Бележка от преводача Владислав Наков: Уважаеми приятели и читатели, днес се състоя премиерата на новата книга на прочутия италиански журналист Марко Травальо „Украйна, Русия и НАТО накратко“, чиито текстове превеждам от доста дълго време и считам за еталон в журналистиката. Книгата излиза днес, когато се навършват точно 1000 дни от началато на т. нар. Специална военна операция на Русия в Украйна. Публикувам кратък откъс от книгата, която проследява събитията от самото начало, които предшестваха преговорите в Истанбул, но които към днешната дата, а и тогава, не бяха отразени, в, както самият Травальо ги нарича „турбо-атлантическите медии“.

Марко Травальо: Москва-Киев: Как и защо мирът беше саботиран през 2022 г. Книгата „Украйна, Русия и НАТО накратко“. Откъс:

Преди 1000 дни Русия нахлу в Украйна. Но гражданската война между правителствата в Киев и руското, рускоезичното и русофилското население в югоизточната част на Украйна продължава повече от 10 години: от свалянето на неутралния! президент Виктор Янукович през 2014 г. до протеста по улиците, ескадроните на смъртта и прозападните снайперисти, преживявани от проруски настроените граждани като държавен преврат. И след това, с предателството на двете споразумения от Минск, подписани с Москва и никога неизпълнени от правителствата на Петро Порошенко и Володимир Зеленски, нетърпеливи да се присъединят към НАТО (Ангела Меркел и Франсоа Оланд потвърдиха през 2022 г., че не са имали никакви намерения да изпълняват „Минските споразумения, а са ги подписали, за да спечелят време за въоръжаването на Украйна – бел. прев.). Реконструирах цялата история в резюме в новата си книга „Украйна, Русия и НАТО накратко“ (изд. PaperFirst), която вече е на пазара, както в книжарниците, така и в онлайн платформите. Тук ще очертая момента с „Истанбулските споразумения“, които доведоха Москва и Киев на една крачка от подписването на мирен договор, няколко седмици след нахлуването от 24 февруари 2022 г., появили се в най-добрия възможен момент. Ето как и защо:

8 март 2022 г. Китайският президенти Си Дзинпин и турският Реджеп Ердоган, които подобно на израелския премиер тогава Нафтали Бенет отказват да въоръжат Киев и да санкционират Москва, предлагат да станат посредници. На 10 март преговорите от Беларус ще се преместят в Анталия, Турция. Зеленски, интервюиран от американската телевизия „ABC“, прави важно откритие, което месец по-рано би избегнало война: „Осъзнахме, че НАТО не е готово да приеме Украйна. Алиансът се опасява от конфронтация с Русия“. Що се отнася до Крим и Донбас, „можем да го обсъдим с Путин и да намерим компромис за окупираните региони“.

10 март 2022 г. Първа среща в Анталия между украинската и руската делегации, водени от външните министри Кулеба и Лавров. Лавров дава да се разбере, че целта на войната не е цяла Украйна и нейното правителство, а независимостта на Донбас и неутралитета на Киев.

11 март 2022 г. Путин говори за „известен напредък в преговорите“. Кулеба отрича: „Нулев напредък, не знам за какво говори“.

12 март 2022 г. Зеленски отбелязва „фундаментално различен подход от Москва“ и казва, че е „щастлив да получи сигнал от Русия“.

13 март 2022 г. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че „позициите са се сближили“. Съветникът на Зеленски Подоляк потвърждава: „Русия е по-близо до нашите искания и започна да говори конструктивно“. Двете делегации започват да си разменят проекти за мирен договор.

15 март 2022 г. Зеленски се сбогува с НАТО: „От години се говори, че ЕС и НАТО отварят вратите си за Украйна, но също така чухме, че не можем да влезем и трябва да го признаем.“ Думи, които, казани месец по-рано, може би биха избегнали инвазията. Но сега те помагат на преговорите.

16 март 2022 г. „Financial Times“ разкрива мирния план от 15 точки, който се е появил на руско-украинската маса в Турция: прекратяване на огъня от двете страни и изтегляне на руските войски; отказ на Киев да се присъедини към НАТО и да разположи чужди военни бази или оръжейни системи; гаранции за сигурност на Украйна от САЩ, Великобритания и НАТО; замразяване на споровете за Донбас и Крим, които да бъдат разрешени в бъдеще. Това обаче не се харесва на Байдън, който определя Путин като „военен престъпник“ заради атаките срещу Мариупол.

17 март 2022 г. Киев е много оптимистично настроен за преговорите в Турция: „Сега решението е възможно. Десет дни до мира”.

20 март 2022 г. Турският външен министър е все по-оптимистично настроен: „Споразумението е близо“.

21 март 2022 г. След нов кръг от преговори в Турция Зеленски приема положителния резултат за даденост: „Компромисите между Украйна и Русия ще бъдат подложени на референдум в Украйна. Гаранциите за сигурност и статута на временно окупираните територии в Донецк, Луганск и Крим могат да бъдат подложени на гласуване“.

22 март 2022 г. Зеленски кани Папата в Киев, след преговорите като „гарант за сигурност“.

25 март 2022 г. Москва изяснява целта на „специалната военна операция“: „Руските сили ще се съсредоточат върху пълното освобождаване на Донбас“. Байдън: „Ядрена опция? При екстремни обстоятелства.“

26 март 2022 г. „Newsweek“ разкрива строго секретен доклад на Пентагона, който потвърждава истинските намерения на Путин: от самото начало САЩ знаят, че това е „война с нисък интензитет“ и „Путин засега избягва ненужни кланета и не атакува всички градове“, защото „се цели в Донбас“ , със сигурност не иска да завладее цяла Украйна, още по-малко да атакува Европа”. Но, подтикван от Конгреса и оръжейното лоби, Байдън пренебрегва тези индикации и продължава да саботира преговорите: „Путин е касапин и тиранин, той не може да остане на власт“. Говорител на Белия дом е принуден да изясни: „Байдън не говореше за смяна на режима в Русия“. Говорителят на Ердоган: „Ако всички изгарят мостовете с Русия, кой ще говори с Москва в края на деня?“. Следва дистанциране от Блинкен, Борел, Макрон и Джонсън. Само Драги мълчи.

27 март 2022 г. Новото отваряне на Зеленски към компромис с Москва: „Неутралитет и споразумение за Крим и Донбас“.

28 март 2022 г. Докато Лавров и Кулеба се срещат отново в Истанбул, Зеленски дава интервю на независими руски журналисти: „Готови сме да приемем неутралния и неядрения статут на Украйна. Ако си спомням правилно, Русия започна войната, за да получи това. Тогава ще трябва да се обсъждат и решават въпросите за Донбас и Крим. Но разбирам, че е невъзможно да накараме Русия да се изтегли от всички окупирани територии – това би довело до Трета световна война“.

В този момент излиза нова провокация за изостряне на напрежението. Ултраконсервативният американски вестник „Wall Street Journal“ твърди, че руският олигарх, с украински корени Роман Абрамович, който участва като част от московската делегация в преговорите, е бил отровен с химически агенти по време на среща в Киев на 3 март с двама преговарящите.

29 март 2022 г. В Истанбул „отровеният“ Абрамович присъства в отлична форма на речта на Ердоган, докато приветства делегациите от Москва и Киев. На масата за преговори е отбелязан важен нов напредък. Москва твърди, че е получила писмено предложение от Киев, гарантиращо „неутралитет“ и „денуклеаризация“ на страната. Документът, подписан от ръководителя на украинската делегация Давид Арахамия, е озаглавен „Договор за постоянен неутралитет и гаранции за сигурност на Украйна“ и се състои от 18 топки. Путин ще покаже този документ през 2024 г., на среща с делегации от африкански държави. Украйна обещава да не се присъединява към НАТО, но не се отказва от ЕС, иска международни гаранции за собствената си сигурност, дори със зона забранена за полети, и отлага съдбата на Донбас и Крим за предстояща среща на върха между Зеленски и Путин, за да бъде подложена след това на референдум. Русия настоява Украйна да не разполага чужди военни бази и не възразява срещу нищо, дори срещу членството в ЕС и изтеглянето на войските си. И в знак на откритост обещава да се изтегли от районите на Киев и Харков. Което ще направи в следващите дни. Двете делегации се договарят за съвместно „комюнике“, обобщаващо точките на сближаване, което да се използва като основа за бъдещия мирен договор. Украйна ще бъде „вечно неутрална и неядрена“. По-долу е даден списък на възможните „гаранти“ за нейната сигурност в случай на нови въоръжени атаки: постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН (Русия, САЩ, Китай, Франция и Великобритания), Канада, Германия, Израел, Италия, Полша и Турция. Оставяйки Донбас за предстоящата среща на върха Путин-Зеленски, страните обещават „мирно да разрешат спора за Крим през следващите 15 години“. Турският външен министър говори за „най-значителния напредък, постигнат досега“. САЩ остават скептични.

31 март 2022 г. „Corriere della Sera“ разкрива: „Една англо-американска ос изглежда работи срещу преговорите. Наистина, тя вероятно цели да ги провали, защото вижда като стратегическа цел не толкова края на войната, колкото поражението на Русия на бойното поле… Настоящата стратегия – обясняват те намеренията на “Даунинг стрийт” – е да продължим да подкрепяме украинската цел за отблъскване на инвазията…“. Дори „New York Times“ отрича атлантическия разказ: Путин изобщо не е искал да окупира цяла Украйна. От началото имаше за цел да завладее Донбас и да запази Крим, но вдигна врява с диверсиите в Киев и Харков, за да се прави, че иска всичко и тогава да преговаря.

1 април 2022 г. Буча, предградие на 30 км от Киев, се връща в украински ръце. На следващия ден излиза видео на поне 20 цивилни жертвии, наредени покрай главния път и още 300-400 хвърлени в масови гробове. На 3 април Кулеба обвинява руснаците в „умишлено клане“. Правителството и международната преса говорят за нападения от къща на къща, деца, използвани като живи щитове, изтезания, изнасилвания на жени и малолетни, масови гробове, „етническо прочистване“. Москва се опитва да го отрече и обвинява Киев в „провокация, с цел прекъсване на мирните преговори“. Гутериш призовава за „независимо разследване за установяване на действителната отговорност“. Пентагонът също е предпазлив: „Не можем независимо да потвърдим или опровергаем украинските твърдения.“ Истината вероятно е някъде по средата. Смъртните случаи са дело на руснаците (ако не бяха нахлули в Украйна, тези 300 или 400 души все още щяха да са живи) и бруталността се потвърждава, дори ако е трудно да се направи разлика между екзекутирани цивилни (има някои, като видео, публикувано от “New York Times”) и войници, убити в битка“.

Но масовият гроб до малката църква на Буча, заснет от сателити и показан от всички вестници и телевизии, всъщност е импровизираното гробище на близката болница, където се хвърлят телата на недостигналите до болница ранени от войната. А поставянето на труповете, без кръв и вероятно убити седмици преди това, подредени на равно разстояние на улицата в услуга на камерите, поражда съмнения за режисиране, за да бъде по-шокиращо.

5 април 2022 г. НАТО ликува, надявайки се на край на преговорите. За Байдън не може да става и дума за работа с Путин, „военнопрестъпник, който трябва да бъде съден в Хага“. Столтенберг заявява: „Войната може да продължи години, Киев се нуждае от тежки оръжия“. Зеленски обвинява руснаците във „военни престъпления“ и ги сравнява с ИДИЛ. Но това не затваря вратите за преговори, напротив: „Трагедии като тази шокират, докато водите едни или други преговори. Но все още имаме възможности да предприемем тези стъпки.“ И което е невероятно, руската и украинската делегации продължават да преговарят 24 часа в денонощието, като обменят нови проекти на споразумения.

8 април 2022 г. Русия, както обеща на украинците в Истанбул, „предислоцира“ в Донбас частите, които преди това бяха ангажирани на Северния фронт и в районите на Киев и Харков.

9 април 2022 г. Това е очакваният ден за подписване на споразумението. Но британският премиер Борис Джонсън неочаквано се втурва към Киев, първият лидер на Г-7, който го посещава след инвазията, на едно приключенско пътешествие, включващо кола, хеликоптер, военен самолет и влак. Среща се лице в лице със Зеленски и блокира всяка възможност за преговори с категорични думи. Версия на “Украинска правда”: „Западът няма да подкрепи никакво мирно споразумение“. Версията на Нафтали Бенет: „Не преговаряйте и продължавайте да удряте Путин“. Публикува е списък с новите въоръжения от Лондон в социалните мрежи, подбуждайки „лъва“ Зеленски да се бори „до победа“.

12-15 април 2022 г. Нови кръгове от преговори в Истанбул. Двете делегации все още обсъждат неусвоимото за Киев руско искане за забрана със закон на „фашизма, неонацизма, агресивния национализъм“ и реабилитирането на украинските формирования, воювали срещу Червената армия. Киев обещава повече да не ограничава използването на руски език на своя територия. Москва дори се ангажира да „улесни“ влизането на Украйна в ЕС и вече не настоява за признаване на Крим, защото решителната среща между двамата президенти по териториални въпроси предстои: говори се за две седмици. Зеленски е готов да остави поне част от Донбас на Москва. А Путин се отказва от тоталната демилитаризация на Украйна. Но позициите за числеността на бъдещата украинска армия все още остават далечни (250 хиляди души иска Киев, само 85 хиляди Москва). Но преди всичко иде реч за възможностите за намеса на страните-гаранти. Предпоследният проект от 12 април предвиждаше всеки сам да реши дали и как да защитава Украйна. Сега обаче Москва иска „съгласувано от всички решения“, което да й гарантира право на вето над останалите, неприемливо обаче за Киев. Но в преговори, които са преодоляли много други, това са препятствия, които лесно могат да бъдат разрешени чрез продължаване на преговорите. Вместо това неочаквано украинската делегация напуска масата и никога повече не се връща. Натискът от Лондон и Вашингтон надделя. А премахването на руските войски от Киев и Харков, с обещанията на НАТО за решаващи оръжия, даде на Зеленски илюзията, че може да победи Русия.

Интервюиран от украинската телевизия „1+1“, ръководителят на делегацията на Украйна Давид Арахамия ще каже през ноември 2023 г.: „Руснаците бяха готови да сложат край на войната, ако бяхме приели неутралитет. Трябваше да обещаем, че няма да се присъединим към НАТО. Това беше най-важното за тях, ключовият момент. Всичко останало беше просто реторика и приказки “за денацификацията, рускоезичното население и бла-бла-бла“. Но на 9 април, „когато се върнахме от Истанбул“ от третия и последен кръг на преговорите, „Джонсън дойде в Киев и каза, че не трябва да подписваме нищо с руснаците, а просто да се бием и това е“. Друг украински преговарящ, Александър Чалий, ще потвърди: „Бяхме много близо до това да сложим край на войната с мирно споразумение. Путин разбра, че е направил грешка и направи всичко възможно, за да сключи мир с Украйна. Той реши да приеме комюникето от Истанбул, което беше напълно различно от предишните му искания“.

Следват думи на посредниците.

Ердоган: „Историческата възможност, която щеше да спаси живота на десетки хиляди хора и да предотврати страдание и унищожение, беше пропиляна, дори саботирана.“

Нафтали Бенет ще каже, че до финалния документ се е стигнало след 17-18 чернови: „Путин беше прагматичен и напълно разбираше политическите ограничения на Зеленски“, който показа „паралелен прагматизъм“. Тогава, след Буча, „никой не беше по-готов да мисли по неортодоксален начин“ и под натиска на Байдън и Джонсън „легитимното решение на западняците да продължат да атакуват Путин надделя… Те блокираха посредничеството… Аз смятах, че е грешно… Наистина вярвам, че имаше шанс за прекратяване на огъня.“

Оценката на Олексий Арестович, тогавашен съветник на Зеленски, който също присъства на преговорите, беше категорична: „Двете Мински споразумения 1 и 2, много опасни за Украйна, бяха анулирани. Това беше най-добрата сделка, която можехме да получим“.