Дъщерните дружества на „Лукойл“ в България са подложени на безпрецедентен натиск от страна на местните държавни органи, а компанията разглежда възможността да продаде активите си в страната. Това заяви в интервю за РИА Новости посланикът на Руската федерация в София Елеонора Митрофанова.
Тя припомни, че в България действат редица компании – представители на „Лукойл“, които се специализират в различни направления – от производството на петролни продукти в рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ до продажбата на продукцията на крайни потребители чрез собствена мрежа от бензиностанции.
„Въпреки че срещу ПАО „Лукойл“ не се прилагат антируски санкции, неговите дъщерни предприятия тук често са подложени на безпрецедентен натиск от страна на държавните органи. Буквално през юни българските власти инициираха поредно антимонополно разследване. При такива условия няма нищо изненадващо в това, че в централния офис на „Лукойл“ в Москва се разглежда възможността за продажба на всички активи в България. Окончателно решение, доколкото ни е известно, засега не е взето“, каза Митрофанова.
Отказът от руски газ
Отказът на София от закупуване на руски природен газ е създал рискове за българската икономика, а държавният оператор „Булгаргаз“ е намалил пазарния си дял от 90% през 2019 г. до 65% през 2024 г., заяви още в интервюто Митрофанова.
Тя припомни, че доставките на руски газ за България са прекратени от април 2022 г., когато местният оператор „Булгаргаз“ отказа да премине на разплащания в рубли, а правителството на страната реши да прекъсне дългогодишните доверителни връзки с Москва.
„Цялата тази ситуация в крайна сметка доведе до редица неблагоприятни за Република България последици и създаде съществени рискове за местния бизнес и икономиката като цяло. Като пример – самият ‘Булгаргаз’ сега се намира в далеч не най-доброто финансово състояние, а пазарният му дял от 2019 до 2024 г. се е свил от 90% на 65%“, каза Митрофанова.
При това, както подчерта дипломатът, съседните на България страни – Гърция, Сърбия и Северна Македония, както и Унгария и Словакия – продължават да купуват руско гориво на изгодни цени.
За АЕЦ „Козлодуй“
България няма да може да замени всички руски възли и агрегати в атомната електроцентрала „Козлодуй“, въпреки опитите да бъдат намерени аналози на оборудването от Русия. Това заяви в интервюто посланикът на Руската федерация в София.
Тя припомни, че в България функционира една атомна електроцентрала – „Козлодуй“, построена през 1974 г. по съветски технологии.
„По политически причини българите активно се опитват да намерят аналози на руското оборудване в САЩ, Чехия, Украйна и други държави. Както знаете, от май миналата година е започнал процесът на постепенно преминаване на пети енергоблок към „демократично“ американско гориво. Но всички възли и агрегати не могат да бъдат заменени. При тези условия компанията ГК „Росатом“ извършва целево техническо обслужване на тази енергийна инфраструктура“, каза Митрофанова.
Тя подчерта, че ядрената енергетика като цяло не е попаднала под антируските санкции на ЕС.
„Ядрената енергетика като цяло не е засегната от нелегитимните антируски санкции на Европейския съюз. Въпреки това отделни компоненти – по-специално изделия от стомана, както и услугите на някои подразделения на ГК „Росатом“ – са включени в списъка с рестрикции. Именно за такива договори е необходимо да се извърши процедура за изключване от санкциите, каквото например беше получено през юни. Подробности за договорите бихме препоръчали да се уточнят директно от нашия икономически оператор“, подчерта ръководителката на дипломатическата мисия.
Подкрепата за Украйна
България строго се придържа към координираната общоевропейска линия за подкрепа на Украйна, казва Митрофанова.
„Анализът на ситуацията показва, че София стриктно следва координираната общоевропейска линия за подкрепа на Киев“, каза Митрофанова.
Като примери за недружелюбни действия тя посочи доставките на въоръжение и военна помощ за киевския режим, обсъжданията за съвместно с Украйна производство на безпилотни летателни апарати. В политически план – бездоказателните обвинения към руската страна в уж извършване на военни престъпления, отричането на новите териториални реалности и съгласието с всякакви русофобски инициативи на Запада, добави тя.
Дипломатът подчерта, че снабдяването на Въоръжените сили на Украйна с оръжие и налаганите от Брюксел идеи за „мир чрез сила“ не могат да доведат до разрешаване на конфликта, а само до неговата ескалация. По думите на Митрофанова, ключът към постигане на траен мир в Украйна е пълното отчитане на интересите на сигурността на Русия и спазването на правата и свободите на рускоезичното население.
„Не виждаме сигнали, че България, както и нейните европейски „патрони“, е готова да осъзнае това. Констатираме само обратни тенденции. Например, тукашният парламент прие антируска декларация, в която на Русия бе закрепен ‘статусът’ на страна, подкрепяща тероризма“, заключи тя.
Търговският обмен е намалял със 74%
Търговският обмен между Русия и България през 2024 г. е достигнал 1 милиард долара, което е с 74% по-малко в сравнение с 2023 г., казва още Елеонора Митрофанова.
„По данни на местната статистика, през 2024 г. двустранният стокообмен достигна 1 милиард долара. Това обаче е с 74% по-ниско от показателя за 2023 г., когато той достигна 4,2 милиарда долара“, каза Митрофанова.
По думите ѝ, подкрепата на София за незаконните западни санкции, както и поетапният отказ от руски енергийни ресурси, не са могли да не се отразят на двустранните икономически отношения.
„В настоящите трудни условия за първи път не влязохме в десетката на основните партньори на България“, подчерта тя.
През 2024 г. Русия е доставяла в България торове, алуминий, чугун, електрооборудване, както и „незабранени видове горива“ – като втечнен природен газ, газ и бутан. От своя страна София е изнасяла фармацевтични продукти, медицинска апаратура, парфюмерия, козметика, хладилно оборудване и тютюн, допълни Митрофанова.
Източник: Риа Новости
Коментирай първи