Влюбеният младеж се усмихва тъжно на девойката до него и я погалва по косата. Тя му отвръща с нежна усмивка и уверено го хваща за ръката, въпреки че е застанал на ръба на дълбока пропаст. След секунди безумецът се хвърля в нищото, повличайки след себе си жената, която е обикнал и която не е можел да притежава в този си живот.

Ритуалното самоубийство потриса малкото колумбийско село, откъдето са избягали безнадеждно влюбените. Семействата им са категорично против връзката им и така, без да искат, подписват смъртните присъди на своите деца. Съвременните Ромео и Жулиета дълго проклинат съдбата, която ги е събрала и в същото време е издигнала непреодолима стена между тях. В огромното им отчаяние смъртта изглежда като единствения възможен изход.

Влюбените ще отидат на последната си романтична екскурзия в хотел Дел Салто. Мястото сякаш е излязло от приказките.

От прозорците на луксозния хотел се вижда водопадът Текендама, чиито води се разбиват с внушителен грохот в острите скали. Самата постройка е изградена на ръба на пропаст и от терасите й се открива внушителна гледка. Какво по-добро място да прекараш една последна страстна нощ, а на сутринта да полетиш към острите скални ръбове.

Подобна идея явно се е въртяла в главите на отчаяните влюбени, които си взимат стая, вечерта хапват в ресторант, угаждат си с по питие в лоби бара и на сутринта слагат край на изгарящите любовни терзания. Месец след тяхното самоубийство в средата на 1956 г. служител в хотела вижда до прозореца мъж и жена, които се любуват на панорамната гледка. Пиколото за малко да си глътне езика, след като разпознава влюбените, решили да се хвърлят на дъното на пропастта. С писък той се изнася към рецепцията, където разказва какво му се е случило. Естествено никой не вярва на думите му и най-вероятно историята е щяла да се забрави, ако половин година по-късно камериерка не влетява с писъци след поредната си среща с привидение в лъскавия хотел. Този път уплашената до смърт служителка е забелязала в една от стаите мъж, който не би трябвало да е там, тъй като седмица по-рано се хвърля от терасата си и по-късно спасителите намират обезобразеното му тяло. Случката съвсем естествено не е приета никак добре от управителя на хотела Раул Прадо.

„На шефа Прадо не му е било приятно да слуша как подчинените му пищят по коридорите, че са видели призрак. Това естествено е щяло да се отрази на бизнеса. Той уволнява камериерката и заплашва с подобна саморазправа всеки следващ с по-развинтено въображение. Някой там горе обаче решава да си направи лоша шега със сеньор Прадо. Самият той побелява за една нощ, след като е посетен от привидение в кабинета си на първия етаж в хотел Дел Салто. По-късно разказва, че духът го гледа в продължение на няколко секунди и после сякаш се разтваря във въздуха. Началниците на управителя го пенсионират преждевременно, следвайки въведената от самия него политика на крайно нетърпение към хората, които разказват призрачни истории. Наказателните мерки не помагат. Мястото вече се е сдобило с мрачна слава и следващите случаи просто доказват, че нещо се случва там“, твърди преди време изследователят на паранормални явления Майк Аткинсън.

Самият той посещава хотела през 2011 г., но установява, че мястото е превърнато в музей. Въпреки това там се намират достатъчно хора, които да му разкажат прелюбопитната история на най-зловещото свърталище на духове в света.

Дали заради приказната природа или под въздействието на друга неназована сила хотелът до водопада Текендама от построяването си през 1923 г. до затварянето му за ремонт през 1990 г. се превръща в притегателно място за самоубийци. Влюбените младеж и девойка съвсем не са единствените, които постъпват в хотела с намерението на сутринта да сложат край на живота си. В пропастта полетяват безнадеждно болни, крайно отчаяни или уморени от живота хора. След това обаче душите им не успяват да продължат своя път към отвъдното и се заселват в хотела, където са изживели последните си часове.

„Някаква сила там не е позволявала на енергията, която оставя след края на земния ни живот, да напусне нашето измерение. А и знаете, че място, на което са се случили толкова самоубийства, се пропива с нещастието на умрелите. По-чувствителните хора неминуемо усещат присъствие и започват да разказват страшните си истории“, предполага ловецът на паранормални явления Франсоа Лебон.

Французинът разказва, че хотелът буквално се е напълнил с духове след като затваря врати за ремонт през 1990 г. По план освежаването уж трябва да трае не повече от два месеца, но мястото остава пусто в продължение на цели 20 години. В началото работниците категорично отказват да се трудят в помещения, където често се случват твърде странни събития. Сърцераздирателни стенания и необясними образи ужасяват и без това достатъчно суеверните бачкатори. Собствениците на хотела в един момент също се отказват от идеята да го вдигнат на крака, тъй като няма как да развиваш успешен хотелиерски бизнес на място, което вече е станало известно като зловещо сборище на лутащи се души.

Сега там има музей, но опитният уредник си затваря устата за това какво вижда, когато посетителите си отидат и той остане сам в цялата постройка.