Актьорът Иван Ласкин излезе от маската си на циничен наблюдател, който трябва да дразни всички и да показва грешките им и сам изпадна в самосъжаление пред Люси. Аз да съм от камък, да не съм дърво. Страшно ми липсва моята Алекс.
Чак сега, като ни разделиха и влязох в тази къща, осъзнах колко много я обичам и как съм зависим от нея емоционално. Липсва ми парфюмът й, кожата й, усмивката й, склонността й да ме успокоява, когато съм гневен, да ме отпуска и да ме прави щастлив. Сега разбирам колко я обичам, може би точно един такъв затвор ми трябваше, за да прогледна – изхленчи страшилището на българския театър.
Безцеремонният мъж се оказа доста чувствителен и доста раним. И докато отвън Алекс се теши с бяло вино и грижи по децата, той се мята като мечка в зоопарк и страда дори по двете си буйни дъщерички и по всичко, което е семейството му – една лудница, която ми дава сигурност. Лаксин е само от све седмици в Къщата със статута на специален гост, но нищоправенето вече му тежи. Незнайно защо той избра Люси за изповедта си. Може би защото и тя се бори със зъби и нокти за любовта си, а може би просто е искал да си поговори с нея по мъжки, защото е сигурен, че тя единствена ще го разбере.
ВИЖ ВИДЕОТО:
http://youtu.be/Sj1uCCPyKiw
Коментирай първи