Стефан Иванов, по-известен като Стефчо Автографа е сред най-колоритните чешити на Пловдив. Наричат го „ловецът на знаменитости“ и „човекът – подпис“. Без него не минава ни едно светско събитие- концерт, спектакъл, коктейл или семинар. Той е навсякъде. Стефчо е най-запаления колекционер на подписи в България. За 27 години е събрал над 100 тетрадки с парафите на известни личности. До много от тях се е добирал с хитрост, че даже и със сила- разкъсвал е кордони, дегизирал се е като фоторепортер…

За Стефчо са се разписвали Далай Лама, Борис Елцин, Юрий Лужков, крал Хуан Карлос, Стинг, Борис Елцин, Емир Кустурица, Катрин Деньов, шведския крал Густав, Шимон Перес и дори Папа Йоан Павел Втори. Любопитно е да зърнеш Стефчо в акция. 54-годишния чешит дебне от засада. В сюблимния момент изскача и с треперещи пръсти пъха тетрадката си под носа на поредната знаменитост. Колекционерът-екстремист има три висши образования- педагогика, екология и журналистика. Навремето е работил в Електроапаратурния завод. Но след злополука го пенсионират по инвалидност. С колекцията си от 100 хил. подписа, Автографа е претендент за „Гинес„. Подал е документи преди 2 години и още чака отговор.

– Кога започна да събираш подписи?

– Първия автограф взех на 28 януари, 79 г., от Никола Гюзелев. Оперния певец гостува в Пловдив с „Борис Годунов“. „Атакувах“ го на репетиция в операта. От тогава до днес съм събрал над 100 хил. подписа от политици, актьори, спортисти, учени…

– Кой е най-ценния параф в колекцията ти?

– Много са. Най си тача подписите, които съм взел с риск за живота. През 93-та г. дойде на посещение испанския крал Хуан Карлос. Три пъти опитах да се провра при монарха, но охраната му ме отблъскваше. Накрая един гард от НСО ме посъветва да изненадам кралските пазванти. Каза, че те са строги, но добера ли се до Хуан Карлос, той няма да ми откаже подпис. Събрах смелост, засилих се и с пантерски скок прелетях над кордона. Тупнах по корем, точно пред кралските нозе. В тоя момент чух изщракване на десетки оръжия и реших, че е ударил сетния ми час. Охранителите ме помислили за атентатор. Хуан Карлос обаче им даде знак да не стрелят. Десетина горили ме сграбчиха. Обясних на величеството кой съм и получих лелеяния автограф.

– Други екстремни моменти имал ли си?

– Много страшна беше срещата ми с испанския премиер Хосе Мария Аснар. Издебнах го в резиденция „Бояна“. Не ме питайте как се сдобих с акредитация за събитието. Някой обаче излъгал охранителите, че съм луд. Тъкмо се насочих към Аснар и двама дебелаци ме хванаха под мишниците с дискретно насочени пистолети.

Още веднъж ме обявиха за ненормален, при посещението на Симеон в хотел „Кемпински-Зографски“ през 96 г. Горилите ме арестуваха преди да получа царския подпис.

– Значи имаш автограф от Папата, а от Симеон- не.

– И на царя не му се размина. Измъкнах му парафа като дойде в Пловдив за Втори юни. Подаде ми ръка да се здрависаме, а вместо това, аз му пъхнах химикалката в дланта. Царица Маргарита пък я изчаках да чуе сирените и я емнах с тетрадката.

– Трудно ли взе подписа на Стинг?

– Него го чаках цял ден пред хотела в София. Късно вечерта се прибра с голяма свита. Във фоайето беше лудница и звездата не ми обърна никакво внимание. Обаче се качи в асансьора. И…хоп, и аз вътре. В теснотията на кабинката извадих тетрадката и почнах да му плямпам на български. А оня ме гледа стреснато и недоверчиво. Като проумя какво искам, извади 24-каратова усмивка и удари подпис върху цяла страница.

– Какви други хитрости си прилагал за да вземеш параф?

– Най-тарикатски взех автограф от израелския външен министър Шимон Перес. Охраната му беше непробиваема. Научих обаче, че в края на обиколката си из Пловдив ще посети Балабановата къща в Стария град. Промъкнах се в старинната сграда и се скрих в една ракла. След час дойде и Перес с цялата делегация. В сюблимния момент изскочих от раклата, като стриптизьорка от торта. И докато гардове и Вип-лица още бяха ошашавени, си поисках автограф от евреина.

– Гафове имал ли си?

– Веднъж неволно провалих журналистическо разследване. Научих, че покойния Иво Карамански ще празнува рождения си ден инкогнито в Новотел- Пловдив. Засякох го на паркинга и се шмугнах във фоайето след него. Спрях го да ми се разпише и в тоя момент виждам да се спотайва в един ъгъл фоторепортер от пловдивски вестник. Г-н Карамански, казвам, запознайте се с най-добрия фотограф под тепетата. Журналиста пожълтя, изгуби ума и дума. Обаче Карамански се усмихна, подписа се в тетрадката ми и каза: Нека ме снима, какво толкова! После тоя репортер искаше да ме линчува. Провалил съм бил разследването му под прикритие.

– Журналистите в Пловдив са изумени от това, че научаваш преди тях часът и мястото на всички формални и неформални светски събития.

– Имам си тайни канали.

– Отказвала ли е някоя знаменитост да се разпише в тетрадката ти?

– Отказите ме амбицират още повече. Но ако се проваля след стотния опит- изпадам в дълбока депресия. Имам само два провала- с принц Чарлз и оперната прима Монсерат Кабайе. Чарлз го сгащих по време на обиколката му из ромския квартал „Столипиново„. На три пъти му изскачах от засада, но оня даже не ме погледна. Комай той е по-красив. Да получа подпис от величеството се застъпи дори Нери Терзиева, с която се познаваме. Но пак не стана. Много съм обиден и на Монсерат Кабайе. Два пъти я молих и двата пъти категорично ми отказа.

– Свикна ли да се ръкуваш със знаменитости?

– Не. В момента на всяко подписване изпадам в прединфаркт. Охранителите винаги ме предупреждават да не правя резки движения, защото чуждите гардове не ме познават. Може да стане „инфекция“. Понякога е толкова напечено, че трепера като лист и ми се придрисква. Обаче, получа ли парафа, се успокоявам.

– Как взе подписа на Далай Лама?

– Като разбрах, че ще идва в столицата, тръгнах още същия ден. Спах на гарата и на заранта отидох в Софийския университет, където Светият щеше да изнесе лекция. Но кордона от охранители беше железен. Добре че се появи Соломон Паси. Човек излезе. Като му обясних за какво иде реч, ми помогна да се добера до Ламата. Парафа на Далай Лама е много грозен, все едно първокласник ми се е разписал.

– Коя от известните личности те изненада приятно?

– През 2002 г., преди визитата на Папата отидох до италианското посолство в София. Там поисках разрешение да се срещна със Светия Отец за подпис. На излизане обаче се засякох с Държавния секретар на Ватикана архиепископ Леонардо Санти и монсеньор Ренато Бокардо. Като ме видяха, двамата се усмихнаха. Господине, вие не сте ли Стефчо Автографа от Пловдив, попитаха ме. Само дето не ме разцелуваха.

Не очаквах, че папските пратеници са ме запомнили от последната си визита. После гардовете се шегуваха: „Брей, Стефчо, много си популярен, бе! Като дойде папата, хората ще се чудят: Кой ли е тоя дето се здрависва със Стефчо Автографа?“.

– Подал си документи за книгата на рекордите „Гинес“

– Да. Едва ли в света има друг с толкова голяма колекция от подписи. Чух, че някакъв германец събрал 50 хил. автографа от знаменитости. Но той е слаба ракия, повечето е взел чрез Интернет. Така и баба знае!

– Някой хора твърдят, че кандидатурата ти за Гинес е неоснователна. Много от Вип-персоните се подписвали в тетрадките ти по няколко пъти.

– Имам само няколко такива случая. Желю Желев ми се разписа 20 пъти, но си имаше причина. Казах му, че по груби сметки ще е 666-тия политик в колекцията ми. Да се застрахова от дяволското число, той почна да разписва лист след лист. И като преброих, оказа се, че е драснал точно 20 парафа.