Христо Казанджиев- Кики е най-стария действащ клоун в родния цирк. На манежа е от 52 години. Занимавал се е с клоунада, жонгльорство и позабравения вече цирков жанр- пеене на злободневни коплети. Именно заради последното лежи по затвори и участъци. Където народните милиционери го пребиват не веднъж и дваж. Кики другарува с Парцалев и Татяна Лолова. И познава отвътре българския цирк с всичките му интриги и зорко пазени тайни. Единствено пред skandalno.net родения във Варна комик склони да даде интервю.

– Как влезе в цирка?

– Аз съм първо поколение цирков артист. Баща ми и майка ми бяха скромни служители. А в ония години беше почти невъзможно да попаднеш в цирка без връзки. Затова първо се цаних като обслужващ персонал. Но през 60-та година Държавния стационарен цирк обяви конкурс за коплетисти. Тоя цирков жанр вече го няма. Но навремето си беше яко застъпен в програмите. С две думи- търсеха човек, който да изпълнява злободневни сатирични песнички. Малко преди конкурса обаче съкратиха една дузина народ от Кооперативния театър и Радио-театъра. И тълпи безработни актьори се юрнаха да премерят сили за това работно място. Обаче от 63-ма кандидати, избраха мен. В началото пеех политически коплети и свирех на китара, но през 56-та се захванах и с клоунада. Директора на цирка Вълчовски подготвяше някаква програма и ми предложи да направя скеч, с който да запълня някаква 5-минутна пауза.

– Приятели ли бяхте с Тошко Козаров и сценичния му партньор Фери?

– И с двамата съм работил. С Фери бяхме приятели, но не и с Козаров. Той е крайно противоречива личност. Той единствен от цирковата гилдия стана Народен артист. Викнаха го два пъти да играе в Съветския съюз и се върна със званието. Не беше чак толкова добър. Но властта здраво го подпираше, защото беше агент на ДС. И топеше колегите си. Виж, сценичния му партньор Фери беше изключителен артист и танцьор. Като излязат на манежа, Фери правеше смеха, а Тошко само се покланяше. Ще ви дам един пример: Навремето в СССР решили да връчат на големия руски клоун Юрий Никулин званието „Заслужил артист на Съветския съюз“. Отишъл той да си получи наградата, придружен от сценичния си партньор Шуидин. И ония му казват: Направихме те заслужил артист! А Шуидин направихте ли го?, попитал Никулин. Не!, отвърнали ония. Щом като е „не“, то и аз не искам вашата награда. Взели си двамата шапките и си тръгнали. А на следващата година и двамата ги направиха заслужили артисти. А Тошко Козаров като го направиха Народен артист хич и не отвори дума за партньора си Фери, та поне заслужил артист да го произведат. А толкова много му дължи! Истината е, че от Козаров имаше много по-добри клоуни. Да вземем един Мишката от Бургас… брилянтен, обаятелен комик! Но конюнктурата го съсипа. Големите циркови артисти не позволяваха да се пръкне някой по-добър от тях. Козаров, фамилията Пиронкови и други бяха обсебили дирекционния и художествения съвет на цирка и те колеха и бесеха. Появи ли се някой голям талант- съсичаха го още в зародиш.

– Предлагали ли са те за званието „Заслужил артист“?

– Нямаше как да се случи. Лежал съм в затвора и над сто пъти са ме вкарвали в ареста! Бях неудобен заради политическите вицове и скечове, които разигравах в цирка. В България не ми предложиха такова звание, но такава оферта имах от Одмурската автономна съветска република. Предложиха ми да работя пет години в тамошния цирк и щели да ме направят Заслужил артист. Но аз отказах.

– Как стана така, че попадна в затвора?

– Излежах присъда от един месец за „антидържавна“ дейност. Под антидържавна дейност разбирай- разказвал съм вицове против властта. Повече съм лежал обаче по участъците- кога за по 10 , кога за по 15 дена. Над 100 пъти са ме задържали и окаушвали в килия. Събират ми се над 2 години по арестите. Много строго беше в ония сталинистки години- 60-те и 70-те. Народната милиция не си поплюваше- яко биеше. За първи път ме арестуваха през 62-ра г. за това, че съм разказвал политически вицове в цирка по време на представление. И някой ме издал! Тия вицове-сценки не бяха особено пиперливи, но за ония времена си бяха скандални.
Например: Партиен секретар чете доклад: С единия крак сме в социализма, с другия сме в комунизма… Папката с листовете му се разсипва, и секретаря почва да ги събира. Сетне продължава: С единия крак сме в социализма, с другия в комунизма… пак се разсипва, пак ги събира…Това се повтаря 5-6 пъти. Накрая един от последните редове става и казва: Айде бе другарю, докога ще ни държиш така разкрачени…?
Друг по-остър виц срещу властта беше: Питат нашите комунисти радио „Ереван“: Може ли безпартиен да ебе партийка? А ония отговарят: Може, но ако тя си го хване и сама си го вкара, за да се почувства ръководната роля на партията!
Ей такива вицове разказвах под шапитото на цирка и все ме опандизваха. Някои от тях бяха мои- авторски, други- на Сашо Сладура- цигуларя, който го убиха в Белене именно за разказване на политически вицове.

