В смърдящи кочини, бардаци, ферми за жаби и кучешки приюти са превърнати от наемателите им десетки общински жилища в Пловдив, оплакаха се препатили съседи. Наемателите на вонящите клоаки- социално слаби, психично болни и скитници, не само че с години не плащат символичните общински наеми, но тероризират комшиите си по всевъзможни начини. Репортер на „Скандално” провери на място някои от най-фрапиращите случаи.

Вонята в жилището на 58-годишния Петър Занчев в пловдивския квартал „Тракия“ е в състояние да убие и слон. А комшиите му в бл. 322 са вдигнали ръце, отчаяни от съжителството с „екземпляра“. Бай Пешо е любител на всевъзможни влечуги и земноводни твари и е препълнил дома си със стотици от тях. Отвори ли външната си врата, по стълбището плъзват жаби, гущери, змии и червеи. А нощно време от жилището му се разнася жабокряк и смрад на гнилоч. Имаме чувството, че живеем в блато, споделят съседи. Общинарите искат да ме изхвърлят от апартамента, че не съм си плащал наема, но няма да им се дам, заканва се Занев. Точно над входната врата имам еленови рога, на които се вие жив питон. И първото ченге, което влезе, ще бъде удушено на място! Нека заповядат, приканя длъжникът. А по-късно, успокоен, разяснява: Болен човек съм, души ме астма, 20 години като огняр съм работил. Колко пари съм надал на тая държава. Искат да ме гонят от жилището затова, че не съм си плащал наема. Но истинската причина е, че им пречат животинките. Едни си гледат вкъщи хамстери, други- рибки, а аз- жабета и гущерчета. Какво ги бърка комшиите, недоумява чешитът.

Явно примера на Петър Занев е заразителен. Защото от десет години друга наемателка на общинско жилище в квартала, 52-годишната Здравка Богданова отглежда в дома си цяла глутница бездомни помияри. Жената е с доказана шизофрения. Откакто се е нанесла в жилището с дъщеря си и сина си- компютърен програмист, отказва да плаща наем. Не къндисва и да прокуди псетата. Впрочем, в момента броя на четириногите любимци в малката боксониерка от 36 квадрата, е точно 43, едва преброи репортера на „Шоу“. Смрадта в апартамента на Здравка може да се срави само с тази на градското сметище. Тясното коридорче е задръстено от кашони и празни бутилки, така че влизането на репортера по-навътре се оказва мисия невъзможна. Всички съседки на Богданова отказват да коментират случая под предлог, че „тази ненормалница ще ни изколи“. Престрашава се единствено съседката от долния етаж, Василка Божикова. През последните пет години съм направила 8 ремонта, гневи се тя. Поради липсата на баня, Здравка хитроумно решила да се къпе насред хола. И явно била голяма чистофайница, защото наводненията у Василка не спирали. Глутницата улични псета пък пикаели по пода и декорирали с огромни жълти петна стените на стаите й. По-голям ад не съм и сънувала, гневи се Божкова. Кучетата вият по цели нощи, Здравка през ден получава кризи и врещи като заклана, а целия вход вони на кенеф. А знаете ли какво се случи преди година? Събрала си вещицата всички дрехи накуп в средата на спалнята и им драснала клечката. Голям пожар беше. замалко и ние да изгорим като факли. Такъв кошмар не е за търпене повече, жалва се препатилата съседка. Само да посмеят да ме изхвърлят от жилището и ще се оплача в Страстбург, беснее в отговор на съседите си Здравка Богданова. Аз на тая държава нищо не й дължа! Социалните трябва да ми плащат наема, защото съм инвалид. А комшиите да не се занимават с чуждите работи, завършва наемателката.

Най-скандална и колоритна от цялата тайфа чешити се оказва наемателката на общинско жилище в бл. 150, Гълъбица Сивриева. 50-годишната жена има навика да облекчава нуждите си в кофички от кисело мляко, след което складира прясната урина в коридора между етажите. И сме принудени да дишаме всичко това с години. Вонята е попила в стените и лятото не помага ни отваряне на прозорец, ни ароматизатор. Имам чувството, че съм си пъхнал главата в тоалетната чиния и вдишвам от там, отчаян е домоуправителя на входа. Входната врата на Сивриева е запечатана от Жилфонд. Но апартамента е на първия етаж и Гълъбица чат-пат прескача през терасата като кенгуро, колкото да осмърди комшиите. Колкото и жалби да подаваме, ефекта е нулев. Никой и нищо не може да ни отърве от тази смръдливка, коментират злочестите съседи.

60-годишният Върбан Неделчев пък категорично отказва да живее в общинското си жилище в бл. 8. Убеден е, че домът му е омагьосан, а съседите му се опитват да го убият с отровен газ. Преди няколко лета параноикът вдигнал гълъбите и заживял на улицата. Скитничеството му се усладило и в „омагьосаната“ квартира се престрашил да идва само зимъска, щом свие кучешкия студ. Иначе целогодишно използвал жилището като склад, в който складирал купища боклуци, сбирани по казаните. Камарата от полуразложени отпадъци в жилището предизвиква истерия сред комшиите. Страх ни е, че всеки момент ще пламне зараза. Тоя скитник от години не се е къпал, ходи все с едни и същи дрехи, омърлян до уши и вонящ на пор, негодуват съседи. И добавят, че в хода живеят малки деца, които като нищо могат да прихванат от него някоя зараза.

За 15 години работа, съм се натъквала на какви ли не случаи с нередовни платци, разказва общинската служителка Марица Багдасарян. Прави впечатление, че от година на година наемателите на общински жилища стават все по-некоректни и нагли. Оня ден например влязох с общинска полиция в дома на Гено Бургов в бл. 33-ти. Въпреки, че наемът му е само 13 лева месечно, младежът отказваше да го плаща с години. И беше натрупал 824 лв. задължения. Още от вратата в носовете ни удари страховита воня. Пода беше покрит с един метър пласт отпадъци, в които се валяха хартии, стари опаковки от храна, бутилки, обувки, дрехи, парцали… Купищата застояла храна беше покрита от бели червеи. А в тоалетната намерихме разложения труп на умряла котка. Ако Гено някога е плащал данък смет, общината трябва да му го върне, защото тоя човек не е изхвърлял смет в казаните, а си я е събирал у дома. Обадих се в ХЕИ да почистят, защото в тая кочина не можех да настаня нови наематели. От там ми казаха, че се намесват само когато в жилището е намерен човешки труп. Отговорих им: Това тук е бетер смъртен случай! Нашите работници отказват да чистят такива жилища. Даже циганите повръщат докато изнасят тази смрад. Преди време в един блок намерихме кофи с ферментирали изпражнения. Друг един наемател пък гледаше кон на терасата си, а жилището му се намираше на 6-тия етаж,  разказва още общинската служителка. Професията ни е рискова, има колеги, които умряха по тази причина. В къщите, в които влизаме често има болни от СПИН и сифилис. психясали квартиранти ни заплашват, не знаем кога ще ни гръмнат, жалва се г-жа Багдасарян.

Годишно гоним от общинските жилища в Тракия около 50 наематели. Причините са в лошото стопанисване на имотите и неплащане на символичните наеми за тях. Но реалната цифра е не 50, а над 500 наематели. Ако ги изхвърлим всички, ще създадем армия от бездомници. Затова засега обръщаме внимание само на най-тежките случаи, завършва тя.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: