Продължилият над два часа разговор между президентите на САЩ и Русия, Доналд Тръмп и Владимир Путин, може да се разглежда в два основни вектора. Първият – войната в Украйна и опасността от ескалация. Вторият – стратегическите отношения между двете сили, новото разпределение на влияние и бъдещите им глобални приоритети.
За да се разбере дълбочината на разговора, трябва да се върнем към поредица от изявления, направени само дни преди телефонната връзка между двамата лидери.
На 10 октомври, в Душанбе, Путин съобщи, че Русия е разработила ново оръжие – по-мощно от Орешник. „Мисля, че в близко бъдеще ще можем да споделим новини за система, която вече успешно преминава тестове“.
Това не беше хвалба. Това беше предупреждение!
Два дни по-късно, на 12 октомври, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков даде интервю за Павел Зарубин, в което каза: ако Украйна получи американските ракети Tomahawk, никой не може да гарантира, че няма да бъдат използвани за мръсна бомба срещу Русия: „Представете си – ракета с голям обсег лети към Москва. Какво да мисли Руската федерация?“, пита Песков, отправяйки посланието си не към Киев, а към Вашингтон.
Думите му бяха подкрепени и от директора на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин, който заяви, че доставката на Tomahawk би била „враждебен акт, увеличаващ риска не само за европейската, но и за световната сигурност“. Под „световна сигурност“ трябва да се разбира – възможен удар по САЩ.
След него и Алексей Журавльов, заместник-председател на комитета по отбрана на Държавната дума, директно предупреди: „Само американски екипажи могат да изстрелят тези ракети по Русия, а това вече е пряко участие на САЩ във войната – с всички последици, включително ответен удар по американски градове.”
В този контекст разговорът между Путин и Тръмп придобива драматично значение. Путин ясно е посочил, че ако Украйна получи Tomahawk и те бъдат използвани срещу Русия, Москва няма да се поколебае да отговори с удар по самите Съединени щати.
Това е първият, военен вектор на разговора.
Тази тема вероятно е била по-кратка от втората, стратегическата. И двамата лидери са наясно – нито Тръмп, нито Путин имат интерес от ескалация, която би запалила света. И двамата са наясно още, че в нея участват Лондон и Брюксел чрез Киев.
Президентът Тръмп, който обеща да направи „Америка отново велика“, няма причина да рискува американски градове заради авантюрите на Зеленски. Той си е дал сметка, че може да бъде изигран – и с неговите ракети да бъде предизвикан глобален катаклизъм.
Предстоящата среща между двамата лидери в Будапеща трябва да бъде разчетена като предупреждение към европейския политически елит. Ето защо и мястото не е случайно. Ако Аляска беше символ на неутралитет, Унгария – в сърцето на Европа – е демонстрация на контрол и сила. На Европа ще бъде ясно посочено, че трябва да се научи да слуша Вашингтон, а не да се подчинява на разрушителни сценарии, замислени от Лондон.
II. Векторът на стратегическото партньорство
Вторият пласт на разговора засяга бъдещото стратегическо взаимодействие между Русия и САЩ. Събитията от предходните дни отново очертават контурите му ясно.
Тръмп, под лозунга за борба с тероризма и наркотрафика, заплаши преди близо две седмици Венецуела с операция срещу групировката Tren de Aragua, обявена от Вашингтон за терористична.
Истинската цел обаче е друга – контрол над венецуелските петролни находища. Подобна операция всъщност би позволила на САЩ да овладеят венецуелския петрол в момент, когато светът е на ръба на война между Израел и Иран.
Израелските сигнали за подготвян удар по Иран са все по-ясни. Една атака срещу Техеран може да изстреля цената на петрола над 150 долара за барел, особено ако Иран затвори Ормузкия проток.
В този контекст контролирани от САЩ венецуелски ресурси биха дали на Тръмп стратегически буфер и сериозен дивидент.
Но на 17 октомври Москва обърка плановете му.
Президентът Путин внесе в Държавната дума проект за стратегическо партньорство между Русия и Венецуела, който предвижда политическо, икономическо и антитерористично сътрудничество.
Така Русия постави своя щит пред Каракас.
След тази стъпка, от вчера Тръмп насочи неприкрито гнева си към Колумбия, наричайки президента Густаво Петро „незаконен нарколидер“. Но истинската причина, убеден съм, е друга: през месец май Колумбия се присъедини към китайската инициатива „Един пояс, един път“, а Пекин вече е вторият ѝ търговски партньор.
Москва и Пекин настъпват в задния двор на Америка – в Латинска Америка. Това е новият геополитически фронт. Ето защо Тръмп няма как да гледа спокойно как руски и китайски интереси навлизат в непосредствената му зона на влияние. На този фон напомням и че търговската война между САЩ и Китай е в разгаря си.
Разговорът между Путин и Тръмп на 16 октомври бе не просто телефонен обмен, а излагане на две визии за бъдещия ред и стратегическо позициониране. В Будапеща той ще добие значително по-ясни измерения.
И няколко думи за срещата на Тръмп със Зеленски.
Най-важното послание на американския лидер бе всъщност след нея с признанието му пред Fox News: “Бях много добър със Зеленски и към Украйна, но не мога да застраша (сигурността на) Съединените щати.“
Валентин Кардамски
Коментирай първи