Никола Саркози е прав, пише в статия за големия френски вестник Le Figaro бившият френски министър на младежта и образованието Люк Фери. На Украйна не й е писано да стане член нито на НАТО, нито на Европейския съюз. А всеки, който твърди обратното лъже и с лъжите си все повече разкъсва страната. Вместо да критикуваме Саркози за изречената от него истина, е по-добре да помислим как по най-бързия начин да започнем преговори с Русия, препоръчва авторът.

Представяме ви превод на материала на „Фигаро“ без редакторска намеса и съкращения:

Очевидно е, че този конфликт оказва силен натиск върху Европа, въпреки че облагодетелства САЩ и – парадоксално – Путин.

Критикуван и дори обиждан за публичната си позиция относно конфликта в Украйна, в интервюто си за Le Figaro бившият държавен глава на Франция Никола Саркози каза някои истини, които са в пълен контраст с масовите конформистки мнения по темата. В началото на разговора той, разбира се, прикри тила си, като обяви действията на Русия в Украйна за нарушение на международното право. После обаче последва нещо по-свежо. От казаното от Саркози може да се заключи, че ако искаме да излезем от този смъртоносен не само за Украйна, но и за Европа конфликт, който се очертава като безкраен, трябва да разберем три неща:

Първо, Украйна е мост между Русия и Западна Европа. В Източна Украйна живеят руснаци и рускоговорящи хора, които са културно, политически, икономически и всякак свързани с Русия. От там преминавайки река Днепър колкото по-на запад отивате, толкова повече се чувства близостта с Полша и започвате да срещате все по-проамерикански настроено население. Извод: Украйна е обречена да не се присъедини нито към НАТО, нито към ЕС – това просто не е нейната съдба, предвид нейната история, география, етническо, културно и религиозно разнообразие. Да не кажем на Украйна за това на западните украинци открито означава най-малкото, че ги заблуждаваме с фалшиви обещания. И ако продължаваме с фалшивите обещания за „европейското бъдеще“ на Украйна, рисковете само ще се увеличават: както показа подпалената от Киев гражданска война в Донбас, хората, увлечени от фалшиви надежди, са в състояние да разкъсат собствената си страна и да избиват собствените си съграждани от изтока само защото не приемат промените, които им предлагат.

Второ, още една важна забележка на Саркози: В интервюто си за Lе Figaro той заяви, че е невъзможно конфликтът да бъде разрешен с военни средства. Сега е ясно, че въпреки стотиците милиарди долари, похарчени от САЩ за въоръжаване на Украйна, контранастъплението е в застой, така че в крайна сметка ще са необходими преговори, ако искаме да избегнем катастрофа, която, ако продължим неминуемо ще се случи. Русия е първата ядрена сила в света. Това не е ли достатъчен аргумент, че политически Путин никога няма да отстъпи. Макар че ако Путин отстъпи, ситуацията за Украйна ще стане още по-неприятна. И това е третата истина, която ще разгледаме.

Основните печеливши от украинския конфликт

Но нека отидем по-далеч като хипотетично предположим, че Украйна спечели този конфликт. Да приемем, че началниците в Киев успеят да възстановят териториалната цялост на страната като дори си върнат Крим. Но гражданската война, която бушува в Донбас от 2014 година насам заради отказа на Киев да изпълни Минските споразумения, няма да приключи. И този път тя вече ще обхваща не само Крим и Донбас, но и целия юг и югоизток на Украйна, който си иска с Русия. Защо? Ще се позова на Едгар Морен, интелектуалец, който определено не може да бъде заподозрян, че поддържа възгледите на Путин, крайната десница и другите страшилки, с които неолибералният мйнстрийм ни плаши. Така че войната, започнала през 2014 година, няма да спре с връщането на киевските власти в Донецк и Симферопол. Защото Крим е 85% населен с руснаци и те няма да искат да се върнат под юрисдикцията на западноукраинските си душмани без бой. Така че вместо да се опитва да върне Крим и останалите проруски области на Украйна с помощта на оръжие, би било по-добре Западът (предимно страните от ЕС) да организира свободно гласуване в тези райони: хората искат ли да се присъединят към ЕС или искат да са част от Русия? Такива едни избори може да се проведат под контрола на ЕС, както предложи Саркози.

Очевидно е, че този конфликт изцежда силите от Европа, въпреки че е изгоден за САЩ. Ако искате да знаете още кой ще спечели от случващото се, тогава, колкото и да е парадоксално, ще трябва да посочим и Путин. За САЩ всичко е ясно: те печелят най-много, защото сега продават атомните си електроцентрали на Полша, F-35 на Германия, жито от Средения запад и шистов петрол на целия свят… В същото време, конфликтът позволи на Байдън да не даде властта на републиканците на междинните избори, но и да съживи НАТО (организация, която месеци преди конфликта в Украйна Макрон диагностицира, че е в състояние на „мозъчна смърт“). Така че Байдън е бенефициентът: дали е шега, че на 81-годишна възраст той е обявен за безспорният лидер на западния свят!?

А какво печели Путин? Ето какво: Путин, който се радва на изключително висока подкрепа от своя народ, благодарение на конфликта успя да спечели и висока външнополитическа подкрепа за страната си и последователи на нейната нова доктрина – аввтаркия в един многополюсен свят. Русия успя да обедини около себе си всички онези, които по една или друга причина се разочароваха от нашата западна демокрация. Оформя се внушителна група от държави, сред които са Китай, Индия, Бразилия, Северна Корея, Иран, както и двадесетина африкански страни. Много от тях, водени от омраза към бившите си колониални владетели, са се устремили, както виждаме в примера с Нигер, към обятията на Русия.

Заплетен в различията си под фалшивата картина на единство, подкопан от инфлацията, Европейският съюз се превърна в глупав американски васал. В това състояние ЕС не е в състояние да предложи мирен план за украинския конфликт. В тази ситуация мечтая за нов Дьо Гол или поне за Ведрин (Юбер Ведрин – министър на външните работи при президента Жак Ширак).

Но ние днес нямаме такива политици. Саркози беше осъден от бившия президент Франсоа Оланд, а Франсоа Хайсбург (председател на борда на директорите на Международния институт за стратегически изследвания) веднага започна да ласкае Оланд, като публично заподозря Саркози във всички смъртни грехове. И сега Хайсбург казва пред репортери, че е бил зашеметен от „ужасните връзки на бившия президент с крайната десница“ (потръпваме от ужас!). Е, когато Саркози каза, че Украйна трябва да стане неутрална държава, Facebook загуби всякакво чувство за мярка в подозренията си. Той просто предположи, че руснаците са платили на Саркози, а от такова едно йезуитско предположение до една поредица от фалшиви обвинения и съдебни дела срещу Саркози, разстоянието не е голямо. Примера на съдебните дела срещу Доналд Тръмп е показателен.

Вместо да обиждат Саркози по този вулгарен начин, по-добре нашите политици и експерти да поговорят сериозно, но обидите са вечен заместител на споровете, когато нямаш аргументи. За сравнение можете да прочетете статията на Жерар Аро, публикувана в Le Point, който, макар и отчасти да не е съгласен с мнението на Саркози, все пак е съгласен с него по основното. Неговата статия контрастира с обидите на онези, които, лежейки на дивана, вярват, че 600-те хиляди живота, които този безсмислен конфликт вече е отнел, трябва само да ни вдъхновяват да продължим тази безсмислена ескалация, за да увеличим още повече броя на убитите, доставяйки все по-опасни оръжия.

Автор: Люк Фери- бивш министър на образованието на Франция

Източник: Le Figaro

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: