Пандемия от коронавирус и икономически крах на планетата. След тази криза нищо вече няма да е същото. Тя слага край на доминиращия през последните 40 години в целия западен свят идеологически модел – слага край на неолиберализма и глобализма. Неолибералния модел, обявен от Франсис Фукуяма през 1992 г. в “Краят на историята и последният човек”, основан на благовидния образ на един уреден и основан само на пазарите свят, освободен от всяка пречка пред комуникацията, прекалено уверен в добродетелите на свободната търговия без граници- но всъщност свят без душа, изтъкан единствено от алчност и инстинкти. Задаващият се икономически крах обаче развенчава този модел и показва крехкостта и налудността на хиперсвързания свят без граници.

С кризата на Ковид-19 от две седмици навлязохме в един от тези редки периоди, които могат да бъдат наречени исторически събития. Тя е първото голямо световно сътресение, пряко свързано с ускоряващата се глобализация. Настоящата криза се различава от всичко, познати ни от миналото. Тя съчетава световна здравна катастрофа, финансов и икономически крах, както и силно дипломатическо напрежение между западните съюзници по въпросите за затварянето на границите, алтруизма и егоизма. Тя смесва връщането на атавистичния страх от големите чумни епидемии (тази от 1340 г. е унищожила една трета от европейското население, а Испанския грип от 1918 до 1920 г. съкращава световното население с 27 %), дори и равносметката от коронавируса да не предизвика толкова жертви, колкото тези два катаклизма, то силно разклаща устойчивия образ на света като “глобално село”, пророкувано от Маршал Маклуън в началото на 70-те г. на ХХ век, като върховна последица от технологичния прогрес. Тази странна среща на хилядолетния страх и осъзнаването на рисковете на модерността придава на тази криза особено плашещ характер.

Кризата с Ковид-19 има тази особеност, че в сравнение с всички други познати кризи, ще засегне пряко и лично всеки един, както в професионалния, така и в личния му живот. Нито една сфера от ежедневието ни няма да бъде пощадена: транспорт, търговия, училище, работа… Тази криза не е само работа на държавата и на обществено решение. Изходът от нея не зависи от националните политики, а от индивидуалната и колективна дисциплина дори и в най-малкия всекидневен жест.

В подобна ситуация безличните глобализъм и неолиберализъм умират, а на преден план изкристализира идеята за родина и нация.

Нацията се представя като общност, сплотена от заплахата и всеки член на която трябва да поеме своята отговорност пред опасността. Спасението няма да дойде от друга страна или континент. Що се отнася до политиките, приети във Франция, САЩ, Германия, Италия, Обединеното кралство – много от които приеха драстични мерки на затваряне и контрол на границите – прави впечатление, че всяка от тези държави вече създава свои правила- за да се спаси както може. Именно при такива кризисни обстоятелства нацията влиза в ролята си и започва да упражнява най-класическата си роля – тази на защитник и убежище заотделния човек, нацията се превръща в едно голямо семейство. Трагедията с Ковид-19 е бележи краят на глобалния неолиберален модел, по който се развиваше до този момент света и е източник на зрелищно връщане към националната идея като върховна ценност. Чака ни бъдеще на националните държави с ясно обособени граници, със собствени икономики и финанси, институции и политики, диктувани единствено от националния интерес на съответната държава… за да не подивеем съвсем в глобалната джунгла.

Но сега светът е във вихъра на корона-пандемията. При която управляващите са изправени пред главозамайващо упражнение по еквилибристика. Ако направят твърде много, ще бъдат обвинени в прекален драматизъм. Ако не направят достатъчно обаче рискуват да бъдат обвинени в безотговорност. Веднага щом се задейства националната солидарност, ще настъпи примирие в предизборните и политически битки. Да сиотговорен изисква при такива кризи да се въздържаш от ненужни конфликти и спорове. Всеки опит за експлоатиране на тази планетарна кризата, която е на път да се превърне в трагедия, ще се разглежда като демагогия. Времето на разплата, която народът неминуемо ще потърси от предателските глобални елити, ще дойде след това.

След тази криза нищо няма да е същото като преди.

Пандемията от коронавирус продължава да пълзи, да се промъква и да носи смърт дори в най-отдалечените кътчета на планетата… и води след себе си икономически крах- на цялата планетарна икономика. След тази криза нищо вече няма да е същото. Тя слага край на доминиращия през последните 40 години в западния свят идеологически модел – слага край на неолиберализма и глобализма. Неолибералния модел, обявен от Франсис Фукуяма през 1992 г. в “Краят на историята и последният човек”, основан на благовидния образ на един уреден и основан само на пазарите свят, освободен от всяка пречка пред комуникацията, прекалено уверен в добродетелите на свободната търговия без граници – но всъщност свят без душа, изтъкан само от алчност и инстинкти. Задаващият се икономически крах обаче развенчава този модел и показва крехкостта и налудността на хиперсвързания свят без граници. Какви предпазни мерки трябваше да се вземат? Какви практики допринесоха за рухването на световната икономика и финанси като къща от карти?

Коронавирусът е също огромен урок по скромност за модерния човек, който беше убеден, че е овладял капризите на природата и на съдбата си. Тази световна криза показва колко неконтролируема всъщност си остава историята, въпреки бързия технологичен прогрес. Шарл Пеги ни бе предупредил в “Клио, диалог за историята и езическата душа” (Clio, dialogue de l’histoire et de l’âme païenne):

Именно тук, приятелю, е може би най-голямата мистерия на събитието, именно тук е мистерията и самият механизъм на събитието, историческото, тайната на моята сила, приятелю, тайната на силата на времето, мистериозната времева тайна, мистериозната историческа тайна, самият времеви механизъм, исторически, разглобената механика, тайната на силата на историята, тайната на моята сила и моето господство…

Непредвидимостта винаги ще има решаващо място в историята, но едно е сигурно: Глобализмът умря, да живеят държавите и техните нации! Skandalno.net

Авторът, Максим Тандоне, е бивш съветник на френския президент Никола Саркози. Той е автор на книгите Histoire des présidents de la République (История на президентите на Републиката) и на Parias de la République (Париите на републиката).