– Тежко ли ти беше в арестите?

– Най-често ме опандизваха в килиите на Главно управление на МВР, на бул. „Георги Димитров“- 45. На 6-тия етаж имаше стаи с решетки и политическите ни затваряха там. Пак добре, че не ни опандизваха при криминалните престъпници. И в килиите на Пето районно често ме окаушваха- на ул. „Марин Дринов“-4. До такава степен бях свикнал, че като звъннат на вратата униформени, взимах си шапката и палтото и излизах да ме водят към районното. Всички милиционери до един ме познаваха. А в участъка те затварят в килията… и кой къде мине- бой, ритници и токати. Имаше един полковник Топузов- много жесток човек. Веднъж ме смляха от бой и накрая същия ми вика: Кажи един виц и ще те пуснем. Отъде, викам, ще ме пуснете, от шестия етаж ли? Оня още повече озлобя: И пак бой, пак ритници… Така беше тогава- много българи са го изпитали на гърба си. Потрошиха ми кокалите по тия участъци. Но и аз като излезех, им го връщах тъпкано. Дозина милиционери съм нашамарил- по танцови забави, на улицата… Но ги издебвах, когато са цивилно облечени.

– Близки приятели ли бяхте със Сашо Сладура?

– Да. Той е бая по-старичък от мен, но бяхме приятели. Велик цигулар беше Сладура, и голям кодошлия. Често ме взимаше със себе си по участия, да разказваме двамата анекдоти. И все ме представяше като „най-великия разказвач на вицове“. Той беше много известен в София. Звездата на традиционния новогодишен бал в зала „България“. Свиреше класическа музика и по някое време, като се уверят приятелите му, че в залата няма агенти на Държавна сигурност, му даваха знак да почне да разказва вицове. Затваряха се вратите. Сашо каже някой виц и залата избухне в смях. Нахълтат ония ми ти доносници, но то вече минало. И нищо не могат да докажат. Знаеше се в онези години кои са доносници и кои ченгета.

– А в цирка имаше ли много доносници?

– След едно от поредните ми задържания в полицията, се явих на работа и директора на цирка Мирчо Пашалийски ме викна в кабинета си. Защо не се яви вчера на репетиция, къде беше?, пита ме той. Другарю Пашалийски, казвам му, пак бях в ареста, заради вицовете… Тогава Пашалийски, който беше стар комунист, политзатворник, ме погледна хитро и ми вика: Ти си умно момче, бе, не можеш ли доносниците да ги усетиш и пред тях да си траеш! Изключителен човек! И аз възприех следната тактика: Викна насаме някой от колегите и му кажа политически виц. А на следващия ден като ме окаушат, знам, че той ме е издал на ченгетата. После викна друг, и на него разкажа виц- хайде пак в МВР-то. Така ги разкрих всичките. Оказа се, че от 350 души циркови артисти- 12-13 са доносници на Държавна сигурност. Повечето от тях вече не са между живите. Но до един бяха изключително некадърни. Агенти бяха Ванчо- Гръка от Приморско и Страхил Халаджов. Последния беше колега- клоун, но изключително некадърен. Обаче после незнайно как, без да е учил, стана режисьор. А сетне го направиха и директор на цирка. И когато почнаха да копаят манежа на стационарния цирк за да правят басейн за делфините, излезе такъв лаф: Защо копаят? Ами, търсят дипломата на Страхил Халаджов! Но имаше и един друг чешит циркови артисти. Те не доносничеха, но бяха нагаждачи, безгръбначни, готови на всичко, за да постигнат целите си. Въобще цялата ни интелигенция се делеше на удобна и неудобна. Хора като поета Недялко Йорданов си бяха класически нагаждачи.

– А корупция и шуро-баджанащина имаше ли?

– Да, разбира се. Лично на мен директор на цирка ми е казвал: Дай 3 хиляди лева и те правя Заслужил артист. А някои са подарявали цветни телевизори, златни пръстени, колиета в Дирекция циркове, само и само да им вдигнат категорията и да взимат с някой лев вповече. Зная поне дузина случаи с колеги, които са предлагали съпругите си на разни началници. Пусне му жена си и за два дни го правят партиен член. После гледаш как бързо почва да се катери в йерархията- като асансьор се изкачва. А го виждаш, че е некадърник. Най- корумпирания директор и истински бич за българския цирк беше Ганчо Бинев. Навремето бил гребец. И стана Генерален директор на българския цирк. Той беше от оная порода комунистически копелета, които мислеха, че са вся и всьо. През 75-та година напуснах цирка заради тоя Бинев. Имах сключен договор- да играя една година във Франция срещу 80 долара на ден. А директора вика- Не ме грее тая работа! От тия пари аз какво ще видя?!

– Отразиха ли се на кариерата ти арестите заради разказването на политически вицове?

– Дълго време нямах право да напускам страната. Името ми фигурираше в един списък на Външно министерство- списък на неудобните и неблагонадеждни граждани. Бяха ме зачертали с черен флумастер и уточнение: Да не излиза! Един приятел- бивш футболист, започна работа във Външно министерство. И един ден ме викна за да ми покаже тоя списък. А и от циркова дирекция, отделно, ми правеха спънки. С ушите си съм чувал как звънят на директора от Иран. И питат за мен. Канят ме да играя. Но началника казва: А, той в момента е в Швейцария, друг ще ви пратим. И замина един негов човек, който даже не беше клоун. Отделно, заради тия доноси два пъти ми намаляваха категорията като артист.

– Къде по света публиката те прие най-топло?

– Най-голям успех пожънах в Германия. Турнето ни започна от Нюрнберг- през 72-ра г. Идва импресариото ни- един симпатичен поляк, и казва- Много жестока ситуация! Няма да имаме успех. Само преди месец оттук е минал прочутия клоун Олег Попов- народен артист на Русия, и много е вдигнал летвата. Тогава работех в тандем с дъщеря ми Джулия. Тя първа в света направи номера- „жонглиране на три пинг понгови топки с уста“. И с нея поднесохме такава клоунада, че се разрази истинско торнадо. Обиколихме цяла Западна Германия и направихме бум. И то след великия Олег Попов.

– Кой запали стационарния цирк в София?

– Клечката драснаха профсъюзите. КНСБ искаха да строят втора висока сграда в съседство с първата. А цирка им пречеше. И не е вярно, че пожарът бил предизвикан от кабел, който дал на късо. Цирка е запален от четирите страни едновременно. А той беше дървена конструкция. И за 15 минути е изгорял.

– Защо напусна цирка?

– Родителите на съпругата ми се разболяха и поисках от тогавашния директор Ганчо Бинев- гребеца неплатен отпуск. Той обаче ми отказа и аз напуснах. Тогава Александър Лилов, който заедно с Людмила Живкова беше посетил наш спектакъл, прати писмо до директора. И се скъсал да ме хвали. Такива артисти като Христо Казанджиев ни трябват на нас, писал. Той заслужава званието „Народен артист“! И Бинев се опита да ме върне. Но аз вече твърдо бях решил да се махна. В тоя момент приятеля ми Иван Алексиев направи естрадно-сатиричната програма „Парад на смеха“. И събра в пътуващата трупа всички най-големи комици на България. Покани и мен. В естрадния хумор бях на върха. Ще ви дам само един пример. В тая програма Тошко Козаров беше с първи номер. След него се изреждаха народни артисти като Калоянчев и Стоянка Мутафова. И първата част завършваше с Парцалев. А втората част закривах аз- с един 10-минутен монолог. Бях последен номер и хората се търкаляха от смях.

– Приятели ли бяхте с Георги Парцалев?

– Силно казано приятели. Но добри колеги- да! Той много харесваше скечовете ми. И на всяко представление питаше жена ми: Абе, булка, кой му пише на твоя монолозите бе, да го иба в гъзъ. Парцалев беше изключителен човек. 60 годишния му юбилей се падна по време на турнето с „Парад на смеха“ Беше в Сопот. Спяхме в единствения хотел, в центъра. А под нас- ресторант. И той ни събра в ресторанта. Покани всички от програмата. Купих му едно гипсово слонче, а дъщеря ми- 60 карамфила. Влизаме в ресторанта, поднасяме му ги. А той, с характерния си тембър, вика: Кики, да сте живи и здрави. Това са ми единствените подаръци. Виж ги народните артисти: сочи към Стоянка Мутафова и Калоянчев. Седнали, да ги еба в гъза, и никой нищо не ми подари! Голям образ беше Парцала. И хубава душа беше.

– А вярно ли е, че с Калоянчев не са се разбирали?

– И в театъра, като в цирка, си имаше разни властелини, мастодонти- актьори, които не пускаха ни едно дарование да ги засенчи. Калата и Мутафова бяха такива. Знаеш ли защо Татяна Лолова напусна Сатиричния театър?! Заради тях! Не й даваха да се изяви. Бояха се да не ги засенчи. Така беше тогава- като се понадигнеш малко, те стъпкват!