и нейните участия бяха доста по-специални от тези на останалите, дори и от тези на Лили, която ми е приятелка. Може би и оттам да тръгва враждата между двете, тъй като Иванова беше класа над Данчето. Имаше и много некадърници, които бяха парашутисти и партийни дейци, докато аз съм спокойна за себе си, защото съм постигала всичко с конкурси.

– Кои ваши колежки търсеха леглото на първите в държавата, за да успеят?
– Не искам да цитирам имена, защото ще изпадна в неудобна ситуация. По онова време също имаше певици, които спяха с богати мъже. В тогавашния хотел „София“, срещу парламента (хотел „Радисън“ -б.а.), бяха отделени 5 стаи, които се пазеха за подобни тайни срещи. Съпрузите на повечето от колежките знаеха за тези работи, но си траеха, тъй като имаха деца, а и дамите им ги издържаха. Едни от най-желаните мъже бяха от рода Такови – Пеко и Янчо, както и от рода Радонови от Банско, чиято снаха е Емилия Масларова. Свекър й, хаджи Радонов, ме е карал да му пея, за да ми пише шестици по химия в училище, а чичото беше легендарният генерал Крум Радонов. От нашите среди виден коцкар беше имитаторът Христо Минчев – Пилето. Той беше неповторим. Винаги измисляше оригинални случки, заради които веднъж щяхме да загазим. Бяхме в Ирак с другаря Живков. Докато текат някакви политически срещи на Тато, ние, от културната част на делегацията, се разхождахме. По едно време Минчев се разрева на един пазар като магаре. Имаше няколко магарета, да хвърлят къчове.

Настана пълен хаос.След това Живков го пита: „Бре, Ицо, какво си направил, сега и магарета трябва да им носим на иракчаните“. Той мисля, че му отговори: „Другарю Живков, пратете им хора от дома на културата „Средец“, за да опишат случая“. Ние изтръпнахме. След няколко секунди Тато започна да се смее на глас. Пилето беше чаровник и нямаше как да му се разсърдиш.

ВИЖ ВИДЕОТО:

http://youtu.be/6RmuwewBcp0

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: