Въпреки препятствията от Гърция и Турция, Петко Славейков поставя основите на съвременния български език

Преводът на Библията е едно от основополагащите събития, определили в голяма степен съвременния облик на българската нация, култура и език. Както е известно, първият превод на Свещеното писание на славянски е направен от св. св. Кирил и Методий и предшества приемането на християнството от българския народ. Вторият превод е от 1499 година. Той е на църковнославянски и с годините става все по-труден за възприемане от населението. Във времената на османско владичество, когато българските християни са поставени в рамките на Гръцката патриаршия, в храмовете все по-усилено се служи на гръцки с цел българите да бъдат асимилирани.

В началото на XIX век се появяват първите искри на пробуждането на българското национално самосъзнание. За това силно спомага учредяването на две международни организации за разпространение на Божието слово – Британското библейско дружество, което е основано в Лондон през 1804 г. и Руското библейско общество, основано през 1813 г. в Санкт Петербург. Те започват да търсят начини за превод и издаване на Библията на български език, но това им отнема дълги години.

Спойката между тези две организации и зараждащият се български духовен елит се случват чак в средата на века. През 1835 г. възрожденецът Васил Априлов основава в Габрово първото българско училище и назначава за пръв учител и организатор в него духовника Неофит Рилски. Освен че е един от най – образованите българи в онези времена, Неофит владее до съвършенство старобългарски и старогръцки език. Това му качество по неведоми пътища го свързва с Британското библейско дружество, което му предлага да преведе Новия завет. В продължение на три години духовникът превежда Свещената книга и през 1838 г. преводът му е оценен като сполучлив от британците. За да бъде отпечатан, се налага да се достави славянски печатен шрифт от Лайпциг. Огромните усилия дават резултат и през 1840 година българите посрещат изданието с огромен интерес. Това слага началото на българското национално самоосъзнаване.

Гръцката патриаршия обаче издава заповед незабавно да бъдат иззети и изгорени всички екземпляри от българския Нов завет. Само че забраната дава обратен ефект и предизвиква още по-голям интерес към превода. В следващите години са отпечатани и разпространени няколко десетки хиляди броя от него.

Десет години след първия съвременен превод на Новия завет българският книжовник Константин Фотинов започва работа по превода на Стария завет. Силна помощ за това му оказват американските мисионери Илайъс Ригс и Албърт Лонг, които заедно с народните ни будители посвещават живота си на националното и духовно просвещение на българите. През 1858 г. Константин Фотинов умира внезапно и работата му остава в ръцете на Илайъс Ригс. За кратък период от време той привлича в полза на отговорното дело габровския учител Христодул Костович и сънародника си Албърт Лонг. През 1862 г. към групата се присъединява и възрожденецът Петко Славейков, който владее старогръцки. Екипът от преводачи следи както за точното съответствие с оригинала, така и за най-подходящия езиков израз на говорим български език.

В тази задача най-полезен е Славейков, който се слави като познавач на народния език. Без да знае, в този момент възрожденецът кове основите на съвременния български език, който ще се разпространява през следващите години чрез превода на Библията. Заедно с превеждането на Стария завет Славейков започва да осъвременява и превода на Неофит на Новия завет.

През 1871 г. къртовският труд на преводачите се увенчана с успех и цялостният превод на Библията е отпечатан в 36 000 екземпляра в Цариград с неоценимата помощ на Британското библейско дружество.

Поради големия интерес на българските християни, в същата година Библията е отпечатана повторно.

Цариградският превод допринася извънредно много както за разпространяването на Божието слово, така и за обединението и формирането на съвременния български език. Години след отпечатването му синът на Петко Славейков – Пенчо, пише: „Преводът на Библията туря край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство и установява литературен език. След появявание Библията на бял свят (1871) заглъхват вече разприте между разните български говори – източнобългарският става общ за всички ратници на мисълта и националното съзнание“

http://www.youtube.com/watch?v=1d58wM6F5iQ

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: