България планира изграждането на най-голямата база на НАТО в страната по споразумение с Италия, както и закупуването на ново въоръжение и създаването на „коридори за военна мобилност“. Това заяви пред Известия руският посланик в София Елеонора Митрофанова.

„Страните-членки на Алианса не крият намерението си да продължат милитаризацията на източния фланг. В случая с България в плановете е не само изграждането на най-голямата в страната база на НАТО по споразумение с Италия, но и закупуването на ново въоръжение, създаването на „коридори за военна мобилност“ за улесняване на придвижването на войските на НАТО към източния фланг и други инициативи“, каза тя.

Митрофанова отбеляза, че властите в България многократно са говорили за необходимостта от подготовка за възможно увеличение на НАТО-вския контингент в страната от 1200 на 5000 военнослужещи.

По думите ѝ, плановете за нарастване на военната инфраструктура в региона свидетелстват за нежеланието на западните партньори „да спазват принципа на неделимост на сигурността в Европа, записан в документите на ОССЕ“. „Вместо това алиансът съзнателно избира курс към повишаване на напрежението с Русия и буквално се стреми към нови нива на ескалация“, посочи дипломатът.

Румъния и Черноморският регион

„Известия“ коментира, че освен в България НАТО засилва военното си присъствие и в Румъния. Там от 20 октомври до 13 ноември ще се проведат мащабните учения Dacian Fall 2025 с участието на над 5000 военнослужещи и 1200 единици техника. От посолството на Русия в Букурещ информират, че тези планове представляват заплаха за сигурността на Москва.

„Под предлог за „сдържане на Русия“ военно-политическото ръководство на Румъния настоява за увеличаване на НАТОвското присъствие на своя територия, но без да назовава конкретни срокове“, отбелязват руските дипломати в Букурещ.

В момента в Румъния има около 5000 военни от страни от НАТО – основно американци, които са разположени в 57-ма авиобаза „Михаил Когълничану“ и в базата за ПРО в Девеселу. Освен тях, има и ограничен контингенти от френски, белгийски и испански военни в учебния център „Чинку“ в Брашов. Букурещ активно купува техника – изтребители F-16, РСЗО HIMARS, бронирани машини, дронове, а в плановете му влиза да закупи и турски корвети Hisar, американски танкове Abrams и тежки гаубици.

Румъния играе важна роля и като транзитна страна за западната военна помощ за Украйна – най-вече през дунавските и черноморските си пристанища – основно през Констанца. Премиерът Илие Боложан заяви, че страната му трябва да стане логистичен хъб за снабдяване на Украйна.

Освен това Румъния обсъжда с Киев съвместен проект за разработка на дронове, който ще отнеме поне седем години, пише Reuters.

НАТО и Черно море

Алиансът се стреми да контролира въздушното пространство и морската акватория на Черно море. България, Румъния и Турция участват в противоминната операция МСМ Black Sea, както и в ежегодните учения Sea Breeze и Sea Shield.

„Румънските летища се използват за патрулиране над Черно море от сили на Испания, Турция, Великобритания, а от август на дежурство са и пет германски изтребителя“, съобщават още от руското посолство в Букурещ.

Политологът Денис Денисов коментира, че Причерноморието е стратегически важен регион за НАТО и затова разгръщането на инфраструктура там изглежда логично. ЕС засилва ролята си в района и с нова стратегия за Черно море от май 2025 г., която цели „да изтласка Русия“ и да задълбочи партньорството му с Украйна, Молдова, Грузия, Турция, Армения и Азербайджан.

Русия и нейния отговор

За Русия Черно море е ключов транспортен коридор: през 2024 г. през азово-черноморските пристанища са преминали 275,7 млн. тона руски товари. Москва изнася зърно, торове и други продукти, а портовете й в Черно и Азовско море осигуряват връзка с пазарите в Южна Америка, Африка и Близкия изток.

„Западът създава нови заплахи в Черно море, за да попречи на руската търговия“, коментират експерти. Ограничаването на корабоплаването и скъпите застраховки вече увеличават разходите за логистика. Най-радикалният сценарий би бил опит от страна на Запада да ограничи достъпа до руските пристанища, но Конвенцията от Монтрьо не позволява на неприбрежни държави да вкарват свои военни кораби в Черно море, затова НАТО ще разчита на флотилиите на България, Румъния и Турция.

Москва отговаря със засилване на собствените си сили. През 2023 г. Русия и Абхазия подписаха споразумение за нова база на ВМФ в Очамчира. През януари 2025 г. президентът на Абхазия Бадра Гунба потвърди плановете. Според Николай Патрушев Черноморският флот ще бъде подсилен с нови робототехнически комплекси.

„Русия ще предприеме адекватни мерки, за да защити Черно море от агресивните планове на Запада. Това включва укрепване на отбранителните позиции и нова инфраструктура“, заяви зам.-директорът на Института по история и политика Владимир Шаповалов.

Той подчерта, че НАТО гледа на региона изключително сериозно и не се колебае за тази цел да се намесва грубо в политиката на съседни държави. Той припомня, че Западът вече попречи на избирането на анти-атлантически кандидат в Румъния и в момента активно се опитва да Молдова, за да я използва като „втори фронт“ срещу Русия в Приднестровието.

Източник: „Известия“

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: