Автор: Проф. Лъчезар Гроздински

Датата 5 ноември ще остане в историята като черен ден за либералната демокрация. Президентът Тръмп не спечели само срещу Харис. Той спечели борбата срещу Демократическата партия и нейната глобалистка идеология – либералната демокрация. А това има фундаментално значение не само за САЩ, а за целокупното население на планетата.

Човечеството даде много жертви, но успя да преживее две световни войни. През 1989 г., след разпадането на СССР и на социалистическия блок, а с тях и на дотогавашния двуполюсен модел на света, светът се превърна в еднополюсен начело с хегемона САЩ. Американският политолог професор Франсис Фукуяма написа книгата „Краят на историята и последният човек“, която бързо се превърна в бестселър. В нея политологът, опирайки се на Хегел и Маркс, твърдеше че човешките идеи, обясняващи обществото и историческото развитие имат край и този връх, след който не може да има нови идеи, е либералната демокрация. Книгата звучеше убедително. Действително, ролята на нерегулираната от държавата пазарна икономика се наложи като всеобхватен и почти единствен начин за икономическо развитие. Като че ли нямаше нещо по-добро от парламентарната демокрация, а либералните идеи за свободата на индивида звучаха прекрасно.

Така установилият се вече като хегемон САЩ и васалите му от Западна Европа започнаха да налагат на света „съвършеният“ модел за организация на човешкото общество. Тезата за „глобализация“ на света, която включва военно, политическо, икономическо и културно налагане на либералната демокрация от хегемона САЩ над останалия свят бе лансирана като нещо благородно, нещо което е път за обединение на човечеството. За съжаление се оказа, че тази идеология е химера, а опитът на САЩ и западните им партньори да наложат либералната си демокрация в страните извън западния свят претърпя глобален провал и взе милиони невинни жертви в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия. Неолибералната концепция за свободния пазар се оказа просто продължение на същия стар западен колониализъм, целящ да ограби останалия свят. Оказа се, че тя няма икономическа същност, а е създадена единствено с цел грабеж. Тоест тя е икономически неефективна. Фактът, че Китай с неговите държавни регулации, изпревари САЩ и то с много, не подлежи на коментар. Европейският съюз, пример за глобализация и либерална демокрация се оказа неефективен и вреден за различните национални държави и техните народи, които го съставят. Опитът за премахване на границите в Европа и заличаване на националните държави с тяхната история и култура започна да се проваля и ако бюрократичният подход на Брюксел да унищожава европейските нации и култури продължи, Европейският съюз неизбежно ще се разпадне. Нека не забравяме, че ЕС бе заченат като икономически съюз, а не като политически.

Една друга прекрасна теза на либералната демокрация също претърпява катастрофа. Това е тезата за отваряне на границите за свободна миграция. Така в САЩ и Европа милиони хора от Африка, Латинска Америка и Азия мигрираха, търсейки спасение от войни и бедност. Действително, либералната идея предполага осигуряване на свобода на всички хора, независимо от тяхната раса, етнос или вероизповедание. Но реализирането на тази привидно благородна християнска идея води до сериозни проблеми за икономически развитите либерални общества. Миграцията се превърна в социален проблем, тъй като мигрантите често са нискоквалифицирани, или хора които не желаят да работят, а разчитат на социални помощи. Освен това, те не се адаптират към европейската или американска цивилизации, а се капсулират в изолирани етнически и религиозни общности, които нерядко са агресивни към приютилата ги държава. Така тезата за мултикултурализма също се провали.

В началото на 20 век германският философ Херберт Маркузе , мигрирал в САЩ, създава радикална левичарска идеология, която претендира да редактира идеите на Карл Маркс. Според Маркузе експлоататорските капиталистически режими могат да бъдат разрушени не от работническата класа, като основен носител на революцията, както пише Маркс, а от маргиналните малцинства – етнически, културни, сексуални и религиозни. Странното е, че десетилетия по-късно либералната демокрация, родена от капитализма и подкрепяща го, възприема части от тази лява радикална теория, чиято основна цел е неговото разрушаване. Пръв към трудовете на Маркузе посяга Джордж Сорос, който кръщава фондацията си на най-известния труд на Маркузе „За отвореното общество“. Пръв международния спекулант и ултракапиталист Джордж Сорос проумява, че тази идеология може да вдъхне нов живот на умиращия капитализъм, така че той да продължи да властва над обществото. Вследствие на обогатената с този псевдомарксизъм либерална идеология, в САЩ се развихри либерално-маргиналната идеология. Афроамериканците бяха поставени над белите американци, на които им бе вменено чувство за вина за дългите години робство и съпътстващият го расизъм. Афроамериканците получиха привилегии при наемане на работа, в университетите и дори в киното, където половината герои са афроамериканци, а останалите – по възможност джендъри. Разбира се, прекрасно е да унищожим расизма към „ черните“, но това не бива де се получава за сметка на създаване на расизъм към „белите“ хора. Същият проблем се яви и при еманципацията на жените. Да, хилядолетия жените са били потискани от мъжете. Но осигуряването на равноправие за жените не означава, че мъжете трябва да бъдат потискани от жените и често без основание да бъдат преследвани за прояви на сексуално насилие. По подобен начин се развиват нещата и със създадената „джендър“ идеология. Доскоро науката смяташе, че само 1-2% от хората имат генетично хомосексуална ориентация.

Науката е категорична, че има само два биологични пола – мъжки и женски. Благодарение на този еволюционен факт, човечеството се възпроизвежда и еволюира. Но се появи псевдонаучна концепция, според която полът не е биологично състояние, а социален феномен. Иначе казано, част от хората могат да се самоопределят с пол различен от биологичния. Те разчитаха на факта, че хомосексуализмът, освен генетично заложен, може и да се придобива и това важи за една трета от населението на планетата. Така се оказа, че в САЩ и част от Западна Европа хомосексуализма е относително често разпространен и може да се изяви при близо една/трета от младежката популация . Това разбира се е една добра новина за китайците, индийците, африканците, латиномериканците и руснаците, които нямат този проблем. Добра новина, защото ако този процент, подтикван от мейнстрийм културата, медиите и пр. нарасне до психологически обосноваите си граници, то северноамериканците, канадците и част от европейците просто ще изчезнат от лицето на Земята, по простата причина, че мъжете не могат да раждат, а жените да се самооплождат. Оказва се, че тази идеология, ако продължи да се разпространява, крие сериозни рискове за бъдещето на човечеството. Това разбира се, съвсем не означава, че трябва да преследваме „джендърите“ или трябва да ограничаваме техните човешки и граждански права. Но проблемът с „ теорията за маргиналите“, като новите носители на световната революция на мястото на работническата класа, е че радикалният либерализъм поставя правата на маргиналните малцинства над правата на болшинството. Той допуска същата грешка, но с обратен знак, каквато допускаше комунистическата идеология. Последната поставяше свободата на обществото над тази на индивида, а либералната демокрация постави правата на индивида и маргинала над тези на обществото. И двата случая завършиха с провал.

Ето по този начин позитивните идеи на либералната демокрация, оплодени със сектантския неомарксизъм на Маркузе, започнаха да репресират държавите и човешките общества. Изпадналия в тежка криза на капитализмъ Хегемонът САЩ се опитваше да наложи насилствено своя нов „идеален модел“, целящ единствено да удължи хегемонията му. И това доведе до печални последици.

Неолибералната демокрация бе налагана от Демократическата партия на САЩ, която я използваше за морално оправдание на империалистическата си политика. Но хегемонията на САЩ започна да се пропуква и в политически и в икономически и във военен и в културен аспект. Задаващият се многополюсен свят няма да търпи провалящият се модел на неолиберализма. Впрочем, авторът на бестселъра възхваляващ либералната демокрация Франсис Фукуяма се отрече от тезата си и заговори за провалът на неолиберализма. Самите граждани на САЩ, отвратени от крайностите на либералната демокрация, гласуваха против нея и избраха за президент нейният бъдещ екзекутор – Доналд Тръмп.

Дали Доналд Тръмп ще успее да се пребори с чудовището „либерална демокрация“ и стоящата зад нея Дълбока държава в САЩ, която чрез тази теория управляваше света, е въпрос с повишена трудност. Но все пак, нормалната част от света се надява поне, че републиканеца Тръмп ще възстанови нормалните семейни и обществени отношения, а дано и междудържавните. Демократите в САЩ подпалиха и поведоха една европейска война срещу Русия на територията на многострадална Украйна, която реално застрашава света с ядрен апокалипсис. Според тяхната концепция опонентът им е зло, което трябва да бъде унищожено. Те изключваха мирни преговори и дипломатическо решение на конфликта и поради този факт загинаха милион души. И продължават да гинат. Ако Тръмп се откаже от глобалната хегемония на САЩ и предпочете едно мирна конкуренция между националните държави, то отношенията между САЩ, Русия и Китай могат да се нормализират, а войните по цялата планета да спрат. Надяваме се, че той ще избере именно този път.

Но какво ще се случи сега с българските умно-красиви либерали, когато техните духовни водачи и спонсори паднат от власт? Ще се освободим ли от псевдодемократите и либерални соросоиди? Те завладяха политиката, културата и изкуствата, завладяха обществото. Лошото е, че се оказаха неспособни да ни управляват, а произведеният от тях културен продукт става само за кофите за боклук. Българските либерали и евроатлантици се бият не за идеи, не кой повече да се жертва за обществото. Те се бият за власт и пари. И не могат да си поделят държавната баница, с която колонизираната ни държава щедро ги дарява. Поредните избори показаха тяхната политическа импотентност и вредност. Но наглеците не щат да си тръгнат. Те ще се борят за привилегиите си до дупка. Крайно време е българският народ да им потърси отговорност и да ги изпрати в небитието на историята, където им е мястото.
–

Авторът: проф. д-р Лъчезар Начев Гроздински дмн завършва медицина през 1974 г. в МА-София. През 1981 г. защититава кандидатска дисертация в областта на ангиологията. През 2008 г. защитава голяма докторска дисертация. През февруари 2010 г. е избран за професор по Ангиология. От 2014 работи като началник Клиника по Ангиология и флебология и зам.-медицински директор в Ачибадем-Сити клиник – Сърдечносъдов център. През 2007 г. създава специалността Ангиология и е първият сертифициран ангиолог в България. Автор е на общо 137 научни труда в областта на ангиологията, включително на четири монографии. Бил е на специализации в Англия – 1989 г. и САЩ – Харвард – 1992 г. Председател е на Българското дружество по Ангиология.

Автор е на четири книги: „Никой никога не умира”, „Насилието – начин на живот”, „ Размисли за комунизма“ и „Истината ще ни направи свободни“.