Късно снощи прочетох публикуваното вкратце съдържание на договореностите в Джеда, Саудитска Арабия между Тръмп и кликата на Зеленски – и се хванах за главата. Толкова арогантност, толкова несъобразяване с реалностите – и толкова глупост в крайна сметка.

Първо – защо Тръмп кани най-напред украинската страна, а после ще представя съобразените с Украйна предложения на вниманието на Русия? Та Русия е безспорен победител в конфликта, редно е основата за мирните преговори да бъде изработена с нейно участие – и след това наложена ултимативно на натиканата до стената Украйна. Украйна няма какво „да се съгласява“, а трябва да приема, нали самият Тръмп по време на гръмовния дипломатически провал на Зеленски във Вашингтон, заяви на украинския диктатор-комедиант: „Вие нямате картите“. Какви козове междувременно са се появили в ръкава на Украйна?

Според мен – никакви. Приказките на Тръмп, че иска траен мир, са обикновен блъф. Неговото поведение не е много по-различно от това на хазарския шут – и двамата се стремят към максимално изтощаване на Русия и постоянни руски и малоруски жертви, докато двата (а всъщност един) народи напълно се обезкръвят. Ясно е, че американският президент в никакъв случай не желае трайно уреждане на конфликта на този етап, защото, докато преди говореше за „мир“, сега говори за „примирие“ от трийсет дни. Това е брутално погазване на авторитета и правото на Русия, която отдавна заяви, че няма да приеме никакви „примирия“, целта на които е да дадат възможност на украинските сили да се прегрупират и на НАТО да оцелее, актуализирайки стратегията си. „Сега топката е в полето на Русия“ – инфантилно-надменно тръби американската страна и с това дава  недвусмислено да се разбере, че желае войната да продължи до последния украинец и руснак. Колкото и малки да бяха моите очаквания от новия-стар американски президент, тъй като избирането му за нов мандат показва, че е поел бетонни договорки с дълбоката държава, все пак не смятах, че толкова бързо, толкова плоско и очевадно ще разкрие картите си. Разочарована съм на първо място от интелекта му (всъщност политическите му противници в САЩ го упрекват тъкмо в липса на достатъчно проницателност в политиката, не че Байдън можеше да му противопостави по-сериозни политически и лични качества – напротив!) и от грубостта, с която се опитва да налага на Русия интересите на нейните врагове, въпреки променилите се вече не в полза на Запада геополитически условия. Кремъл е отговорил, че в близко бъдеще „ще разгледа мирните предложения“ на САЩ, но е ясно, че мир скоро няма да има. Спомням си, че само преди дни Путин обеща на майка на загинал руски войник, че няма да се съгласи с притворно „примирие“, а ще търси справедлив мир. За Русия „справедлив мир“ е само този, който ще присъедини към РФ цялата територия на Украйна – която исторически е руска земя. Всяко „разделяне“ на Украйна ще я направи опасен за Русия и международния мир тумор, в който ще действат – както и досега – мафиоти, фашисти, реваншисти, бандеровци, хазари и всякакви милитаристи, потиснали и задушили местните малоруси – палачи, платени от световната финансова олигархия.

Та за „предложенията“ от Джеда – „надежда всяка тука оставете“. Те тенденциозно са формулирани така, че да бъдат неприемливи за Русия. Войната продължава. Този, който се е надявал, че Тръмп е гълъбът, който носи в човката си маслинова клонка, нека пие една студена вода. 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: